На 9 декември Българската православната църква чества зачатието на Света Анна - майка на Богородица. Християнският култ към светицата се разпространява в Източната римска империя още през VI век, когато е построена първата църква, носеща името на светицата. В същия ден се почита и майката на пророк Самуил, която носи същото име - Анна.

Света Анна  е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният съпруг Йоаким са посетени от ангел, който им съобщава, че ще имат дете.

Анна обещава да посвети детето си на служба на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е подобна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се нарича Ханна. Източноправославната църква приема Света Анна още от VI век, като тя и Йоаким са наричани Свети и праведни богоотци. Разказът на Протоевангелието на Яков е приет от Римокатолическата църква едва през XIII век, като Анна е официално канонизирана през 1854 година.

В народните традиции света Анна е закрилница на момичетата, бременните и вдовиците. Почита се от жените, които в нейния ден не работят, за да не се разболяват децата им и не боядисват, защото според поверието от този ден започват родилните мъки на божията майка. Момите пускат пшеничени зърна в ново гърне с вода. Ако до Нова година зърната покълнат, това е знак за скорошна женитба.Следи се какъв ще е полазът, какъв късмет носи първият гост в къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако е добър човек, годината ще е здрава и плодородна.

Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене). В Македония разказват, че на този ден 7 светии понасят слънцето на ръце и го „завъртат към пролет".

Нощта, предхождаща празника, е време за заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. В часовете на нарушено равновесие между земните и божествените сили, те отиват на гробищата. Там се събличат голи и с танц и шепот баят и "свалят" месечината в сито. Превръщат я в шарена крава и издояват млякото й. Сдобили се с лунното изобилие, те стават силни и властват над човешкия живот и труд. Омайват злите жени, чуждите ниви и стада като хвърлят развалени яйца, правят магии за разделяне на съпрузи, за болест, омраза и смърт. За да се предпазят от това стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, а жените мажат виметата на кравите със смес от мазнина, чесън и въглени.

Превърнали се в мушици, магьосниците влизат в чуждите домове, кръжат около огнището. Щом се забележи мушица трябва да се хване и да се изгори, за да се изгори злата сила.

Имен ден празнуват Ана, Анета, Анелия, Анка, Анна, Аница, Анелия, Аня, Яна, Янка, Янко, Яница.