Ако коронавирусът не унищожи световната икономика, то решенията на някои политици и активисти от Европа и Северна Америка ще я довършат. Това коментира Пол Тейлър, журналист от европейската редакция на списание Politico в материал, публикуван от "Фокус".

Погледнете публичните дебати във Франция и САЩ например и ще ви бъде простено, ако си помислите, че глобализацията е причината за COVID-19, а деглобализацията, преместването на продукцията, забраните за международните инвеститори и търговския протекционизъм са лекарството за нея.

Френската версия е свързана с щипка антикапитализъм, в Европа добавяме и малко природозащитничество и съвсем малко ксенофобия (или черпак, както е случая с американския президент Доналд Тръмп) и вече имаме сигурна ваксина срещу икономическото възстановяване след кризата.

Със сигурност коронаирусната пандемия доказа колко е зависим Западът от глобалните вериги за доставка, точно както енергийната криза от 70-е години на миналия век демонстрира зависимостта ни от петрола от Близкия изток. Когато Китай кихна, света се зарази, при това с пневмония.

Но да вярваме че отговорът е да произвеждаме всичко, от стомана до парацетамол у дома, да се разделим технологично и индустриално с Китай, да произвеждаме собствени маски за лице и респиратори означава да се поддадем на паниката около вируса.

Кой ще плати цената на защитното облекло, медицинското оборудване или аспирина, произведени от френските работници, изкарващи над 1500 евро минимална заплата и работещи по 35 часа на седмица? Потребителят или данъкоплатецът?

Подобни идеи засягат не само радикалите от националистическото крайно дясно или марксистите в ляво, но и популярните политици, които също се поддават на промяната на общото мислене. Например френският министър на икономиката Бруно льо Мер - центрист от правителството на френския президент Еманюел Макрон. От началото на кризата, неговото мото е:

"Трябва да намалим зависимостта си от големите сили като Китай".

Льо Мер посвети усилията си да преразгледа линиите за доставка на френската индустрия в търсене на "стратегически слабости" във всичко, от батерии до медицински ресурси. Уловката е, че французите често разглеждат всеки сектор като "стратегически".

Спомняте ли си, когато през 2005 г. американска компания за газирани напитки реши, че ще се опита да закупи френски производител на йогурт? И как тогавашният премиер Доминик Дьо Вилпен се зарече да пази "френските национални интереси"?

Болезнен процес

Въпросът е къде теглите чертата между икономическа издържливост и автаркия, в един свят, където независимостта е източник на просперитет за повечето (макар съвсем не за всички) от нас за повече от три десетилетия.

Използването на производители по света за ресурси и стоки е "ефективно и евтино", казва Паскал Лами, бивш еврокомисар и бивш ръководител на Световната търговска организация.

"Деглобализацията е болезнен и неефективен процес", казва той.

Определено е логично да се опитаме да разнообразим доставчиците и да се подсигурим, че получаваме достатъчно жизнено важни ресурси, както се случи и след кризата през 70-е години, когато беше наложен мандат над стратегическите петролни резерви за поне три месеца консумация.

Умно е да имаш планове за непредвидени разходи за производството на някои важни стоки у дома в случай на криза. Ако разчиташ на доставки на маски от само една държава, тогава ще имаш сериозен проблем, когато нейната икономика бъде закрита в момент, в който целия свят се нуждае от медицинско оборудване.

Но никога няма да можем да предвидим всички потенциални кризи. Ако се презапасим с респиратори ще изглеждаме глупаво, ако следващата здравна криза е свързана с болест на нервната система или пък, както е случая с ХИВ/СПИН, засяга имунитета.

За ограничен брой същински стратегически технологии, по-специално тези, необходими за отбрана и киберсигурност, преместването им у дома и защитата на инвестициите при тях наистина изглеждат като смислени ходове. Правителствата на ЕС трябва да се съсредоточат върху постигането на обща дефиниция на тези сектори и да дадат на Европейската комисия правомощия да блокира чуждите инвестиции там, а не всяка държава да обявява произволно някои отрасли за „стратегически“, като се основава на непрозрачни политически или бизнес интереси.

И нека бъдем честни - все още ще имаме нужда да внасяме сурови материали, за да произвеждаме маски, точно как ще останем зависими и от вноса на ключови "стратегически" минерали, като уран, титаний и литий от авторитарни и нестабилни държави. Така че запасяването с ресурси, съкращенията в някои линии за доставка и използването на множество доставчици са най-добрата защита.

Бонусът на глобализацията

Ще е много скъпо за нас да унищожим глобалните линии за доставка в името на европейския суверенитет.

Как страни като Франция и Германия плащат за услугите от здравеопазването и социалните грижи, които се оказаха толкова ценни по време на коронавирусната криза? Нашите високи заплати и данъци зависят от икономиките ни, изградени на износа, който поддържа стандарта на живот.

Франция снабдява света със самолети, сателити, оръжие, технологии, луксозни стоки и храни, както и вино. При това тя домакинства на десетки милиони туристи всяка година. Германия е водещ износител на коли, индустриални машини и химикали. И двете страни имат огромни фармацевтични сектори. Техните линии за доставка зависят от компоненти, създадени от държави, където се плаща много по-малко на работниците.

Някой вярва ли, че Китай ще купува толкова много френски и германски самолети, хеликоптери, ядрени материали, чанти и автомобили ако Пекин бъде изхвърлен от глобалната икономика?

Благодарение на международната търговия европейските домакинства се радват на годишно повишение на стандарта на живот, който се равнява почти на цял месец допълнителна минимална заплата.

Изследователи от Централната банка на Франция изчисляват, че обикновеното домакинство спестява около хиляда евро на година през 2014 г., заради вноса на стоки от развиващите се страни. А през 2013 години института за икономически проучвания CEPII поставя тази цифра между 1200 и 3600 евро на година на домакинство.

За съжаление подобни данни привличат малко внимание в страна като Франция, с традиция на държавен икономически контрол, който датира още от вековете, когато коприната, стъклото и тютюнът са считани за стратегически стоки.

Може би това ще се промени, след края на пандемията.

Ако не - е, станахте свидетели на физическата карантина, вероятно ще видите и икономическа такава.