Дори и с подривните операции на ФСБ, Кремъл загуби поредния си верен сателит - Молдова

Александър Николов

Едно от знаковите международни събития от отминалата 2020 година са президентските избори в Молдова и победата на прозападната кандидатка Мая Санду над Игор Додон, открито подкрепян от Кремъл. Този избор преначерта балансите 
 в така наречено пост съветско пространство.
Заради това редица международни анализатори са категорични, че победата на Санду в Молдова е

нова ера в историята на страната,

която десетилетия наред се приемаше като неизменен сателит на Кремъл.

Макар и неочаквана, победата на Санду бе трасирана от задкулисни игри и опити за подмяна вота на молдовския народ.

Естествено и на тези избори режимът на Владимир Путин спази традицията, опитвайки се да манипулира обществените нагласи.

Федералната служба за сигурност(ФСБ) на Русия прикрито осигури финансиране за президентската кампания на своя любимец Додон. Според някои източници то достига 10 млн. евро. – сериозен ресурс даващ възможност от масирана пропаганда до манипулации, фалшификации, черен пиар, купуване на гласово, шантажиране и дискредитиране на политически опоненти от обкръжението на Мая Санду. Паралелно с финансовата инжекция ФСБ  организира и финансира екип от политически консултанти и лобисти, които да гарантират за преизбирането на фаворита на Москва. Сред тях са Олга Грак, Юрий Игоревич Гудилин, Леонид Гонин и Алексей Чумарев. Подривните операции на ФСБ в Молдова обаче не сработиха и след неуспехите за политически контрол в Украйна, Черна гора и Македония Кремъл записа поредния си провал.

Резултатът от народния вот в Молдова е  своеобразен

шамар за неправомерните опити на Русия за политическа намеса в страната,

но и категоричен знак, че хората не искат повече да бъдат един от най-бедните и корумпирани сателити на Москва.

"Ще почистим държавата, крадците ще бъдат в затвора, а не сред ръководството на страната", обеща новият молдовски президент. Мая Санду се обяви категорично и за изтегляне на руските войски и боеприпаси от Приднестровието. Според нея руските миротворци в региона трябва да бъдат сменени с мисия от цивилни наблюдатели под егидата на ОССЕ.

Санду не крие, че смята да активизира преговорите за Приднестровието във формат "5 + 2" (Молдова, Приднестровието, ОССЕ, Русия, Украйна и наблюдатели от САЩ и ЕС).
Намеренията и са крайно неприемливи за Кремъл. Евентуална промяна на статуквото в Приднестровието може съществено да дестабилизира ситуацията в региона. Димитрий Песков призова по този повод да се избягват "резки движения", засягащи тази деликатна тема. 

Днес в Молдова никой не се съмнява, че Москва ще удвои опитите си, за да възстанови изгубения си контрол си над бившата съветска република. Подозренията се оказаха много скоро реалност. В края на декември, само дни преди да положи клетва като първата жена президент на Молдова, Санду се изправи и пред първото предизвикателство. Проруски сили, гравитиращи около загубилия изборите Додон се опитаха чрез законодателни трикове да прехвърлят контрола на разузнавателната агенция на страната от президентската институция към парламента. За сега намеренията им бяха блокирани от привърженици на Мая Санду. Подлият ход се възприема като опит на прододонските депутати, контролирани от Кремъл

да ограничат правомощията на новия президент,

но и да го контролират.

Анализатори са категорични, че бъдещето на Санду е повече от интересно.  През следващите 4 години от нея ще зависят и премиера, и министрите на страната, а мощно рамо се очаква да получава от европейските си партньори. Ако обаче не успее да задвижи реформите, да пречупи корупцията, да отнеме от ресурса на олигархията и да спре апетитите на Москва, Санду ще трябва да е готова за не по-малък политически удар от този, който преживя Додон. 

Това е мрачен сценарий за бъдещето на Молдова, в който днес никой не иска да вярва, защото надеждите за европейско бъдеще са по-силни от миналото.