Антон Антонов

БСП и СДС бяха проекти на елита на БКП след "10 ноември". Никой от "нас" не ги е създавал! 

Основният, базов проект № 1 - БСП, беше създаден, за да опази БКП от историческа и наказателна отговорност, а СДС - за да свали напрежението и разсее вниманието на масите в демократична посока, за не пречи на целите на "проект №1". Но много бързо, "ние", т.е. СДС-коалиция или проект № 2, започнахме да се еманципираме от създателите си и бяхме на път да покрием цялото политическо пространство, от ляво до дясно! 

Нарастващия антикомунистически облик и публичен хъс за справедливост, желание за лустрация, базирана на справедлив Закон, стресна създателите.

Някой следваше да поеме отговорността за 45 -те лагерни години! 

Тогава "създателите" и "внедрените", започнаха ускорено създаването на двуполюсната политическа система, където нито лявото е ляво, нито дясното е дясно, но контролът е тотален! Особено в "десния" сектор.

И доста бързо започна трусът в коалицията, до нейният окончателен крах, със създаване на партията - СДС, самофиксирана в условното "дясно". Най-голямата партия в коалицията СДС - левоцентристката БСДП, беше погълната, за да се направи място за довчерашните комунисти... Такава беше съдбата и на десните, и на либералните ДП и РДП...Или целият привидно "ляв" сектор беше освободен за БСП/К, за да продължи да изпълнява необезпокоявано целите на "десетоноемврийците" и стоящите зад тях кремълски ментори. 

Главното за създателите на новия двуполюсен политически модел беше - ликвидиране на антикомунистическото начало, избуяло през 1989-1992 години и последно през зимата на 1996-1997.

"Дясното" беше оставено като арена за експерименти на внедрени и мераклии за политика, в условията на една демократична държава, първоначално член на НАТО, а после и на ЕС. Т.е., политическо пространство, където периодично се спускаха един или друг контролиран "проект" и лидери, имитиращи  демокрация, капитализъм, европеизъм, даже евроатлантизъм. Където материалният интерес и корупцията вървяха ръка за ръка...

Проектите - СДС, НДСВ, ГЕРБ, както и куп други "лъжливи патици" в дясната политика, идваха един след друг, за всяване на смут и несигурност в "дясното" пространство... И всеки от "проектите" със своя "принос" и отговорност за несбъднатите мечти за истинска демокрация на българските граждани след 1989.
И днес, в навечерието на 2020 г., във времена на глобални природни кризи, енергиен рекет, лидерски стрес в евроатлантическата общност и надигане на Кремъл, пред всички нас, стои въпросът: "На къде в 21 век?" Все така ли ще продължаваме ние - българите и то тези, които сме фиксирани в "десния" коридор на пистата, да задаваме въпроси, да търсим отговори от политиците, както и да действаме. Тук е мястото и за един актуален въпрос към днешното правителство:

До кога ще загърбваме темата, че българското „Черноморие“ не е само плаж, а югоизточна граница на държавата и на НАТО?

Какво правим в Черноморският регион, в който има три натовски държава, но Турция е в размисли, а Румъния и особено България са почти разоръжени? Със заграбването на Крим от Украйна и ускореното му превръщане от Русия в огромна военно-морска стратегическа база, какво правим ние? В тези динамични дни за евроатлантическата общност българското правителство се държи, все едно България не е член на НАТО, а е една неутрална държава.
Планираното разрастване на руският ВМФ за следващата година, очевидно не е предназначено за борба с „яхтите, платноходките и лодките“, с които България смята да насити крайбрежията си? Защо не си спомним времето на Студената война? Тогава Турция, като член на НАТО, и съсед на България, която бе член на Варшавския договор, дали насищаше крайбрежията си с „лодки за разходки“ или с модерни бойни кораби? 

Така че мястото на всяка държава, която членува в един военно-политически съюз, не е на наблюдател, а на действителен участник в общата стратегия на алианса и финансово, и със съответните бойни единици! Задълженията не са пожелателни. Нека нашето правителство не си прави илюзиите, че може така да продължава!

Очевидно дошло е отново времето, Ние да поемем своята отговорност, да съхраним и развием единственото, което ни беше дадено през тези 30 години - членството на България в НАТО и ЕС! И то с точни, навременни и отговорни действия към един наистина Нов свят, Светът и Бъдещето на децата ни, които не се интересуват от миналото на червеното лагерно блато!

За това днес са ни необходими дух, вяра, много целенасочена работа и естествено лидери, които гледат напред, и не са в "разкрач", между миналото и настоящето! Друг път и избор нямаме!