Мариан Гяурски

Дали европейците, които все пак са имали „щастието“ да се събудят на 10 май 1945 г. са си представяли вчерашния ден, като празник на Европа? Първите няколко години след войната носят на Европа една огромна мизерия и разруха. Ако погледнем снимките и видеоматериалите от онова време ще видим върволици от хиляди хора, пъплещи из разрушени пейзажи от съсипани градове и безплодни полета, осиротели деца, ровещи из руините, депортирани мъже и жени с обръснати глави и лагерници с раирани униформи, изтощени от глад и болести. Изхабени, 

изцедени и измъчени хора

Тоталната и най-мащабна световна война, включвала не само войниците, но и цивилните. Но едно било да преживееш войната, а съвсем друго – да преживееш мира. През 1945 г. населението на Виена живеело с дневна дажба от по-малко от 800 калории на ден, а Будапеща с едва 550. По време на Холандската гладна зима (1944-1945) близо 16 000 холандци умрели от глад, предимно деца и старци. В Германия било още по-страшно, там се родил и военновременният виц: „Радвайте се на войната, че какъв мир ви чака.“

Икономическата разруха, заразите, бежанците, убийствата и изнасилванията били неизменна част от пейзажа. Насилието родило цинизъм. Като окупатори и нацистите и съветските войски разбунили война на всички срещу всички. Те подривали не само лоялността на сринатата власт на предишния режим, но и всяко чувство за цивилизовано отношение или връзка между отделните индивиди. 
Сблъсъкът между двете тоталитарни чудовища и победата на съветската комунистическа държава сега от дистанцията на времето можем да кажем с увереност, че не е донесла окончателния край на войната в Европа. С настъпилия мир идва нова заплаха и 

страх от нова война

 Войната, макар и студена е продължена за още половин век и животът на още много хора бил пожертван. Победилият тоталитарен съветски звяр ще се разбеснее отново, този път в неговото пространство, с помощта на затъмнението, пропагандата и дезинформацията ще успее дълги години да прикрие собствените си безчинства, сложил 

смокиновото листо на антифашизма

Чак след смъртта на Сталин и десталинизацията, проведена от Хрушчов започват да излизат наяве някои ужасяващи факти, като големия вътрешен терор и военновременната смъртност на милиони. През 60-те години Солженицин разкрива за нечовешките условия на лагерната система ГУЛАГ. А едва в края на Студената война в Европа започват да се публикуват изследвания, свързани с умишлено причинения масов глад в Украйна, Казахстан и Киргизстан. А чак след рухването на комунистическия режим Горбачов ще признае за Катинското клане. Тогава излизат и панорамните изследвания на западни историци и изследователи, посветени на революцията от 1917 г., на гражданската война (1917-1922 г.), както и на репресиите в марионетните комунистически държави в Източна Европа.

 В изследванията на Антъни Бийвър, преведени и на български език и разглеждащи решаващите битки през войната при Сталинград и Берлин, детайлно се описват порядките в Червената армия, както и отношението й към местното население до което тя се „докосва“. А тези порядки са варварски, антихуманни и изпълнени с военни престъпления или с прости думи терор, грабежи, изнасилвания и убийства.     
След края на Студената война, половин век по-късно, светът сякаш си отдъхва. Scorpions изпяват „Wind of change“, а Фукуяма  възвестява „краят на историята“. Източния звяр е загинал, вътрешно се е разложил и уж е умрял. Каква заблуда! След края на Студената война няма осъждане, както при национал-социализма, 

няма истинско осмисляне на природата на съветския комунизъм

 Напротив – в западните общества и университети и до днес е пълно с апологети на добрия стар социализъм, които на много места и доминират в интелектуалния климат на западната хуманитаристика. Налага се нова мода – да се забранява на историците да използват въведеният от Хана Аренд термин тоталитаризъм, защото той бил едно остаряло оръжие от времето на Студената война. Както виждаме обаче тоталитаризмът се възражда отново в Путинова Русия в един постмодерен и високо технологичен вариант. И сега става напълно ясно, че 9 май в крайна сметка не е универсалното освобождение от злото. Историята не свършва с военния разгром на националсоциалистическа Германия. Единият тоталитаризъм изчезва, но на негово място се настанява другият. Бухенвалд в Източна Германия е изпразнен от затворниците на нацистите, за да се напълни после от затворници на комунистите. 
Днес Европа (в това число и България) е изправена непосредствено пред заплахата на недоубития звяр, въплътил се в Путинова Русия, за да разбере, както пише Норман Дейвис: „…че триумфът на Сталин няма нищо общо със свободата и справедливостта“. Че военната съветска победа всъщност не носи мир на Европа. 

Мирът, доколкото в западна част на континента беше постигнат по времето на Студената война, беше извоюван от разума и от узряването на обществата, които впрегнаха усилията си да създадат един по-добър живот за гражданите си и в крайна сметка успяха. Мирът в източната част на континента беше един друг мир, мир основан на страха, на заплахите и на репресиите на една сбъркана политическа и икономическа система, която се разпадна от вътре, но която остави своето наследство там, където беше първоначално установена преди повече от 100 години. Там, където сега отново със средствата на войната искат да налагат мир, който сега наричат Руски мир.