Януш Бугайски, cepa.org

Поставянето на Украйна в центъра на разследването на Вашингтон за импийчмънт остава в сянката на централното място, което заема Украйна на историческата и политическа карта на Европа. Наричана от Русия „евразийска“, Украйна е най-голямата държава на стария континент, съставена от няколко региона, с второто по дължина Черноморско крайбрежие, граничеща с още 6 европейски държави. В същото време тя води битка с ревизионистична Москва не само за своята териториална цялост и интеграция в международните съюзи, но и за своята национална идентичност и история.
Когато преди 30 години беше демонтирана Берлинската стена и беше сложен край на разделението Изток-Запад, наложено от Кремъл за повече от половин век, малцина политици предсказаха, че СССР ще се разпадне само за две години. Когато 

комунистическият колос призна, че е една провалена държава,

 15 нови държави възкръснаха от развалините и Украйна се доказа като опора в региона, чиято независимост възпрепятства Русия да си върне отново доминиращото място в Източна Европа. 
През ноември 1989 година не просто беше даден сигнал за колапса на комунизма, но той беше предвестник на националното освобождение на 13 страни от Централна и Източна Европа от контрола на Москва. Борбата за запазване на национална независимост от растящата настъпателност на Кремъл продължава и до днес, и Украйна заема ключово място в тази борба. Ако страната остане под натиска и доминацията на Русия, тогава всички нейни съседки, ще бъдат много по-директно изложени на риск от подривна дейност. 
Президентът Владимир Путин, подобно на руските царе и съветски генерални секретари преди него, твърди, че Украйна е руска територия, а нейното население третира като „малки руснаци“. Въпреки това, историческата памет  свидетелства, че именно украинците имат по-голямо основание 

да се наричат „по-стари братя“ на московските руснаци,

 заради това, че създават своя държава и приемат християнството, че имат свое културно развитие и приемат кирилицата за своя азбука.
Малкото автократично московско княжество започва своята имперска експанзия през 15 век. То поглъща земите, върху които е създадено първото източно-славянско царство, с център Киев ( това се е случило между 9 и 12 век), и започват да разпространяват измамната история, че Киев е люлката на руската държава. Московските владетели очевидно са пресметнали, че това има своето отражение и към днешно време, че единствено с киевското наследство Русия може 

да претендира  да бъде легитимна регионална сила

Първите московски пропагандатори представят трите източно-славянски народа – беларуси, руснаци и украинци, като клонове на руската нация. Тази лъжа служи, за да бъде оправдано анексирането на съседните територии и асимилирането на останалите славянски народи, с цел да бъде заличена тяхната различна идентичност. Украинците, по-специално, са тази таргет група, която може да претендира, че е с много по-дълго родословие в исторически план, отколкото московците.
Продължаващата агресия на Москва към Украйна цели да увековечи руското превъзходство, присвоявайки си чрез сила украинската история и територия. Въпреки насилственото анексиране на Крим и задкулисната война, режисирана чрез московските военни и агенти в региона на Донбас, те станаха причина за засилване на съпротивата и решителността на Украйна. Това беше много видимо през януари 2019, когато Украинската православна църква си върна своята автокефалност и независимост от имперския руски патриарх. Украинците видяха в това решителен триумф в самоутвърждаването на страната.
Самото съществуване на Украйна като независима държава отрича митологемата, че Русия има своя собствена история и подкопава наложения украинофобски наратив. Кремъл не само се мъчи да възпрепятства присъединяването на Украйна към западните институции, но и насища информационната среда с твърдения, че Украйна е „измислена“ държава, контролирана от фашистка хунта. В основата на тази дезинформационна офанзива е страхът на путиновата администрация, че Украйна ще бъде възприета като напълно независима страна от западналата Руска Федерация, която може да се окаже изправена пред бунт в неспокойните региони с обеднели граждани. 
Украинската държавност и сигурност са не само жизненоважни за самата страна, но и за източния флаг на НАТО. Като най-голямата страна в Източна Европа партньор на НАТО, самият Алианс се ангажира на срещата на върха в Букурещ през 2008  да присъедини Украйна, когато изпълни критериите за членство. Тя е призната като 

стратегически стълб между Балтийско и Черно море, между Централна Европа и Русия

Предотвратявайки стремежа на Москва за налагане на контрол над украинското правителство и територия, осигурява на съседните страни, членки в НАТО по-големи гаранции за сигурност и подпомага да бъде неутрализиран руският ревизионистичен дневен ред по отношение на източния фланг на Алианса.
Възстановяването на Украйна на запад бе най-значимото постижение на демократично избраното правителство след революцията на украинския Майдан през 2014. Инвазията на Русия отново засили убеждението сред политическите лидери на Украйна и по-голямата част от гражданите, че членството в НАТО в дългосрочен план единствено може да гарантира независимостта на страната. Украинският парламент се отказа от статута на необвързана държава и превърна влизането в НАТО в свой национален приоритет.
Демократичната украинска държава, която последователно консолидира своята национална идентичност и постоянно отстоява своята автентична история, се е превърнала във фронтова линия на Европа в осуетяване на московската експанзионистична политика. Ако Украйна продължи по този път на политическо и икономическо развитие и стремеж към европейска и трансатлантическа интеграция, имперският проект на Москва ще претърпи сериозно поражение. Тогава фокусът все повече ще се насочи към легитимността на измамно избраните управници в Русия и оцеляването на изкуствено създадената неоимперска руска държава.  

превод: Faktor.bg