Николай Василев

Доайенът на американската реалистична дипломатическа школа Хенри Кисинджър призова Украйна да отстъпи територии на Русия, за да се избегне продължаване и евентуално разширяване на войната. Преди него друг академичен американски авторитет, Джон Миършаймър определи разширяването на НАТО като основна причина за войната в Украйна. Джордж Кенън – авторът на прочутата „Дълга телеграма” от 1946 г., който призова САЩ да не влизат в пряка конфронтация със СССР, защото ще е достатъчно империята на Сталин да бъде „удържана” и с течение на времето тя сама ще се самоунищожи, в края на своя дълъг живот определи приемането на страните от Източна Европа в НАТО като „фатална грешка”.

Като се има предвид, че това са сериозни геополитически актьори и наблюдатели, е добре да се отнесем към техните виждания с необходимото уважение. Какво ни казват те?
Според реалистите

 международното право не е истинско право,

 защото не съществува върховен съд, който да може да отсъжда единствено на база на законови основания. В международния ред не съществува Темида, чиито очи да са вързани. Всяка държава, която има сила да наложи едно или друго решение, неизбежно ще го прави с оглед на своите интереси. А те няма как да са обективни. Доколкото в определени исторически периоди съществува някакъв международен ред базиран на правила, той функционира само дотолкова доколкото някои велики сили преценяват, че е в техен интерес правилата да се спазват. Но няма как да накараш велика сила да спазва каквито и да било правила, ако тя прецени, че е изправена пред екзистенциална заплаха. На международната сцена, както понякога и в живота има ситуации, в които убиваш или те убиват. И за да има мир, според това разбиране, никоя велика сила, особено такава с ядрено оръжие не бива да бъде довеждана до подобна ситуация. Защото независимо кой формално е прав, катастрофата ще е глобална.
Тези анализатори приемат, че Путин, а и голяма част от руския елит са преценили, че разпадът на СССР е „най-голямата геополитическа трагедия на 20 век”. Това е така, защото според тях Русия, в границите си от 1991 г. макар да остава най-голямата държава по територия на света е нежизнеспособна. Ако остане пасивна, страните излезли от СССР ще гравитират към други центрове на геополитическо влияние – САЩ, Европа, Китай или дори Турция и Иран. Ако тези чужди влияния достигнат руските граници, сепаратистките тенденции в самата Русия ще избуят и тя рано или късно ще бъде 

разкъсана на парчета

Оттук реалистите заключават, че Русия ще отиде на война, дори ядрена война, но няма да допусне държавите излезли от СССР (с изключение на Балтийските страни) да напуснат „Руския свят”. От тази гледна точка агресията в Украйна е ако не оправдана, то поне прогнозируема. На всички е трябвало отдавна да е ясно, че единственият начин Украйна да избегне агресията е да се съобразява с „чувствителностите” на своя могъщ съсед. Или както се изразява Миършаймър, ако забодеш прът в окото на мечката, тя няма да избяга, а ще се разяри и ще те премаже. 
Изборът на животински пример не е случаен. Според реалистите в скучая говорим за природни дадености, не за човешки, още по-малко за правни отношения. Ако построиш къща на свлачище, тя ще се срути. Русия няма да допусне Украйна в НАТО, а и в Европейския съюз без война. Вероятно ядрена война. И понеже не искаме ядрена война е добре да помислим два пъти каква точно ни се пада Украйна? Искаме ли да умрем за нея? Или най-малкото да си съсипем икономиката?
Цялата тази мисловна конструкция обаче е незащитима не само от ценностни позиции. Тя е нереалистична. Защото Руската имперска структура е нежизнеспособна и евентуално геополитическо разширение може само да забави процеса на разпад на цената на огромни човешки страдания.

Американският историк и биограф на Сталин Стивън Коткин често припомня, че Русия е била автократична империя, която се е опитвала да наложи волята си над страните по нейната периферия, много преди да се появи НАТО. Организацията на свеврноатлантическия договор не се е „разширила” като е завзела нови страни. Източноевропейцте са чукали на вратата ѝ защото са имали основателни причини

 да се страхуват от възраждането на руския империализъм

 Още през февруари 1994 г. естонският премиер Ленард Мери, припомня на Западния свят, че в Москва вече се завръща езикът на негодуванието, агресията и имперската носталгия; руската държава развива нелиберална визия за света и се готви да я наложи. Мери призова демократичния свят „категорично да даде на руското ръководство да разбере, че нова империалистическа експанзия няма да бъде допусната”.

За съжаление не само през 1994 г. но и след незаконната анексия на Крим през 2014 г. не всички западни наблюдатели бяха убедени, че само бързото и решително приемане на колкото си може повече източноевропейски страни в НАТО може да гарантира мир. Стивън Коткин е прав, когато твърди, че няма нищо вродено и неизкоренимо в руската култура, което да я прави агресивна. Всяка руска агресия е продукт на политическо решение, на калкулиран риск. Решението на Швеция и особено на Финландия да станат членове на НАТО, с което границата на Русия с Алианса ще се увеличи с 1340 километра предизвика само приглушен протест. Съвсем очевидно е, че вероятността Русия да нападне страна, която не е член на НАТО и която няма сериозни гаранции за своята сигурност е безкрайно по-голяма отколкото да нападне страна членка. 

Отношенията между Финландия и Съветския съюз – малка, държава, нападната на основание, че територията ѝ би могла да бъде ползвана от други сили за атака срещу Ленинград са доста показателни. След две войни, в които финландците се сражават храбро, страната им е принудена да отстъпи някои важни територии, включително своя втори по големина град. Налага ѝ се за дълго време да се снишава в сянката на могъщия си съсед, но все пак ѝ е позволено да запази и развива своята демократична система. Едва през 1995 г. Финландия получава шанс да се присъедини към ЕС, а през 2022 г. да подаде заявка за членство в НАТО. Възможен ли е подобен сценарий за Украйна. Мисля си, че дори Кисинджър си дава сметка, че спрямо Украйна подобен модел няма как да заработи. Реалистите със сигурност си дават сметка, че Путин не воюва за Крим или Донбас, а за цялостно 

ревизиране международния ред

 установен след Втората световна война и за промяна на геополитическите реалности установени след края на Студената война. Затова той не може да бъде омилостивен, Както се изразява съветникът на Заленски Михайло Подоляк: "След известно време, с подновена интензивност, руснаците ще засилят въоръжението, бойните си сили, ще поправят грешките си, ще модернизират силите си, ще уволнят много генерали . . . И ще започнат нова офанзива, дори по-кървава и широкомащабна".
За учудване на мнозина този път Западният свят си даде сметка, че войната не е нито за Донбас, нито за Украйна, а за гарантиране на мира в Европа. Германският канцлер Олаф Шолц заяви, че не може да бъде допуснато Путин да победи. Единствено ако Русия се завърне в своите международно признати граници и престане да казва на близки и далечни страни къде да членуват и къде не, мирът в Европа има шанс. Всяко друго развитие ще доведе до нови конфликти и до ново невъобразимо страдание.