Анализ на Павле Радич

По правило, там където диктаторите успеят да се задържат на власт през първия месец-два след избухването на масови граждански бунтове — докато те са в своя връх — обикновено запазват властта и силата си. След масовите студентско-граждански протести в цяла Сърбия Вучич се задържа на власт значително повече от година. Бунтовете утихнаха — казва се, че енергията им не е изчезнала, но начинът на противопоставяне на режима се променя — и след първоначалния страх и паника от разбунтувалите се студенти и граждани, Вучич се окуражава и преминава в контраофанзива. В отмъщение срещу бунтовниците.

Вероятно поради илюзията, че е „пречупил цветната революция“ (измислен фантом, който подлудява автократи и диктатори), отмъщението срещу разбунтуваните маси се радикализира — както заради преживените страхове на деспота по време на върха на бунта, така и с цел чрез радикална репресия превантивно отново да се всее страх в костите на гражданите и да бъдат върнати в състояние на уплашени поданици, над които лесно се управлява. Вучич знае — както всеки диктатор — че

страхът от репресии сред поданиците е основата на всяка абсолютна власт,

 колкото и брутална да е тя.

За да бъде отмъщението над разбунтуваните студенти и граждани ефективно, то е насочено преди всичко към личности с обществена разпознаваемост и авторитет. Това, разбира се, не е достатъчно, ако предварително не е добре подготвена репресивната машина, ако законовата и институционалната инфраструктура не е напълно подчинена на автократа и диктатора. А в Сърбия на Вучич трудно може да се намери по-голям образец за това от путинската школа на репресии и терор над гражданите. За Вучич е късмет, че разполага с Вулин — вероятно най-експонираният човек на Путин сред множеството негови „къртици“, дълбоко внедрени във върховете на властта, службите за сигурност и медиите на режима в Сърбия. Прословутият сталинист някога, при поклонение пред Путин — дали преди или след полагането на цветя на паметника на Сталин — подписва междудържавно споразумение с ръководителите на путинските репресивни разузнавателно-полицейски служби, което предвижда съвместна борба на Русия на Путин и Сърбия на Вучич и Вулин срещу т.нар. архивраг — Запада — и „цветните революции“, които този враг уж непрекъснато организира срещу „братското руско-сръбско православие“. Ето възможност — „цветната революция“ в Сърбия, както с помощта на владиката Ириней пред Путин безсрамно нарече бунта патриарх Порфирий — да се демонстрира тази братска борба на практика. Не е случайно, че Вулин в рамките на един ден получи множество високи руски отличия. Той направи много — не за Русия като държава, а за режима на Путин. А това, че пред кремълския лидер, който разрушава Украйна и подкопава самата Русия, той позори собствената си страна и народ — както и патриарх Порфирий — остава без значение. И двамата са

слуги на Вучич, а не на народа и държавата

След като Кощуница и Тадич някога, състезавайки се в сервилност към Путин, на практика подариха НИС и поставиха примка около врата на най-важния сектор на Сърбия — енергетиката — сталинистът Вулин като най-ревностен пратеник на Вучич към Путин „подари“ службите за сигурност и медийно-пропагандната структура под контрола на Вучич.

Не е трудно да се предположи какво включва путинската школа за предотвратяване на „цветни революции“. Тя вече се прилага от Лукашенко в Беларус, който по примера на Путин години наред се задържа на власт. Страхът от репресии и терор поддържа режима му. Затова основно правило е в разправата с бунтовници да няма нито капка колебание или сантименталност. Професионализмът и моралът се оставят настрана, а лоялистите — добре платени и защитени от санкции — действат безусловно. Бунтовниците — студенти, журналисти, интелектуалци, обикновени граждани — се демонизират в медиите, представят се като врагове на държавата, нацията, религията, като чужди агенти и предатели. Това се повтаря непрекъснато, а независимите медии се подлагат на натиск — чрез корупция или чрез заплахи и финансово задушаване.

Подобни практики се наблюдават и в Сърбия — включително опити за поставяне под контрол на независими медии като N1 и Nova чрез икономически и политически механизми.

За да бъде репресията ефективна,

режимът засилва чистките във всички сфери на обществото

 Хора, които не се считат за достатъчно лоялни, се отстраняват, а на тяхно място се назначават послушни кадри. Това засяга полицията, армията, съдебната система, администрацията, икономиката и дори културния и спортния сектор. Образование, опит и морал не са критерии — единственият критерий е лоялност към властта.

Репресиите достигат и университетите, където се съобщава за намеса на полицията и натиск върху преподаватели, подкрепящи протестите. Започват и дисциплинарни действия срещу тях.

Особено важно за режима е да предотврати опити на съдебната система да се дистанцира от властта. Разследвания срещу високопоставени фигури се представят като атака срещу държавата, а законодателни промени допълнително ограничават независимостта на правосъдието.

След отслабването на протестите започват и призовавания на граждани на разпити — студенти, преподаватели, политици и други — с обвинения, че са възпрепятствали органите на реда. Целта е отново да се внуши страх и да се предотвратят бъдещи бунтове.

Дали този подход ще успее да „дисциплинира“ обществото или ще доведе до нова вълна на съпротива, предстои да се види. | БГНЕС