Politico: Каубоите няма да дойдат! Европа се готви за война с Русия без помощта на САЩ

Държавите от източния фланг на НАТО ускорено укрепват границите си и засилват отбранителните си способности, все повече изхождайки от предположението, че при евентуален конфликт ще трябва известно време сами да сдържат руско настъпление. Това се посочва в обширен репортаж на Politico, чиито журналисти са посетили границите на Финландия, Полша и Литва, за да оценят готовността им за евентуална конфронтация с Русия.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. ситуацията по източната граница на НАТО се е променила коренно. Допълнителен фактор е и несигурността около бъдещата роля на САЩ в европейската сигурност след изявленията на президента Доналд Тръмп за възможно преразглеждане на американските ангажименти към съюзниците.

Според авторите на публикацията сателитни снимки показват засилване на руското военно присъствие край границите на Финландия и други държави от Алианса. Именно затова страните в региона ускоряват строителството на укрепления, закупуването на въоръжение, разширяването на резервите и подготовката на военните.

Особено внимание е отделено на Финландия, която има най-дългата сухопътна граница на НАТО с Русия – над 1300 километра. За разлика от повечето европейски държави, страната запазва задължителната военна служба и след края на Студената война и продължава да развива концепцията за тотална отбрана.

Командирът на граничния район Северна Карелия Мати Питкяниити подчертава, че историческият опит остава определящ за съвременната финландска стратегия.

„По време на Зимната война Финландия се чувстваше много самотна и получи изключително малко помощ от други държави“, казва той.

Председателят на парламентарната комисия по отбрана на Финландия Юка Копра също отбелязва, че членството в НАТО не отменя необходимостта страната първоначално сама да поеме удара.

„Радваме се, че сме част от Алианса, но продължаваме да разбираме, че първият удар ще трябва да понесем сами, преди да бъде задействан член 5 на НАТО“, заявява той.

В Полша основният отбранителен проект е „Източният щит“ – мащабна система от укрепления по границите с Калининградска област и Беларус. Тя включва бетонни противотанкови съоръжения, ровове, бункери, минни полета, мрежа от сензори и безпилотни системи. Въпреки това журналистите отбелязват, че на някои участъци изграждането на укрепленията изостава от първоначалните планове.

Литва залага на тясно сътрудничество със съюзниците. Според изданието страната не разчита самостоятелно да отблъсне мащабно нашествие и затова се стреми към възможно най-бързото разполагане на сили на НАТО. Един от ключовите елементи на този план е постоянното базиране на германска бригада.

В заключение авторите отбелязват, че Финландия прави всичко възможно, за да затрудни евентуално нахлуване, Полша бързо увеличава военния си потенциал и изгражда отбранителни съоръжения, а балтийските държави са съсредоточени върху това да не останат сами срещу евентуална заплаха.

„Европа може би все още не е готова да се защитава напълно самостоятелно. Но по източната си граница вече се подготвя за деня, в който може да ѝ се наложи да започне да го прави“, заключава Politico.

Руската заплаха за Европа

Както вече беше съобщено, анализатори са симулирали евентуално руско нахлуване в Литва и са стигнали до извода, че масовото използване на съвременни дронове с изкуствен интелект може съществено да промени хода на войната в полза на НАТО.

При песимистичния сценарий руските войски напредват бързо от три направления и почти обкръжават Вилнюс, докато съюзниците се колебаят с отговора. При по-оптимистичния вариант литовските и германските сили разполагат с хиляди дронове HX-2, които унищожават около една трета от руските сили през първите десет дни и осуетяват настъплението.