Умират милиони украинци и десетки хиляди етнически българи

На 22 ноември, украинската общност у нас и приятелите на Украйна ще отдадат почит пред жертвите на трите Гладомора, на които Кремъл подлага украинския народ през 1921-1923, 1932-1933 и 1946-1947 г

Възпоменанието, организирано от Сдружението на украинските организации в България "Мати Украйна", ще се състои  при паметника на Тарас Шевченко на столичния пл. "Вьзраждане" от 17:30 ч.

Гладоморът е геноцид над украинската нация, осъществен от ръководството на Съветския съюз с цел окончателна ликвидация на украинската съпротива срещу тоталитарния комунистически режим, усмиряване на украинците и спиране на техните опити да построят независима от Москва Украинска държава. През 1932-1933 година от глад, изкуствено създаден от ръководството на  Съветския съюз загиват между 7  и 10  милиона души на територията на Украйна. По-голямата част от документите и отчетите до ден днешен се намират в архивите на Москва и са недостъпни за учени и историци.

Чрез пълното насилствено отнемане на всички хранителни продукти Кремъл осигурява условия за унищожаване на част от украинската нация. С постановление от 22 януари 1933 година украинците са блокирани в рамките на територия, на която има глад, забранено им е заминаване в други региони с цел купуване на храна. Подобни решения не се прилагат в нито един друг административен регион СССР или република.  

Гладоморът е не само липсва на храна, отнети са и 66 тона злато, 1439 тона сребро, диаманти, антиквариатни ценности, които съветите са получили от гладуващото население на Украйна - хората са предавали ценностите си в опит да оцелеят, да спасят не само своето семейство, но и своите съселяни от гладна смърт.

Трагедията на украинския народ  по време на Гладоморите е и българска трагедия.

Смята се, че през 1921-1923 г. и 1932-1933 г. българите в Таврия дават общо около 30 000 жертви. Поне 20 000 души са измрелите по време на "Великия глад" от 1932-1933г. Демографският удар върху българските селища в Таврия от глада е голям, но те не изчезват. Съгласно най-новите  изследвания,  вследствие на Гладомора жителите на българските села са намалели през тези страшни години от 60% до 80 %.

През зимата на 1946-1947 г. сталинската власт организира нов следвоенен Гладомор и в Бесарабия (Молдова и Одеска област на Украйна), при който умират над 70 000 етнически българи. Така общо в трите сталински Гладомора по приблизителни данни умират около 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е около 1/3 от техния брой.

През 2006 година със Закона на Украйна „За Гладомора в Украйна през 1932-1933 година“ изкуственият глад бе признат за геноцид срещу украинския народ. През 2010  година с постановлението на Апелативния съд на град Киев е доказан геноцидният характер на Гладомора, а съответно и намерението на Сталин, Молотов, Каганович, Постишев, Чубар, Хатаевич, Косиор да унищожат част от украинската нация.

 Европейският парламент призна Гладомора за престъпление срещу украинския народ и срещу човечеството. Съответна резолюция бе одобрена на 23.10.2008 година.

През миналата година и българският парламент гласува решение, с което обяви Гладомора за геноцид