Иван Анчев*

  От ничия смърт не бива да се прави капитал. Още по-малко политически капитал. Но много често нечия смърт е повод да се задават въпроси, без да се намира отговор за тях. От тук следва и побългарената версия на римското правило „За мъртвите или добро, или нищо…”, пропускайки важното продължение „… освен цялата истина“.

 Не смятам да обсъждаме покойния Ангел Христов, известен като единият от т. нар. Братя Галеви. За него е изписано достатъчно, има не едно и две оперативни дела на които е обект заедно с „брат си“, бил е подсъдим по съдебни дела, беглец от правосъдието. Смъртта му обаче повдига един много по-важен въпрос – за трагичното състояние (тъжно ми е да го казвам, но явно е факт!), в което се намират българските правоохранителни и специални служби. Без изключение, до една. Не може държава член на НАТО (от 19 години) и на ЕС (от 16 години), усилено убеждаваща и уверяваща партньорите си, че е 101 % готова за Шенген, да намира починал в дома си в България (!) издирван по света от Интерпол с червена бюлетина (най-високата степен, обяснявам за незапознатите). Не може. Недопустимо е! Смъртта на Ангел Христов показва и доказва 

будната кома, 

в която са изпаднали българските служби през последните години. Защото поне пет оперативни служби и техните регионални звена имат отношение и трябваше да са установили, че Христов е в България. 
Националната полиция – в ГД „Национална полиция“ е сектор „Издирване“, чиято основна функционалност е свързана с обявени за издирване лица. За да изпълняват своите задачи в сектор „Издирване“ – ГДНП имат на разположение целият ресурс и инструментариум на МВР,  в т.ч. използване на СРС, залагане на лица за наблюдение при влизане/излизане от страната и още куп други оперативни способи – няма да навлизам в детайли. 
В ОДМВР, в случая ОДМВР – Кюстендил, към сектор „Криминална полиция“ има също издирвачи, които осъществяват оперативна дейност и изпълняват задачи на територията на съответната област. Според статистическите данни на територията на Кюстендилска област живеят 136 хил. души. Колкото хора живеят в един квартал на Ню Йорк, Истанбул или Мексико сити, ако ще мерим със световен аршин. В Дупница, живеят още по-малко: 40 хил. души (по данни от 2016 г.). 

Къде са и какво правят служителите в РУП – Дупница,

 където също има сектор „Криминална полиция“ и издирвачи, числящи се към нея? 
Гранична полиция – колко души трябва да избягат от България (последният пример е с Петьо Еврото, напуснал страната барабар с детето си), за да кажем ясно и на висок глас, че „Царят е гол!“. Гранична полиция тежко боледува. След като не може да се справи с бегълците от правосъдието (Божков, Къро, Таки, братя Галеви и още куп знайни и незнайни „герои“), след като не може да спре мигрантите от Афганистан, Ирак и Сирия на граничната бразда, а ги преследва по магистралите на България и в центъра на столицата, за каква Гранична полиция и гранична сигурност говорим?  Сега вече имаме и иновация – бегълци от правосъдието използват обратната посока – не да бягат от България, а да влизат в България. Като върховно 

доказателство за безсилието на държавата

 и свързаната с това арогантност и ненаказуемост. 
ГДБОП – МВР. Главната дирекция за борба с организираната престъпност явно е проспала завръщането на важен ОИЛ (оперативно – интересно лице). Липсата на каквато и да било реакция от страна на ГДБОП – МВР по случая е ясен знак, че от някогашната високоефективна ЦСБОП/НСБОП са останали само отломки. И за това си има причина. Защото добре известно е, че всички „стари бопаджии“ бяха изгонени, за да бъдат заменени с млади (и послушни?) момчета, идващи от районните управления в София и страната. Младостта не е порок, но липсата на опит и професионализъм е проблем. Сериозен проблем. Особено, когато става въпрос за толкова важна дейност като борбата с организираната престъпност. Между другото – кога за последно беше оповестена успешна реализация срещу организирана престъпна група (ОПГ)? Аз поне не помня. Последните успешни оперативни реализации, с влезли в сила осъдителни присъди, бяха 

„Наглите“ и „Килърите“

 по времето на Цветанов и Борис Велчев. Всичко след това вече е стъкмистика, за да успеят да докарат до трима души, та да се получи ОПГ. 
И накрая, но не и по „невиновност“ – ДАНС. Държавна агенция „Национална сигурност“ и нейната Териториална дирекция „Национална сигурност“ в Кюстендил. Къде гледат? Какво обезпечават? Какво защитават? На кого служат (ако въобще служат)? Братът Галев ял и пил с аверите, докато не се спомине от инфаркт (каквато е официалната версия). Ами ако не беше братът Галев, а опасен международен терорист, оръжеен търговец или наркотрафикант? Пак ли щяхме 

да го оставим да си яде и пие на воля,

 докато не го застигне инфаркта? Или докато не си изпълни задачата, за която е изпратен? Ако става въпрос пък за руски шпионин, въобще не бих искал и да питам… 
Ангел Христов в България, макар и мъртъв, е тотален провал на българските служби в тяхната съвкупност. Това ще тежи като тежка сянка върху тях в следващите години. Или поне до тогава, докато не убедят обществото, че са наистина ефективни, действащи превантивно и заслужаващи уважението на гражданите. Защото е много лесно да се четат политически по същество изявления от шефовете на служби от трибуната на Народното събрание. С целия политически наратив и свързана с това конкретна информация за лица, явяващи се политически опоненти на Боса. Кой е Боса е ясно – този, който вече две години кадрува в същите тези служби, назначавайки на ключови места верни нему ръководители. Които обаче, вместо да провеждат целенасочена агентурно-оперативна и оперативно-издирвателна дейност, са заети с политическо окопаване и кадруване по признака „лош, ама наш“. А останалите, които не са от наш‘те се ослушват и нищоправят, за да не бъдат застигнати от преждевременно пенсиониране или преназначаване от София в жандармерията в Търговище или в РУП – Тутракан. Политизацията на службите през последните години е 

най-голямата беда,

 която може да се случи на хората работещи в нея. Защото има стотици добри служители в тези служби. Но те не работят, защото липсва лидерство и ясен вектор за работа в посока на националния интерес. През 2016 г., по време на последната ми среща във Вашингтон с директора на ФБР Джеймс Коуми, същият заяви: „Моята позиция предполага абсолютна деполитизация. Аз служа само на закона. И ако някой се опита да посегне на моята аполитичност, ще направя огромен скандал, който ще стане обществено достояние“. Всички знаем какво се случи, около година по-късно, когато Тръмп пожела Коуми да му се „врече във вярност“… Колко от ръководителите на български служби ще постъпят като Коуми, се питам аз през последните месеци? 
Липсата на информация за присъствието на Ангел Христов в България говори за още две много важни неща: а) липсата на действащ и ефективен агентурен апарат и б) липсата на каквото и да било доверие и вяра на обикновените хора в службите за сигурност и правоохрана. Защото всички знаем какъв град е Дупница – от онези задрямали провинциални градове, в които всички се познават. И всички знаят всичко, за добро или лошо. И няма как да не се е знаело, че въпросното лице, вече си е в Ресилово, наслаждавайки се на българския въздух, на роднини и приятели. Днес един човек от Дупница ми каза, че от година и половина се знаело, че Геле си е в Дупница. Дали е така, или не – не мога да твърдя. Ами, ако е вярно?   

*Авторът е доктор по национална сигурност, дългогодишен задграничен представител на МВР в САЩ, Канада и Мексико. Завършил е Академията на ФБР в Куонтико (Вирджиния).