Пламен Асенов, специално за Faktor.bg

Отмина поредният 3 март, граждани! 
И пак ни раздели. 
Онези, които обичат да бъдат окупирани, празнуваха подписването на договора от Сан-Стефано, който никога не е имал каквато и да е правна и фактическа стойност. А останалите предпочетохме да си спомним за реалните стойности и последствия, които има Брест-Литовския договор през 1918, по който България е страна, заедно с Германия, Австро-Унгария и Турция.  
Защото всъщност постигнатото от тези държави тогава е истинско освобождение – притискаш руснаците и даваш възможност на дълго завладените от тях народи – поляци, финландци, украинци, литовци, латвийци, естонци и други - да възстановят своя държавен суверенитет и ги оставяш да водят независима политика. 
Не им тръскаш на главите официална окупационна армия, не търсиш 89 640 000 златни лева официален „окупационен дълг”, не им пращаш типове като Столипин, Хитрово, Каулбарс, Черни и други „дипломатически агенти” да се месят в политическите и икономическите дела на младата държава.    
А защо не зачитам руската Сан-Стефанска завера, която България, кой знае защо, отбелязва като национален празник? 
Ами просто е - защото това не е истинско освобождение, което трябва да се чества, а 

неприкрита форма на окупация

 Пише го черно на бяло в самия договор. 
И ако впоследствие цялата работа с васалната на Русия нова българска държава се трансформира в нещо друго, то е не заради добрата воля на скъпите ни „освободители”, а въпреки нея. Да, нашата независимост и свободно развитие случват се заради волята на самите българи за национално единство и патриотичната дейност на политици като Стамболов, които бързо прозират истината за братята руси и се противопоставят на техните попълзновения. Дори с цената на живота си. 
Съжалявам, но да честваш окупацията си е отвратителна форма на 

всенароден политически мазохизъм

 Освен ако не е още по-отвратителна форма на всенародно загубено /само/съзнание.
И, пак съжалявам, но България наистина има тежка историческа съдба. В смисъл – както не случихме на „поробители”, така не случихме и на освободители. Я изначално да беше ни заробила Британската империя, а после да беше дошъл Наполеон да ни освободи. Или обратно.
Примерно, де, само си мечтая на тема „робство”…..

Но различните подходи към „освобождението”, които съществуват между Русия и Запада, изначалната философска, материална и морална разлика между тях, се виждат най-ясно след Втората световна война. 
Тогава за цяла Европа, включително за победените германци, САЩ прилагат План Маршал, с който страните и народите бързо се въздигат от руините. А управлението на официалните съюзнически „окупационни зони” скоро е предадено в ръцете на новите германски политици, за да тръгне най-после континентът – или поне демократичната му западна част - към своето отдавна желано обединение.
В същото време в „освободената” от руснаците Източна Европа идва период на репресии, мизерия, масова, ръководена от партията-държава, кражба на собственост, лишаване на хората от основни човешки права и граждански свободи – все такива традиционно сладки резултати от всяко руско „освобождение”. 
А-а-а, и, на всичкото отгоре, по заповед на щуката от Кремъл, тогава гордо отказваме мръсните империалисти да ни спасят от следвоенната мизерия чрез Плана Маршал, и в пресата направо ги правим на пух и прах, задето подло ни го предлагат. 
Те това се вика истински освободени, предани докрай на своите истински освободители – не като сегашните лигльовци в Сирия, дето само като им ръснеш няколко бомби над главите, веднага започват да се окайват и да бягат от родните места, като не ни оставят да ги освободим напълно, както заслужават. 
Да, Русия, все така в името на освобождението на братска Сирия от всичко останало, освен от произвола на диктатора Асад, върши тежки престъпления там. 
Не го казвам аз, казва го специалната комисия на ООН, според която руските военно-въздушни сили „нанасят неизбирателни удари по населени пунктове в сирийската провинция Идлиб, което е военно престъпление”.  
Тук обаче чуваме далечни звуци на празнична балалайка, които показват колко точно им пука на руснаците за мнението на ООН. Освен когато не е изцяло и само в тяхна полза, разбира се. 
Но като цяло с освобождението на Сирия нещата са доста по-комплексни, не опират само до едното освобождение на братския сирийски народ. Нито само до нуждата да се отвлече вниманието на самия руски народ от тежкото икономическо и политическо положение, в което го е натикала управляващата в Кремъл престъпна клика. Нито дори до това, че така безмилостно освободена, Сирия още дълго ще продължи да си бъде руска военна база, предмостие за набъркването на Москва там, където изобщо няма работа – в делата на Близкия Изток. 
Не, в момента руската „освободителна мисия” се съвместява и с 

подмолна хибридна атака срещу Европа, 

извършена по перфектен от руска гледна точка начин – чрез нови потоци мигранти, които рушат европейското единство и поставят под въпрос самите базисни демократични принципи. 
С други думи, руснаците искат да освободят Европа от нейния вътрешен мир и разбирателство, да подкопаят до край нейното единство и способността ѝ да взима силни решения в трудни ситуации, да разбият, ако може, омразния ЕС, което вероятно ще доведе и до край на още по-омразното НАТО. 
Нещо повече, този опит се реализира, без на пръв поглед Русия да е пряко замесена, на топа на устата е изцяло Турция, което създава още проблеми по отношение взаимното доверие и засилва допълнително желанието на европейците да партнират с Анкара.  
Тук за мен продължава да съществува въпросът – случайно или нарочно Ердоган играе играта с мигрантите в полза на Русия. 
От една страна, не ми се вярва да е нарочно, защото всичко е във вреда не само на Европа, но и на Турция. От друга страна обаче – може ли да си политически толкова наивен и сляп, та да не се усещаш в каква беля се вкарваш, като работиш за интереса на онези, които изтребват твоите войници най-безогледно? 
Ердоган може да е всякакъв, но чак такъв слепец не ми изглежда и се надявам бързо да се освести. А съм почти сигурен, че руснаците скоро ще му помогнат с някоя поредна слонска стъпка в стъкларския магазин. Както е известно, след някой свой успех, те никога не съумяват да останат в границите на приличието, винаги се разпищолват и губят мярката. 
А в случая изпращането на стотици хиляди мигранти към границите на двете може би най-слаби европейски страни – Гърция и България, натискът, който за пореден път се оказва върху ЕС, е безспорен 

успех за руската политика на хибридна война

 Но, естествено - как ще ни победи Русия, ако ние сами не се победим! 
В този смисъл, призивът на „Амнести интернешънъл” към Гърция и България да отворят границите и да приемат мигрантите, наричани за по-умилително „бежанци”, си е един от многото начини, които демокрацията ни е изобретила, за да може от време на време сама да се прострелва в крака.  
Както става ясно от официалните данни, най-много 1-2 на сто от хората, които сега напират от Турция към Гърция, са бежанци от сирийския конфликт. Да, те трябва да бъдат приемани и случаите им – разглеждани. 
Останалите обаче не идват от Сирия, а са търсачи на щастие от цял свят. Те най-често сами са се подвели от случайно дочута информация, че богата Европа се смята длъжна да ги храни и да им плаща, само щото са много готини. Или щото на тях така им се иска. 
Освен, разбира се, ако не са нарочно подведени да тръгнат срещу Европа от руските агенти на влияние по места - както видяхме да става при голямата мигрантска вълна през 2015. 
Така че „Амнести” нека да преоцени позицията си. Или пък да вземе да плаща от своите фондове за приемането на мигрантите. За изхранването им, за обучението им на език, закони и работна дисциплина, за интеграцията им в европейската общност, както и за задоволяване на всичките им прищевки. 
А те не са малко. Не е фейк новина историята от преди 4-5 години, когато сирийци в Швеция, горко се ожалиха, че правата им са нарушени, защото в района няма кафенета, а те са свикнали да ходят на кафене. Или онези във Финландия, дето иначе си живеели прекрасно, но им станало много скучно, защото финландците само карат автомобили и изобщо не си комуникират с тях. 
Така или иначе обаче, основното в момента е да не се паникьосваме от

 новото руско „освобождение чрез мигранти”, 

което ни се гласи, а да го посрещнем достойно. Може би за целта ще ни помогне и един позитивен спомен, спомена за Брест-Литовския мирен договор, с който България преди 102 години се превърна в наистина достойна европейска страна – безкористна освободителка на дълго потискани от руската империя народи!