Група историци, етнолози и журналисти се обявиха срещу инициативата за отбелязване на „14 века България в Европа“. 

Те твърдят, че тя възпроизвежда модела на помпозните юбилейни чествания от времето на късния социализъм,  използвани по онова време за идеологическа мобилизация, националистическа пропаганда и кооптиране на науката.

Настояват, че такива инициативи  само насърчават кухо патриотарство и авторитарни нагласи,  не и критично осмисляне на историята.

Авторите на писмото изразяват резерви както към избора на дата, така и към мащаба и логиката на планираното честване. Те подчертават, че самата отправна точка е проблематична с доста интересното твърдение:

„Почти никой не приема безрезервно 632 г. като начало на българската държавност“.

Според тях, макар тази година да присъства в учебниците, „мнозинството от професионалните историци говорят за процес, който не би могъл да се вмести в конкретна дата“.

В писмото пише също, че предварително заявената продължителна подготовка разкрива несъразмерността между планираното честване и историческите факти:

„Заявката за предстояща продължителна подготовка същевременно показва мащаба на замисленото честване – съвършено непропорционален на случилото се в набелязания исторически момент, на крайно оскъдните ни познания и на запазените извори за него“.

Подписалите призива възприемат инициативата като част от дългогодишна традиция на юбилейни прояви с предсказуем сценарий:

„Всяка подобна годишнина е само повод за юбилейни кръгли маси и конференции (най-често – с псевдоакадемичен характер), за банални речи, за медийно самоизтъкване на началници и амбициозни подизпълнители, за разточителни разходи и бутафорни артефакти“.

В писмото се оспорва и твърдението, че подобни чествания укрепват националното самочувствие:

„Тъкмо напротив – досегашният опит показва, че приповдигнатите празнувания по изкуствено нарочени поводи разпалват кухо патриотарство, отблъскват и отчуждават критично мислещите, предизвикват досада и ирония“.

Подписалите смятат, че тези практики имат и по-дълбоки обществени последици:

„Те само засилват ретроградните и авторитарни тенденции, социалната склероза, безпътицата и застоя“.

В текста изрично се прави исторически паралел с начина, по който властта преди 1989 г. е използвала юбилейните чествания:

„Чрез назначения в „престижни“ юбилейни комитети режимът преди 1989 г. кооптираше академични историци, които му се отплащаха с радикализация на националистическите клишета относно миналото“.

Според авторите, сегашната инициатива опасно напомня този модел и възпроизвежда логиката на честването през 1981 г.:

„Авторите на новата инициатива тръгват по същия път, повтаряйки матрицата на грандиозното отбелязване на 1300-та годишнина на българската държава през 1981 г., което се превърна в апотеоз на тоталитарния режим и в идеологическо преддверие към престъпния „Възродителен процес“.

В заключение подписалите ясно формулират какво според тях е реалната нужда на обществото:

„Крайно време е да си дадем сметка, че онова, от което се нуждаем, са добросъвестни изследвания и открити критични дискусии по всички събития, лица и въпроси от миналото ни, включително спорните и болезнените“.

И добавят: „Положителната ни идентификация с българското и „авторитета на България в Европа“ не следва да се опират на елейни славословия, тържествени юбилеи и нелепи претенции за полулегендарна древност“.

„Истинската сила на обществото е в способността му зряло да осмисля своята история и да гради модерно настояще и бъдеще“, казват те.

Подписалите отвореното писмо са:

Александър Везенков – историк

Александър Малинов – историк

Ана Лулева – историк, етнолог

Анелия Манова – етнолог

Антон Венев – историк

Антоний Тодоров – политолог

Атанас Шарков – IT специалист

Бистра Николова Бонева – историк, медиевист

Благородна Филевска – историк, етнолог

Борислав Дичев – историк

Васил Дамянов – инженер и историк

Василка Танкова – историк

Велислава Петрова – културолог

Галя Вълчинова – историк, антрополог

Георги Ангелов – телевизионен водещ, журналист, филолог, преводач

Георги Зеленгора – историк

Гергана Дончева – културолог

Детелина Тошева – антрополог

Деян Кюранов – философ

Димитър Атанасов – историк

Добринка Парушева – историк

Евгений Дайнов – политолог, историк

Евгения Троева – историк, етнолог

Емил Джасим – историк и учител

Иван Ценов – софтуерен инженер

Иглика Аврамова – музеолог

Илко Дренков – историк

Искра Шварц – историк, медиевист

Кети Мирчева – историк

Кирил Чуканов – историк

Кристиян Ковачев – историк

Лиляна Деянова – социолог

Лиляна Симеонова – историк, медиевист

Лина Гергова – етнолог

Маргарита Карамихова – историк, етнолог

Марта Методиева – преподавател

Миладина Монова – антрополог

Мирослава Симеонова – историк

Михаил Иванов – физик, общественик

Надя Данова – историк

Нели Темелков – журналист

Николай Аретов – литературен историк

Николай Близнаков – социолог

Николай Кожухаров – икономист

Николай Куколев – историк

Николай Папучиев – литератор, етнолог

Николай Тодоров – историк

Орлин Събев – историк

Павлина Йосифова – историк

Петър Къдрев – историк

Рада Цанева – правозащитник

Росица Градева – историк

Румен Аврамов – историк, икономист

Румен Петров – преподавател по социални дейности

Светла Янева – историк

Светлозар Желев – историк, издател

Светослав Бацоев – счетоводител

Стефан Дечев – историк

Стефан Пейчев – историк

Стилиян Деянов – журналист

Стоян Антонов – историк, етнолог

Теодора Венедикова – издател

Теодора Драгостинова – историк, изследовател на честването на 1300-годишнината

Фани Аронова – журналист

Чавдар Маринов – историк

Чавдар Ценов – писател

Цеца Цветкова – историк

Юлия Златкова – историк

Явор Гърдев – режисьор

Юлиана Методиева – правозащитен журналист