Планетата Земя е в състояние на глобална криза, като 22 от 34-те ѝ ключови "жизнени показатели" – от нивата на CO2 до топенето на ледниците – "мигат в червено". Това не е сценарий от филм, а мрачното заключение на нов доклад, публикуван в списание BioScience, който предупреждава, че човечеството може би тласка планетата по опасна "парникова траектория" – път, водещ към необратим климатичен хаос.

Според Live Science, които цитират доклада, "повечето от тези показатели достигнаха рекордни нива през 2024 г. И 2025 г. ще продължи тази тревожна тенденция."

Най-горещата година от 125 000 години насам
Авторите на доклада недвусмислено заявяват, че 2024 г. е била най-горещата година в историята на измерванията и вероятно "най-топлата през последните 125 000 години".

Според съавтора на изследването Уилям Рипъл, професор по екология в Университета на Орегон, през тази година сме станали свидетели на рекордно високи температури на океана, екстремно топене на ледниците, безпрецедентни горски пожари и масово обезцветяване на корали.

Сред критичните показатели, които са на рекордно високи нива, са:

• Концентрациите на атмосферен въглерод (CO2) и метан
• Затоплянето на океана
• Покачването на морското равнище
• Делът на изключително горещите дни

Опасността: "Самоподдържащо се затопляне"
Екипът, който разработва тази система за "жизнени показатели" от 2020 г., предупреждава, че сме на ръба на "повратни точки". Това са прагове, чието преминаване ще тласне планетата към самоподдържащо се затопляне – състояние, при което Земята ще продължи да се нагрява, дори ако човечеството рязко спре всички емисии.

Това се дължи на верижни реакции (каскадни ефекти), които вече започват:

Топене на вечната замръзналост: Освобождава милиарди тонове метан, който е много по-силен парников газ от CO2.
Загуба на ледена покривка: Ледът отразява слънчевата светлина (ефект "албедо"). Когато той се стопи, по-тъмната вода и земя поглъщат повече топлина, което води до... още по-бързо топене.

Сред най-належащите рискове, посочени в доклада, е и отслабването на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) – жизненоважната система от океански течения (включително Гълфстрийм), която пренася топлина към Северното полукълбо и регулира климата в Европа. Нейният срив би довел до хаотични метеорологични условия, включително много по-сурови зими в Европа, въпреки общото глобално затопляне.

Краят на 11 000 години стабилност
Днес средната глобална температура е с 1,2°C по-висока спрямо прединдустриалните нива (1850-1900 г.). Ако настоящите политики се запазят, сме се запътили към затопляне от 3,1°C до 2100 г.

Това ще бъде безпрецедентен пробив в Холоцена – стабилната климатична ера, продължила повече от 11 000 години след последния ледников период. "Именно тази стабилност позволи на човечеството да развие земеделие, да създаде постоянни селища и да изгради цивилизации", отбелязват авторите. "Сега тя отстъпва място на период на бързи и опасни климатични промени."

Въпреки мрачната картина, изследователите подчертават, че все още има време за действие, макар прозорецът да се затваря бързо. Професор Майкъл Ман от Университета на Пенсилвания, който не е част от изследването, потвърди пред медиите, че "бързата декарбонизация" е единственият ключ към предотвратяването на пълномащабна катастрофа.