Формулата „Щайнмайер" е легитимация на агресия на Русия и покана към нови агресии срещу страните от Източна Европа

Огнян Минчев

Нищо по-съдържателно за геополитическия статут на Украйна не съм чел през последните 30 години от кратката формула на Збигнев Бжежински: Без Украйна Русия не може да стане империя. За съжаление, 
формулата на Щайнмайер е важната първа стъпка към възстановяване на руския контрол върху Украйна и по-нататъшното развитие на една нова формула на Руска империя - империя, която Путин упорито основава с поведението на Кремъл във всички направления на вътрешната и външна политика на страната. Очаквано се сбъднаха песимистичните очаквания, свързани с избирането на Зеленски за президент на Украйна. Имперската експанзия на Москва се възползва от попътния вятър на поредица от международни фактори, но в случая два от тях са от особено значение.
Първият е успехът на Кремъл - в евентуално непряко или пряко сътрудничество с Коломойски - да осигури избор на президент в Киев, който освен неопитен, би бил и много компромисен предвид на своите обвързаности по пътя към президентското кресло. Вторият е продължаващата структурна пораженска политика на основни европейски сили като Германия и Франция по отношение на Русия. "Формулата на Щайнмайер" е по същество легитимиране на тези facts on the ground (създадени на място реалности), които са резултат от руската агресия спрямо Украйна - създаването на сепаратистки анклави, които в допълнение към анексията на Крим представляват дългосрочно 

предизвикателство и отрицание на украинския суверенитет

 С "формули" като тази на Щайнмайер, Путин получава ясно послание - продължавай с агресивната си политика на експанзия и война срещу независими държави. Няколко години след всяко твое завоевание, ние ще намерим начин да го узаконим. За съжаление, този пораженски акт - "формулата на Щайнмайер" - се появява в международен контекст на засилени покани към Русия да се държи "естествено" агресивно, в съответствие с най-арогантните образци на имперска политика, наследила от своята история.
Преди дни френският президент Макрон възнагради Москва с искането тя да се върне в ПА на Съвета на Европа без каквито и да е условия. Дори и мекото, беззъбо и формално осъждане на руската агресия срещу Украйна в Страсбург остава в миналото и без последствия. 

С формулата „Щайнмайер” се легитимират сепаратистите от "Лугандония"

 Това са двата сепаратистки анклава под контрола на Москва - и се създават предпоставки за дългосрочно блокиране на всяко суверенно решение на институциите в Киев, което не се харесва на Кремъл. Майданът в 2014 г. се осъществи именно в протест срещу възможностите на Москва да решава какво да прави Киев по важни национални въпроси - като отношенията с ЕС, например. Всичко това се осъществява в условията на дълбоко разделения политически елит на САЩ, който използва и украинския контекст за яростни вътрешнополитически - предизборни битки. Западът се е самоблокирал. Европа - поради страх, безволевост, пораженство и зле разбран интерес - особено в дългосрочен контекст - в отношенията си с Русия. Америка - поради вътрешна политическа поляризация и ерозия на стратегическата доктрина на Вашингтон спрямо Европа и Евразия.
Основните фактори на Запада не може да не разбират, че ако позволят какъвто и да е успех на Путин в Украйна, това ще резонира в следващи етапи на 

агресия спрямо други бивши съветски републики (Беларус) и срещу страните от бивша Източна Европа

 Какви нови facts on the ground са готови да признаят и легитимират Берлин и Париж в обозримо бъдеще? Какви нови facts on the ground са в състояние да покажат на Вашингтон, че вкопчени едни в други, демократи и републиканци подаряват международния ред и система за сигурност на безотговорни фактори с ясно декларирани агресивни намерения? 

Формулата „Щайнмайер" е легитимация на агресия и покана към нови агресивни действия от страна на Москва. С подобни "формули" водещите западни страни не просто разрушават системата на международния ред, възникнала след 1990 г. Те 

разрушават метасистемата на международните отношения, 

възникнала след 1815 г. и претърпяла поредица от метаморфози за да гарантира - донякъде - стабилността и суверенитета на нациите като отговорни международни партньори. Нито повече, нито по-малко.