Страните от Южна Европа отказват да подкрепят плана на Европейската комисия за увеличаване на разходите за отбрана с облекчени заеми, страхувайки се, че това само ще влоши и без това трудната ситуация с дълга, в която се намират, съобщава Politico.

Колкото и странно да звучи, но става въпрос за Франция, Италия и Испания, които се обявиха против. И съпротивата на тези ключови държави в ЕС поставя сериозни пречки пред инициативата на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се стреми да засили отбранителната автономия на Европа и намали рязко зависимостта от САЩ.

Заеми или субсидии?

Предложеният от нея пакет включва 150 милиарда евро заеми и облекчаване на фискалните правила на ЕС при извънредни ситуации. Основната цел е увеличаване на инвестициите във военната сфера и намаляване на зависимостта на Европа от отбранителния щит на САЩ.

Липсата на консенсус обаче застрашава изпълнението на плана на Брюксел за доставка на допълнителни оръжия на Украйна, от каквито тя има жизнена нужда.

„Някои страни имат сериозни съмнения относно разумността или дори възможността за задлъжняване до такива нива“, казва високопоставен служител в ЕС.

Южните страни настояват за използването на така наречените отбранителни облигации - грантове, финансирани от съвместни заеми на ЕС на финансовите пазари, които изискват единодушно одобрение от всички 27 държави-членки.

„Съществува риск, който може да проправи пътя за отбранителни облигации“, каза дипломат от ЕС.

Преди това Фон дер Лайен се въздържаше да подкрепи този подход, очаквайки възражения от фискално консервативни държави като Германия и Холандия.

„Без еврооблигации“, подчерта холандският премиер Дик Шоф след последната среща на върха на ЕС.

Трети дипломат от ЕС изрази съмнение, че отказът на южните страни да вземат заеми ще убеди консервативните държави да подкрепят облигации за отбрана.

„Ако твърдят, че отбраната е екзистенциално предизвикателство, което оправдава общ дълг, тогава първо трябва да теглят заеми“, каза той.

„Планът на Фон дер Лайен се основава почти изключително на националния дълг на държавите“, каза на свой ред италианският премиер Джорджия Мелони.

Признаването, че страните ще трябва да намалят разходите в други области, за да увеличат военните разходи, предизвика очаквано политически шум. Гласоподавателите в южните страни са по-загрижени за миграцията и изменението на климата, отколкото за увеличаването на бюджета за отбрана.

По-специално Италия и Испания предлагат да се разшири списъкът с разходите за отбрана, които могат да бъдат изключени от фискалните правила на ЕС, за да се включат киберсигурността, граничният контрол и устойчивостта на инфраструктурата.

Превод: Faktor.bg