Огнян Минчев

Не притежавам систематично знание - експертиза, която би ми позволила да взема компетентно отношение по въпроса полезна ли е или не хомеопатията. Затова бих искал да използвам аналогията като средство за оценка на категоричните позиции ЗА и ПРОТИВ хомеопатията като метод на лечение. Доколкото ми е известно, хомеопатията е метод на последователно разреждане на определено количество вещество в намаляващо съотношение с по-големи обеми вода, докато се достигне до концентрация "на границата" на нулата, когато в разтвора предполагаемо остава само някаква информационна матрица на използваната субстанция. Това очевидно дава основание на скептиците да наричат хомеопатичния метод с варианти на шопската поговорка "мижи да те лажем". 

Ако наистина става дума само за определена "информационна матрица", не можем да очакваме конвенционалната медицина да подкрепи подобен метод. Западната медицина е изградена върху презумпцията за един изцяло материален свят, в който здравословният баланс на човешкото здраве се постига или чрез отстраняване на определен материален - биологичен проблем, или чрез добавяне на материални вещества, които коригират заварените системни дисбаланси. И в двата случая става дума за материални взаимодействия. Източната медицина  лекува болния с методи, постигащи баланс на неговото енергийно тяло, но западната медицина не споделя убеждението, че подобно енергийно тяло изобщо съществува.

В човешкото тяло протичат определени енергии

които имат организация на физично, химично и органично-биологично равнище, но системната цялост на човешкото тяло - и психика - се проявяват единствено на материално равнище. Може би най-добрия пример за този подход е отношението към предполагаемата реалност, наречена ДУША. Ако за духовните учения и религиите душата е безсмъртна същност, която се въплощава в материалния човек, за модерната наука душата е метафора за системната цялост, проявяваща единствено висшата нервна дейност на човешкото същество. 

Този диспут се води през цялата писана човешка история и - особено динамично - през модерните времена, през които "царството на разума" утвърждава една реалност на изцяло материален свят, в който материалните взаимодействия произвеждат реалностите на "духовния свят". Западната медицина е легитимен продукт на модерния рационализъм. Оттук - не можем да очакваме, че нейната концептуална рамка и системна методлогия може да допусне лечебен ефект на инструменти, разчитащи на "информационна матрица", вкарвана в човешката телесна система чрез различни методи - включително хомеопатия. 

Човешкото съзнание допуска само този обхват на реалност, който може да обеме - да "осъзнае". Известни са примерите за наблюдение на определени обекти, които наблюдаващия не вижда - не допуска до своята картина на света. Представители на архаично племе на отдалечен остров не забелязват модерния кораб-кръстосвач, акостирал близо до брега - те нямат концептуален инструмент за да го "видят", корабът е извън техния конвенционален свят. Модерният свят е огромен скок напред (в прогресистко измерение) на човешкото съзнание. Модерният рационализъм "стеснява" достъпната за осъзнаване вселена до измерението на материалния свят, но води до неговото дълбочинно опознаване, осъзнаване и структуриране - както в абстрактно-концептуално, така и в прагматично измерение. Цената, която модерният човек плаща за този нов простор на познание е твърдо фиксираната граница

между материално - действително и нематериално (духовно)

 недействително измерение на действителността. 
Домодерният свят е пространство на познание - осъзнаване, в което по-хаотично и аморфно (в сравнение с модерния рационализъм) се смесват визии, реалности и причинно-следствени връзки както от материалния, така и духовния свят на човека. Кое от този домодерен свят на човешкото съзнание - осъзнаване е "реално" и кое - "илюзорно" е въпрос, който може да бъде зададен изключително от модерна, рационална гледна точка. Може би по логиката на Хегеловия диалектически метод можем да предположим, че в късния модернизъм и още повече - в наследяващия го пост-модернизъм, наблюдаваме опити да се разшири човешкото съзнание като рационалното наследство на модерния свят бива комбинирано с нови (или забравени стари) инструменти на духовно познание, призвани да върнат на човешкото съзнание реалността на духовния свят. За последователните материалисти-рационалисти това са практики на наивност и шарлатания, а за последователите на религиозни системи и духовни учения - легитимен следващ етап в еволюцията на човешкото съзнание. Еволюция, която надгражда наследството на модерния светоглед с целенасочени опити за структуриране и системно включване на духовния опит - духовния свят в културната динамика на съвременната цивилизация. 

Хомеопатията очевидно е част от този процес на опити за обогатяване на човешката познавателна дейност чрез рационализиране и систематизиране на "нови" реалности, надхвърлящи системната цялост на проучения досега материален свят. Легитимен ли е този процес? Като лаик в областта на медицината бих допуснал, че легитимно е всичко, което съответства на основния принцип - "Primum non nocere" - "Преди всичко не вреди"! Останалата част от размислите по темата хомеопатия би трябвало да бъдат прагматични. 

Човешкото общество регулира своите вътрешни системни отношения на базата на утвърдени и относително неоспорими знания - част от които са специални, експертни. Ако медицината е сфера, която се регулира от определен обхват (компендиум) от знания, утвърдени от опита на определена култура и цивилизация, то обикновеният човек разумно следва да се довери на експертната общност, носеща отговорност за практикуването на този опит, основан на определена познавателна традиция. Ако имате здравословен проблем - разумното ви поведение като член на съвременното, все още модерно общество е да се

обърнете към правоспособен лекар

Това обаче не означава, че човешкото знание като метод и мироглед трябва да бъде капсулирано в съществуващите метапарадигми на достигнато знание. Както хомеопатията, така и други методи на познание - все още социално неутвърдени като безспорни - имат основното право да пробелматизират, да "натискат" границата между действително и "недействително", да се опитват да разширяват сферите на познанието. Добре, биха реагирали защитниците на утвърдената медицинска експертиза - но в рамките на допустимите методи, които лекуват без да вредят. А да обещаеш на болния, че ще го излекуваш с нещо, което не е задължително да съществува от гл. точка на тези допустими методи е нанасяне на вреда. 

Би било добре да сложим разумна граница между илюзорния експеримент и обскурантисткото придържане към познатото и утвърденото. Докато няма утвърдено в практиката безспорно доказателство за ползата от хомеопатията, на нея не би следвало да се разчита като безспорен метод за лечение. Но хомеопатите трябва да имат правото да утвърждават своя метод на лечение, ограничени единствено от важното предупреждение - хомеопатията не е заместител на утвърдените медицински методи на лечение. Използвайте хомеопатията като допълнително средство СЛЕД като сте направили необходимото да решите здравословния си проблем по утвърдените конвенционални методи на медицинската експертиза. 

Съзирам принципните несъгласия - а именно, че обещанието за лечебен ефект в резултат на неконвенционален метод като хомеопатията е заблуда на болния, който храни надежда за изцеление без разумни основания. Тук бих могъл да включа аргументи и от сфера, в която съм относително компетентен. Ежедневно по медии и социални мрежи индивиди с различна степен на интелигентност и експертиза ви обещават излекуване на обществото от заварените или наскоро създадени тежки проблеми - инфлация, политическа криза, безпомощност на институциите, корупция, недостатъчна власт на закона. Кого от тези хора, които ви показват сладко-сладко - сте обявили за шарлатани?

На кого от тях сте взели "лиценза" да ви управлява

Кого от тях сте наказали за това, че не ви "лекува", а съзнателно или вследствие на простотия ви вреди? На никого, нали? Политическата манипулация и осъзнатата публична лъжа са доста по-опасни от хомеопатията, която би могла да ви помогне най-малкото като плацебо, а може би - и с нещо друго, което ние засега не осъзнаваме напълно. Само че вие не санкционирате тази политическа лъжа, а я храните - търпеливо и дългосрочно. Бъдете тогава толерантни и спрямо хомеопатията. Нека хомеопатите бъдат длъжни да предупреждават, че този метод следва утвърдените методи на медицината, а не ги подменя. А публичните фигури - политици и други - да бъдат задължени да носят отговорност за това, което съзнателно или не са причинили на общественото здраве, отклонявайки се от здравия разум и утвърдената етика за поведение в обществото.