Докато въпросът е дали Макрон ще оцелее след решението си да прокара законопроекта за пенсионната реформа през френския парламент, няма съмнение, че опонентът му Марин льо Пен чака удобния момент, за да нанесе удар.

Дълбоко непопулярният законопроект, който ще увеличи пенсионната възраст от 62 на 64 години, се бави от месеци, тъй като Макрон не разполагаше с необходимото мнозинство, за да го приеме чрез гласуване. Затова френският президент реши да заобиколи унизителното поражение за своето правителство и предпочете да активира т.нар. правило 49,3, което по същество представлява принудително приемане на законопроекта.

Това доведе до най-бурната сесия на долната камара на парламента, Националното събрание, като депутатите от опозицията пееха La Marseillaise, френския национален химн, и като цяло буйстваха, за да попречат на министър-председател Елизабет Борн да говори.

Истинският удар обаче беше нанесен от Льо Пен, която призова за оставката на премиера. Тя няма да я поиска веднага, но увереността, с която отправи искането си, говори за новооткритата крехкост на администрацията на Макрон.
Всичко това беше удар за Макрон, срещу когото Льо Пен се кандидатира два пъти за президент, като загуби и двата пъти, но в миналогодишния реванш победата на Макрон не беше толкова категорична.

Марин льо Пен е сред най-съобразителните политици в бизнеса и знае как да чака. Тя също така е по-добър познавач на френските национални настроения от опонента си, а точно сега те са поляризирани. След като научи за задействането на правилото 49,3, обществеността избухна в протест. Сблъсъци с полицията за борба с масовите безредици бяха наблюдавани на площад "Конкорд" в Париж и бяха регистрирани в големи регионални градове като Дижон и Рен.

"Прибягвайки до правилото 49,3, правителството демонстрира, че не разполага с мнозинство, за да одобри двугодишното отлагане на законоустановената пенсионна възраст", заяви ръководителят на синдиката CFDT Лоран Берже чрез Twitter.
Берже призова за още стачки в множество сектори на френската икономика до следващата седмица. Въпреки това разпадането на френската социална тъкан вече беше излъчено по европейските телевизионни екрани; тази седмица всъщност може да се окаже затишие преди бурята.

Това е така, защото следващата седмица е ключова, освен стачките, опозицията, сред която на първо място е Льо Пен, се подготвя за вот на недоверие към правителството на Макрон. Процесът ще започне следващата сряда, когато в Сената ще се проведе заседание на Смесената партийна комисия, на което ще бъде обсъден текстът на законопроекта, съобщава "Ню Йорк Сън".

Комисията се състои от седем депутати и седем сенатори. Те ще се опитат да намерят компромис преди окончателното четене на законопроекта, което трябва да се случи в Националното събрание до 26 март. Малко вероятно е обаче двата лагера да постигнат съгласие. От 1958 г. насам една трета от заседанията на КМП завършват с неуспех.
В напрегнатата социална обстановка, която преобладава във Франция в момента, мандатът на Макрон е под сериозна заплаха. Той се опитва да обясни решението си да пренебрегне нормалното парламентарно гласуване, за да прокара пакета си от реформи, тъй като "финансовите и икономическите рискове са твърде големи".

Някои френски анализатори правят паралели със случилото се във Великобритания след представянето на "мини бюджет" от бившия министър-председател Лиз Тръс. След като обявиха намаляване на данъците с неясно финансиране, лихвените проценти се покачиха, което доведе до намеса на Английската централна банка. В крайна сметка Тръс подаде оставка няколко седмици след този епизод.
Макрон вече е във втория си мандат, така че аналогията не е 1 към 1, но Льо Пен е политик, която знае и как, и кога да удари.