Николай Василев*

"Като българин съм много притеснен от случващото се. Но като политик не. Защото предсказах какво ще се случи".

Ако сменя думата политик с политолог, това е изречение, което с болка бих произнесъл в изборната нощ. То разбира се е цитат (по памет) от обръщението на Александър Стамболийски към цар Фердинанд след пробива на фронта при Добро поле. Царят е вкарал Стамболийски в затвора заради съпротивата му срещу въвличането на България в Първата световна война. А сега го моли за помощ!

Случилото се вчера не трябва да ни изненадва. Не веднъж съм писал, че българският алгоритъм е да приемем демокрацията с отворени обятия, докато не решим, че тя носи само партизанщина и корупция. Тогава позволяваме на властта да се концентрира в ръцете на държавния глава и.... както се изрази един от апологетите на Радев - Андрей Райчев, после можем да го свалим

само когато се стигне до национална катастрофа.

Не си правя реклама. Не е нужно да си кой знае колко добър познавач на политическите науки, за да си наясно, че е много по-вероятно една олигархична система (каквато сме) да деградира в тирания, отколкото да се преустрои в демокрация. Трябва просто да си чел Аристотел.

Лидерите на ПП и ДБ, за които аз и много мои съмишленици бяхме на практика изнудени да гласуваме, носят колосална отговорност за това, което вероятно ще се случи на България. 

Те не разбраха, че една голяма част от българския народ гледа на тях като на чуждо тяло, че Радев им е мирогледно, биографично и дори естетически по-близък. И че унищожаването на "модела Борисов - Пеевски", всъщност

ще даде на Радев неограничена власт.

Скоро той ще бъде едновременно премиер, президент ( не си представяте Йотова да се еманципира от него, нали?), че и патриарх!

Което не значи, че Борисов и Пеевски не са едни много неприятни хора, и че при тяхното управление не са се случили много неприятни неща! Сега лошите практики едва ли ще изчезнат, но вероятно ще бъдат много повече политически координирани. Опасността олигархията (управление на едно малцинство , в името на тяхна лична изгода) да деградира в тирания (управление от един човек, в името на негова лична изгода) е огромна.  Защото освен Радев, в "Прогресивна България" други фактори няма. Няма "крила" (европейско и евразийско) както някои си представят.

Има само един човек с неограничена власт!

Вместо да се борят за разгром на "модела", лидерите на демократичната общност трябваше в безброй малки битки, да се борят за ограничаването на лошите практики, с ясното разбиране, че осезаеми резултати ще дойдат много, много по-късно! 

Дават ли си сметка самозваните лидери на демократичната общност какво се случва?

Докато "умни глави" по екраните се отдаваха на пожелателното мислене, как сега Радев ще покани част от служебните министри, за да проправи път към демократичната общност, той поиска оставката на всеки един от служебните министри! Вместо да им благодари за проведените честни избори!

Помислете малко! Служебен кабинет не подава оставка. Той предава властта на редовния кабинет, когато последният бъде избран. Което вероятно ще се случи до края на месеца. Каква оставка?

Сигналът е недвусмислен.

Основни опоненти на Радев не са Борисов и Пеевски, а министрите от може би най-доброто правителство което България е имала през 20 век! Тези смели мъже и жени не бива да бъдат оставяни на произвола на съдбата. Тяхното дело трябаа да бъде защитено. Около тях може и да се формира някакво ядро на съпротива!
В социалните мрежи се появи идеята Андрей Гюров да стане кандидат за президент. (Защо не с кандидат за вицепрезидент от "Синя България"?).

Прекрасна идея. Шансовете им за победа не са много големи.  Но ако подобно на Петър Стоянов и Тодор Кавалджиев преди тридесет години, те през следващите месеци неуморно обикалят страната и се срещат с безброй хора, нещо наподобяващо опозиция на новия властелин може и да се появи. Тогава моя скромност обикаляше плътно с Тодор Кавалджиев и... успяхме.  

От дистанцията на времето трябва да признаем, че ако правителството на Виденов не беше управлявало толкова катастрофално и ако Конституционният и Върховният съд не бяха (съвсем правилно)  отрязали Пирински в последния момент, победата ни на президентските избори през 1996 г. никак не беше сигурна. От тук  и членството ни в НАТО и в ЕС.

Но ние не пожертвахме усилия и се надявам младите демократично мислещи хора днес да направят същото.
Ако обаче старите муцуни не си посипят главата с пепел, а продължат да се хвалят, че са свалили и победили Борисов (което май и не са успели), мога да кажа само: Бог да пази България!

*Текстът на автора е публикуван на страницата му във Фейсбук, заглавието е на Faktor.bg