Победата на AfD дава нов тласък на крайната десница в Европа

Убедителният резултат на „Алтернатива за Германия“ (AfD) на изборите в източната германска провинция Саксония-Анхалт предизвика разнопосочни реакции сред партиите от италианската десница и отново извади на преден план различията им по въпросите за Русия, войната в Украйна и отношенията с крайнодесните политически сили в Европа.

AfD спечели 43,8% от гласовете и 39 от общо 83 места в провинциалния парламент – резултат, който според Euronews е най-силното представяне на партията и сериозен политически сигнал за управляващите в Берлин. Реакциите в Рим обаче показаха, че единна позиция по отношение на германската партия в италианския десен лагер няма.

Лидерът на „Форца Италия“ и външен министър Антонио Таяни определи резултата като „тревожен сигнал“, макар да призова той да не бъде драматизиран. Според него успехът на AfD е бил до голяма степен очакван предвид традиционно силните позиции на партията в източните германски провинции, където икономическите трудности са по-големи.

Коренно различна бе реакцията на вицепремиера и лидер на „Лигата“ Матео Салвини. Той определи резултата като „изключителен успех“, който според него показва силно обществено търсене на промяна, сигурност и работни места.

„Страх? Терор? Опасност? Не, това се нарича ДЕМОКРАЦИЯ. Друга Европа е възможна“, написа Салвини в социалната мрежа X.

Премиерът Джорджа Мелони не коментира пряко изборния резултат. Позицията на управляващата партия „Италиански братя“ беше представена от лидера на парламентарната ѝ група Галеацо Бинями, който заяви, че когато избирателите се произнесат, резултатът трябва да бъде приеман независимо от това какъв е той.

Според Euronews различията между основните фигури в италианската десница са особено видими по отношение на AfD, чиято политика включва противопоставяне на военната помощ за Украйна и призиви за прекратяване на санкциите срещу Москва и възстановяване на вноса на руски енергийни ресурси.

Резултатът в Саксония-Анхалт допълнително усложнява отношенията в италианската десница и заради възхода на бившия генерал Роберто Ваначи, който днес е евродепутат и лидер на политическата формация „Футуро Национале“.

Ваначи приветства победата на AfD в социалните мрежи с думите:

„Европа се променя. Nessun dorma.“

Позициите на неговата формация в редица области се припокриват с тези на AfD – критично отношение към Европейския съюз, твърда политика по миграцията и призиви за ограничаване на помощта за Украйна. Според последно цитирано от Euronews проучване на YouTrend „Футуро Национале“ получава подкрепа от 7,9%, изпреварвайки „Форца Италия“ със 7,1% и „Лигата“ с 4,4%.

Това превръща Ваначи във все по-важен фактор за бъдещите политически баланси в Италия.

Въпросът за Русия остава сред основните разделителни линии. AfD се противопоставя на помощта за Украйна, а съпредседателят на партията Алис Вайдел е призовавала за отмяна на санкциите срещу Москва и възстановяване на доставките на руски газ и петрол.

Победата на AfD беше приветствана и от представители на руските власти. Кирил Дмитриев, специален пратеник на Кремъл и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, определи резултата като историческа победа и използва случая, за да отправи критики към германската управляваща коалиция.

Подобни позиции поставят въпроса за политическите разделения в Европа в условията на продължаващата война в Украйна. Докато правителството на Джорджа Мелони поддържа курса на подкрепа за Киев, част от десните партии в Европа, включително AfD, настояват за промяна на политиката към Русия.

Италианската десница не е единна и по въпроса как трябва да бъде третирана AfD на европейско равнище.

„Форца Италия“, която е част от Европейската народна партия, заема най-твърдата позиция срещу политическото сближаване с германската формация. Партията подкрепя единството в рамките на НАТО и политическата изолация на AfD от основните политически групи в Европейския парламент.

„Италиански братя“ на Джорджа Мелони са част от друга европейска политическа група – Европейските консерватори и реформисти, но по отношение на външната политика и подкрепата за Украйна позицията им остава по-близка до тази на „Форца Италия“.

„Лигата“ на Салвини има различна история на отношенията с AfD. Двете партии бяха съюзници в Европейския парламент в групите „Европа на нациите и свободата“, а по-късно и „Идентичност и демокрация“. Сътрудничеството им беше прекратено през май 2024 г., след като „Лигата“ подкрепи изключването на AfD от парламентарната група. Причината бяха спорни изявления на тогавашния водещ кандидат на германската партия Максимилиан Кра относно членове на нацистките SS.

След това двете партии поеха по различни политически пътища. „Лигата“ се присъедини към „Патриоти за Европа“, докато AfD оглавява групата „Европа на суверенните нации“. Положителната реакция на Салвини на изборния резултат в Саксония-Анхалт обаче отново поставя въпроса дали между двете партии може да се стигне до ново сближаване.

Коя е Алис Вайдел – лидерът на AfD
На фона на възхода на AfD особено внимание привлича фигурата на нейния съпредседател Алис Вайдел – политик, чийто личен живот се различава съществено от част от позициите, които партията ѝ защитава.

Вайдел се присъединява към AfD през октомври 2013 г. Първоначално заявява, че е привлечена от критичното отношение на партията към еврото. През 2015 г. влиза във федералното ръководство на AfD, а от 2017 г. е сред лидерите на парламентарната група на партията в Бундестага.

През 2022 г. е избрана за съпредседател на AfD заедно с Тино Хрупала и става първата открито лесбийка, оглавявала партията.

Според информация, публикувана от PinkNews, Вайдел живее от 2009 г. с партньорката си Сара Босард – родена в Шри Ланка филмова продуцентка, която като дете е осиновена от швейцарско семейство. Двете отглеждат двама синове, родени от Босард и осиновени от Вайдел. PinkNews

Именно тук се откроява контрастът между личния живот на Вайдел и част от политическите позиции на AfD. Партията се противопоставя на еднополовите бракове и подкрепя гражданските съюзи вместо тях, като представители на формацията са се опитвали да отменят законодателството, разрешаващо еднополовите бракове.

В същото време Вайдел живее в еднополова връзка и е осиновила децата, които отглежда със своята партньорка. Самата тя защитава ролята си в AfD с аргумента, че сексуалната ѝ ориентация не противоречи на традиционните ценности, които партията защитава.

Вайдел и Босард не са сключили брак. Те живеят с децата си в швейцарския град Айнзиделн, докато Вайдел разделя времето си между Швейцария и Берлин и официално е регистрирана в избирателния си район в Юберлинген, Германия.

Както отбелязва PinkNews в профила си на Вайдел, партията преминава през значителна политическа трансформация след основаването си през 2013 г. Първоначално AfD е създадена с фокус върху икономическите въпроси и германския финансов суверенитет, но след миграционната криза през 2015 г. измества основния си политически фокус към миграцията и германския национализъм. PinkNews

Програмните позиции на AfD включват по-строга миграционна политика и масови депортации, а партията същевременно се обявява за по-тесни отношения с Русия.

Тъкмо тази комбинация превръща възхода на AfD в проблем не само за германската вътрешна политика, но и за европейските отношения. Позициите на партията срещу военната помощ за Украйна и санкциите срещу Москва се разминават с курса на повечето европейски правителства и с политиката на европейските институции след началото на руската война срещу Украйна.

Алис Вайдел нееднократно е заемала твърди позиции по въпросите за миграцията. Тя е призовавала за мащабно връщане на чужденци и е отправяла критики към германската политика спрямо миграцията.

Сред други спорни позиции, приписвани на Вайдел, са критики към ваксините срещу COVID-19, съмнения относно климатичните промени и публични изявления, свързани с теорията за т.нар. „голяма замяна“. Вайдел предизвиква полемика и с коментари за германското отношение към нацисткото минало и Холокоста. Тя е определяла германската култура на възпоменание за Холокоста като „култ към вината“.

Така успехът на AfD в Саксония-Анхалт отново поставя германската партия в центъра на европейския политически дебат – както заради нейната миграционна политика и отношението ѝ към Европейския съюз, така и заради позицията ѝ по отношение на Русия и войната в Украйна.

За Италия въпросът има и непосредствено политическо измерение. Докато Мелони и Таяни поддържат курс на подкрепа за Украйна и сътрудничество в рамките на европейските и евроатлантическите структури, Салвини и Ваначи виждат в успеха на AfD сигнал за промяна на политическите настроения в Европа.

Именно отношението към Русия и Украйна изглежда се очертава като една от най-сериозните разделителни линии – както в италианската десница, така и сред политическите сили, които претендират да представляват новия националистически и евроскептичен политически възход в Европа.