Последните няколко месеца бяха много интензивни по отношение на разрешаването на конфликта в Украйна със срещи в Москва, Анкъридж, Ню Йорк, Вашингтон, Маями, Киев и Женева, както и много неофициални телефонни разговори между голям брой участници. 

Както пише бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер за Politico , една от причините за подобни колебания е, че президентът на САЩ Доналд Тръмп е поставил пред екипа си почти невъзможната задача да спре война между две държави, които са решени да продължат да се борят за напълно противоположни цели. В случая с Русия - това е подчиняването на Украйна, а в случая с Украйна - осигуряването на нейния суверенитет и независимост. 

Какво не е наред с политиката на Тръмп спрямо Украйна?

„Но има и друга причина за хаотичните събития, на които станахме свидетели през последните няколко месеца – срещи на върха, обявени и след това отменени, дати, обявени и след това отменени, планове, одобрени и след това отменени, всичко това с постоянно променящ се състав от преговарящи. Причината е, че администрацията на Тръмп няма официален процес за разработване на политика, отправяне на препоръки, взаимодействие с чуждестранни правителства и определяне на ясна посока“, подчертава авторът на публикацията.

Анализаторът казва, че липсата на официален процес е уникална характеристика или недостатък на това президентство. Даалдер смята, че Тръмп управлява правителството на САЩ като семеен бизнес - от бюрото си в Овалния кабинет, където се среща с всички, обажда се на всеки и след това взема политически решения, както си поиска. В същото време неговите помощници работят почти изцяло независимо.

„Що се отнася до Украйна и Русия, обкръжението на президента е буквално само от няколко души: вицепрезидентът Джей Ди Ванс, държавният секретар и съветник по националната сигурност Марко Рубио, началникът на кабинета Сузи Уайлс, президентският мирен пратеник Стив Уиткоф, а от октомври насам - зетят на Тръмп Джаред Кушнър. Ясно е, че този кръг не включва министъра на отбраната, председателя на Обединения комитет на началник-щабовете, както и ръководителите на ЦРУ и националното разузнаване“, добави авторът.

Несигурност в администрацията на президента на САЩ

От тези ключови фигури, пише Даалдер, само Рубио има значителен персонал в Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, но дори и така, има малко доказателства, че той разчита на тях по същия начин, както неговите предшественици. 

„Каквито и да са междуведомствените дискусии, тяхното влияние върху разработването на политики на най-високо ниво е минимално - ако изобщо има такова. А според чуждестранни събеседници, включително дипломати във Вашингтон, служители и от двете агенции са достъпни, но до голяма степен не са наясно какво се случва. Още по-голям проблем е, че освен Рубио, други ключови фигури, занимаващи се с украинския въпрос, работят без персонал и процедури“, подчертава колумнистът.

Например, Уиткоф провежда срещи с руския диктатор Владимир Путин и други руски служители без секретар и е известно, че разчита на личния преводач на руския президент, отбеляза Даалдер.

„Кушнер участва активно в преговорите, но не заема официална позиция в администрацията. А министърът на армията Даниел Дрискол, който беше привлечен в преговорите с Украйна в последния момент миналия месец, имаше само един уикенд, за да се запознае с войната, нейната история и преговорите, преди да бъде изпратен в Киев, за да представи окончателния план“, спомня си бившият посланик на САЩ в НАТО.

Объркване относно „мирния план“

Когато обаче Рубио за първи път прочете 28-точковия план, разработен от Уиткоф и Кушнер, той го нарече само „списък с потенциални идеи“ и каза на американските сенатори, че „това не е нашата препоръка [или] мирен план“.

Тръмп обаче хареса плана и каза на Украйна да го подпише до Деня на благодарността или да действа самостоятелно, което накара Рубио бързо да промени курса си и да заяви, че „мирното предложение е разработено от Съединените щати“.

„В крайна сметка, това, което движи всички тези американски играчи, не е формален процес или дори последователна оценка на това, което всъщност е необходимо, за да се сложи край на войната в Украйна. По-скоро става въпрос за неуморни усилия да се задоволи настоятелното искане на Тръмп да бъде признат за световен миротворец. Докато това продължава, хаосът и объркването ще продължат. И нищо от това няма да доближи войната до реален край“, заключи Даалдер.

Превод: Faktor.bg