4 декември

Православната църква почита днес паметта на света Варвара. Легендата разказва, че света мъченица Варвара ( от гръцки  „чужденка”) живяла по време на управлението на римския император Максимиян. Дъщеря на знатния езичник Диоскор, тя приела Христовата вяра против волята на баща си. Жестокостта му била толкова голяма, че предал собствената си дъщеря на властника. Подложена на жестоки мъчения, благочестивата девойка била осъдена и обезглавена лично от баща си през 282 година. 

Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се днес се намира в софийската църква „Свето Преображение” (кв. „Лозенец”).

В традиците на предците ни света Варвара се свързва с грижата за здравето на децата - затова понякога я възприемали като орисница, пряко владееща съдбата им.

Българите я почитали като като и закрилница от болести, свързани с обриви, най-вече шарката, от която боледували малчуганите. В някои краища пък вярвали,  че Варвара „заварява” болестите, но още по-опасна бил св. Сава, защото ги „разсява” по хората.

Освен това наричали светицата Лелята, Баба Шарка, Баба Писанка, но не споменавали името й, за да не я расърдят.

За да омистивят Варвара жените не трябвало да похвакат никаква домашна работа.

В Западна България празникът е познат още като Женска Коледа. Там спазвали обичая децата да обикалят къщите, където ги посрещали стопанките. В този ден във всяка къща задължително се приготвяла „блага пита“, която намазвали с мед. Тази пита раздавали на децата и на съседите в махалата. А челцата на гостенчетата мажеле с пресен мед, за да не боледуват от шарка. 

В Тракия пък колели кокошка и денят се наричал Кокошиден. Вечерта стопаните кадяли къщата за първи път – първа кадена вечер, която именували „кадилка“. В другите райони първата кадена вечер се правела на Игнажден (20 декември). На този ден домакините печали обреден хляб, варяли жито, а в него пускали зърно - боб, леща и грах, с надежда да е плодородна годината. 

На 4 декември имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин, Варварка, Варда.