Владимир Перев, Скопие

Ссънувах страшен сън... бях на летището в Скопие и видях как се приземява българският президентски самолет. Вратата на самолета се отваря и там се появява българският пре-зидент Румен Радев, който с широка усмивка кани цялата македонска делегация начело с Пендаровски да се качи в самолета. Всички се качват, междувременно двамата президенти прегърнати си разменят целувки и любезности. Вратата на самолета се затваря, аз съм вътре и о, ужас виждам как президента Радев със самоуверени движения сяда на капитанското пилотско кресло. Самолетът полита, а аз смразен от страх се будя, изпотен и ужасен от това което съм видял и преживял. Щастлив съм че съм жив и заради то-ва, че съм далеч от делегацията... от която и да е делегация която с македонски президент се качва в самолет.

Събуден от първите лъчи на слънцето, паля цигара, правя си кафе, а мислите и спомени-те се появяват като реминисценции на неща, които са се случили, но би било по-добре ни-кога да не се бяха случвали и да не се се-щахме за тях.

Македонските президенти нямат късмет с транспорта, с какъвто и да било вид транс-порт. Първият президент Киро Глигоров едва не изгуби живота, след бомбен атентат, все пак той изгуби своето дясно око. Вторият президент Борис Трайковски загуби живота си в самолетна катастрофа край Мостар (БиХ), третият, Бранко Цървенковски беше внимателен и не пътуваше често. Просто ка-зано, него и не го канеха много, за да ходи където и да е. Четвъртият (Кара)Гьоргье Иванов го пазеха античните богове, докато петият, сегашният Пендаровски изпусна реда си. Трябваше да бъде с вторият Трайковски на полета за Мостар, като негов съветник, но имал диария и си останал вкъщи... той 
живее втори живот подарен от Бог.

Мисля си не трябва да се позволи Радев да пилотира със самолета. Рим е на запад от Скопие и София, но в моя сън Радев пилоти-раше самолета 

много на изток... на изток и все на Изток

Тази година честването на Светите братя няма да се случи на гроба на Св. Константин-Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в близост до Колизеума в Рим. Македонската делегация и президентът ще се спасят от мъчното чувство на българското присъствие там. Именно над самия гроб на Св. Кирил има голяма мозайка-фреска на светеца, пос-тавена там, още в 20-те години на миналият век, а около нея са наредени и възпомена-телните плочи на всички останали славянски народи, включително и тази на Република Монголия, всичките по-малки и по-обикновени от българската.

Първоначално си помислих, че монголската плоча е поставена там, като потвърждение на сърбоманската теория, щедро подхранва-на от русите, че българите и монголците са един народ, но любезният католически све-щеник, ми обясни, че монголците пишели на кирилица, откакто русите ги „съветизирали“ и така до 2012 г. когато  аз бях на гроба на све-теца. Иначе, старият свещеник, хърватин по националност, ми каза че монголците се опитват да се върнат към старата си писме-ност, но почитта им към Светите братя им е останала като

наследство от съветското-руско влияние

На стената отсреща пък стои огромна фрес-ка-мозайка на Св. Св. Кирил и Методий висо-ка над 2,5 метра поставена по повод праз-ненствата за 1300-та годишнина на Бълга-рия. До фреската стои и надписът „Вечна благодарност на Светите Кирил и Методий“ с подпис-Тодор Живков, президент на Република България! Така някак си изглежда тази доминация на българската духовност в Рим, а бай Тошо е единственият комунист и диктатор на когото Светата столица е позво-лила да се увековечи в един католически храм.

Честването в базиликата „Санта Мария Ма-джоре“ ще има нов привкус, ново преживява-не. Тази базилика е известна с това, че там за пръв път са осветени славянските богос-лужебни книги и славянският език е признат за богослужебен. Това е факт признат от всички, до 2015 г. когато на 2 ноември съща-та година, македонската делегация открива възпоменателна плоча за това събитие. Това се случва благодарение на заложбите и ус-пешната работа на македонската дипломати-ческа мисия в Ватикана. След няколко години до македонската плоча, която заема цент-рално място, също като българската в „Сан Клементе“, ще се появи плочата на Словакия и на още една държава. Идеята е на маке-донският президент Гьоргье Иванов, който въпреки своите антични заложби, реши в Рим да постави възпоменателна плоча на прос-ветителите. Нашия  Гьоргье не е глупак, той знае, че в Рим не може да продава античност и затова решава да се подпре на славянст-вото, така любимо на сърбите и българите-русофили. 

Само да не е българско

 Античноста остава за вкъщи за вътрешна употреба.

На тези римски пространства ще се поклонят двамата наши президенти. Това най-вероятно ще бъде един приятелски разговор ограничен в малкото пространство, оставено от величието на цар Борис III, абсолютизма на Живков от една страна и славянството с античен привкус на Иванов от друга страна. 

Работата изглежда осъдена на неуспех. Ако досега македонската делегация в базиликата Сан Клементе винаги усещаше своята вто-ростепенност в отношенията с Ватикана и със завист гледаше към българската страна сега в Санта Мария Маджоре ситуацията ще бъде различна. Дойде реда на Радев и бъл-гарската делегация да усетят силата на ма-кедонската отдаденост към „общославянско-то дело“, най-честото вербално проявление на русофилията. 

Най-важното от всичко е че моя сън няма да стане реалност. Самолетът няма да бъде пи-лотиран от Радев, а двамата президенти ще се върнат живи и здрави с добро приятелско разположение. Известни са позициите на „пилота“ Радев, неясни обаче са позициите на Пендаровски. Най-добре е „самолета на разговорите“ да бъде пилотиран от някой опитен политик от делегациите, за да не ни се случи „дипломатическа катастрофа“. 

Вече е време да престанем да сънуваме кошмари, ако живота ни е такъв, нека поне имаме мирен сън.