30 март

Днес, 30 март, почитаме преп. Йоан Лествичник. Той получил добро образование, богословски познания и приел монашеството. Подвизавал се в Синайската планина, където прекарал 40 години в пост и молитви. Написал книга под заглавие "Лествица" (стълба) за духовно съвършенство. В 33 стъпала той представил стълбата на християнските добродетели, за първа от които определил смирението.

През Великия пост църквата припомня тази стълба на подвижника и приканва християните да се изкачват по пътя на духовното съвършенство.

Чрез истинското покаяние душата се съкрушава и изтънява, и се съединява с Бога чрез сълзите на истинския плач. И когато в нея се запали Господният огън, тогава се изпича като хляб и се утвърждава блаженото смирение.

Така покаянието, сълзите и смирението се преплитат в едно свещено трисплетено въже и се съединяват в една сила.

Свойствата на тази прекрасна трисъставна сила са:
- най-радостно приемане на униженията, душата ги посреща и прегръща като лекарство за изцерение, като изгаряне на нейните недъзи и големи грехове (гл. 8);
- унищожаване на всеки гняв и успокояване;
-съвършено невярване на нашите добри дела и желание постоянно да се учим.

Върхът на нечистите страсти е тщеславието и гордостта, а техен погубител е смиреномъдрието. Защото в него не може да се крие отровата на лицемерието и клеветата. То я извлича от земята на сърцето и я уни­щожава.
В този, който се е свързал със смирението, няма следа от омраза, нито прекословие, нито неподчинение, освен когато става дума за вярата (гл. 10).

Този, който се е съединил със смиреномъдрието, е кротък, приветлив, умилява се лесно, милосърден е; най-вече тих, покорен, безскръбен, бодър, усърден, нак­ратко казано - безстрастен: защото Господ   си  спомни за нас в нашето унижение и ни избави от враговете ни (Пс. 135:23, 24) - от нашите страсти и пороци (гл. 11).
Гордият иска да изследва дълбините на Божиите съдби, смиреномъдрият не любопитства за непостижи­ми неща (гл. 12).

Покаянието вдига падналия, плачът чука на не­бесната врата, а смирението я отваря (гл. 16).
Слънцето осветява всичко видимо, а смирението утвърждава всяко разумно действие; където няма свет­лина, е мрачно, където няма смирение, всичко е сует­но (гл.17).
Смирението е единствената добродетел, на която бесовете не могат да подражават (гл. 18).
Превъзнасящият се осъжда всички и за всичко, този, който не се превъзнася, не осъжда никого и себе си не съди, а смиреният невинен винаги осъжда себе си (гл.19).
Смиреномъдрието е Божествен покров, който не ни позволява да видим нашите подвизи; то е бездна на самоунижението, недостъпна за невидимите крадци; то е крепка защита против врага (Пс. 60:4), помисълът на беззаконието не ще го притесни (Пс. 88:23).
То ще надвие своите врагове (Пс. 88:24).

Има и други свойства на смирението, които ще познае вътрешно само този, който го притежава: това е изпълване с неизказана светлина и с неизразима любов към молитвата. Преди постигането на тези дарове е необходимо да се придобие сърце, което не вижда чуждите грехове, и ненавист към тщеславието (гл. 28).
Който е познал, че е грешен във всяко движение на душата си, и признава своите грехове, е извършил сеит­ба и може да очаква цветовете на смиреномъдрието.

Смиреномъдрието е врата на Царството Небесно и тя въвежда в Царството ония, които се приближават до нея (гл. 31).

Който иска да постигне смиреномъдрие, нека да не престава да изпитва и да изследва себе си и ако в душата си мисли, че всеки е по-добър от него, той не е далеч от Божията милост (гл. 32).

Не е възможно да има смирение в иноверния или еретика, така както не може да излезе пламък от снега. Подвигът на смирението принадлежи само на православ­ните и благочестивите, които вече са очистени (гл. 33).

Мнозина наричат себе си грешници и може би наистина мислят така, но сърцето се изпитва чрез уни­жение от другите (гл. 34).

Който бърза към тихото пристанище на смирени­ето, нека се принуждава с думи, мисли, самоизпитване, молитви, с целия си живот, като размисля и нами­ра всички средства, докато с Божие съдействие, и като пребивава в най-унижени състояния и трудове, не се избави от неспокойното и бурно море на тщеславието. Избавилият се от тази страст получава лесно оправда­ние на всички други свои грехове като евангелския митар (гл. 35).

Някои, за да поддържат в себе си духа на смиреномъдрие, макар и да са получили вече опрощаване на греховете си, задържат до края на живота си спомена за миналите съгрешения и с него порицават тщеслави­ето, и суетното превъзнасяне.

Други, размисляйки за страданията и раните и поруганието на Христа, се считат за неизплатими длъж­ници.
Други постоянно обвиняват себе си за ежедневни­те неизправности и пропуски.
Други повалят гордостта чрез случващите се из­кушения, немощи и съгрешения, в които падат.
Други се молят да им бъдат отнети духовните да­рования, за да им остане смирението — майката на дарованията.

Има такива, които колкото повече са обдарявани, толкова повече се смиряват, като че ли стават все по-големи длъжници.

Това е кратък път към най-високо безстрастие (гл. 36).

Свещена двойка са любовта и смирението — лю­бовта издига душата към Бога, а смирението поддър­жа издигането ѝ и не ѝ позволява да падне (гл. 37).

(Из „Лествица“, Стъпало 25).

В старите времена нашите предци са вярвали, че не трябва да се носят тъмни дрехи на този ден, защото това ще донесе неприятности. Вярващите се молили Свети Йоан Лествичник да изпрати дъжд и да бъде плодородна годината.

Приготвянето на сладки днес е специална традиция - в случая те трябва да са пости и да се раздадат на близки. От тях трябва да ядат и всички членове на семейството, за да са здрави през цялата година.

Денят трябва да премине в смирение и молитва в памет на починалите.