Мохамед Халаф

Иранската военна дейност в европейските страни не се ограничава само до подкрепа на войната, водена от Русия срещу Украйна. Техеран се ангажира с опортюнистично поведение в зоните на конфликт, като се трансформира от вносител на оръжие в износител. Отпечатъкът на Техеран може да се установи от Украйна до напрегнати и нестабилни региони като Балканите. В контекста на интереса си към оръжейния пазар на Балканите Иран се фокусира върху 

сектора на дроновете

 IRGC беше основният военен актьор, участващ в разпространението на иранската програма за вътрешни дронове. „Това отваря вратата за намесата на Иранската революционна гвардия през югоизточния фланг на НАТО“, констатира анализаторът Сени Озкарашахин в доклад на фондация „Джеймстаун“. Той добавя, че в разгара на ескалиращата надпревара във въоръжаването и съществуващото политическо напрежение, навлизането на Иран в региона ще бъде алтернативна карта, която може да доведе до увеличаване на геополитическата нестабилност, тъй като Техеран работи за нарушаване на средата за сигурност в региона, като стартира кибератаки срещу някои от регионалните съюзници на НАТО, опитвайки се в същото време да укрепи отношенията си със Сърбия. От друга страна, религията също превръща в общ знаменател, от който Техеран може да се възползва в допълнение към политиката. Въпреки че по-голямата част от балканските мюсюлмани са сунити, някои неправославни религиозни деноминации остават отворени за иранско влияние. Твърди се, че в миналото IRGC е изпращала тонове оръжия и боеприпаси в подкрепа на босненските правителствени сили. Тези примери подчертават, че Балканите не са имунизирани срещу иранското влияние и че Техеран е готов да използва всякакви слабости, включително чрез разширяване на програмата си за дронове до региона.
 Иранските дронове се разпространяват бързо с продължаващото търсене от страна на Кремъл и разширяването на глобалната мрежа от производствени линии за тези оръжия. Това е по-изразено в крехка среда и по време на войни, като например в Йемен и Украйна. Днес Техеран показва, че поведението му е опортюнистично и участва в своеобразен бартер - обмен с Русия, при който Иран получава усъвършенствани и разнообразни оръжейни системи в замяна на своята „щедра“ доставка на дронове (и вероятно също балистични ракети). Разузнавателните данни показват, че възможността Москва да успее да прехвърли в Техеран 24 бойни самолета, които в началото са били предназначени за Египет, е много вероятна. Някои източници твърдят, че отмяната на покупките от Кайро се дължи на санкциите, наложени на Русия. Балканските държави влязоха в надпревара във въоръжаването, водени от Белград и Загреб на фона на нарастващи заплахи, с нарастващ брой покупки в целия регион. Докато Хърватия, Албания и Босна избират западните решения, други страни, като Сърбия и Армения в Кавказ, приветстват незападни режими. Затова анализаторът смята, че навлизането на Иран на балканския оръжеен пазар може също да стимулира продължаваща надпревара във въоръжаването на Балканите и евентуално да доведе до 

конфликт в Източна Европа

 От друга страна, напрежението в Косово между сръбското население в страната и държавните власти е високо, като бяха регистрирани няколко сблъсъка. Ултранационалистическата реторика, излъчвана от местните сръбски политици, може да подхрани още сблъсъци. Навлизането на Иран на балканския оръжеен пазар би нарушило деликатния баланс на замразения конфликт и би изострило съществуващите пукнатини. Това създава спешна необходимост да се ограничи влиянието на Техеран в региона, преди да остави траен отпечатък върху сигурността на Балканите. Тази опасност е все по-очевидна в неотдавнашния обмен на Иран със Сърбия и Армения. Твърди се, че двете страни са проявили интерес към ирански дронове. Въпреки че сърбите имат своя собствена програма за дронове, ниските разходи и доказаните в битка характеристики на иранските дронове привличат Белград. Освен това Иран може да помогне на Сърбия със сделка за вътрешно производство, която може да намали разходите за сръбската програма за безпилотни самолети. Портфолиото от безпилотни самолети на Иран е много привлекателно, с такива с голям обсег на действие като Arch-2 и Mohajer-6. „Потенциалната продажба на дронове от Техеран на Сърбия е важна поради две допълнителни причини“, казва Сени Озкарашахин. Първо, това показва разширяването на влиянието на Иран в бурни региони, излизащи от конфликт, като Балканите и Кавказ. Мотивирани от желанието да се противопоставят на западното и турското влияние, иранските дронове биха могли да бъдат дестабилизиращ фактор, който да подкрепи надпреварата за въоръжаване. Второ, нарастващата заплаха от агресия от страна на Сърбия срещу Косово и продължаващата тенденция на „либерализация“ на страната може да доведе до ескалация на напрежението между Белград и Косово, както и между Босна и Херцеговина. Белград ще стане 

най-големият военен оператор на дронове на Балканите,

 ако сделката с Иран е успешна. Осигуряването на Сърбия с инструменти за нанасяне на тежки загуби на противника за кратък период ще има сериозни последици за хипотетична война с Косово или Босна и Херцеговина. Поради нарастващото търсене и прагматичните експортни политики на Иран и Китай, незападните решения вече са спечелили значителен дял на балканския пазар. През 2021 г. Сърбия закупи широка гама руска военна техника, включително изтребители МиГ-29 „Микоян“, хеликоптери Ми-35 и Ми-17, танкове Т-72МС и ракетни системи Панцир-С1. През 2022 г. Сърбия подписа сделка с Китай за закупуване на въоръжени дронове и противовъздушни ракети CH-92. В края на 2022 г. Русия отново продаде на Белград противотанкови управляеми ракети "Корнет". Сърбия също очаква с нетърпение да придобие повече китайски технологии и ноу-хау.