Милен Максимов, Берлин

Слушах коментар на Михайло Подоляк, съветника на офиса на президента Зеленски, за вредната роля на Виктор Орбан, който блокира насъщни решения на Европейския съюз. 

Унгария, припомни възмутен Подоляк, вече един път направи погрешен избор и се съюзи с хитлеристкия режим в Германия през Втората световна война. Сега тази страна пак се обвързва с новия фашистки режим на Путин в Русия. 

Фатална историческа грешка,

 която обрича Унгария на самоизолация от цяла Европа и я поставя в нелепо положение с оглед на скорошната интеграция на Украйна и в ЕС, и в НАТО, каза президентският съветник.

Слушайки недипломатичната интервенция на Подоляк аз пък се замислих за една друга страна в Югоизточна Европа, която по същия начин както стара Унгария (и по много подобни причини - Унгария заради неправдите на Трианонския договор, България заради обещанията за ревизия на Ньойския договор) се съюзи през 1940 г. с национал-социалистическа Германия, изпадна от кръга на европейските и световни демокрации, дори им обяви война, 

орезили се с това за десетилетия 

и понесе тежки репутационни, но и политически последствия.

И гледайки сегашното кандилкане на България между ангажиментите й като член на ЕС и НАТО и проруските стремления на голяма част от днешния й елит, се питам дали пък не ставаме свидетели на 

проклета орис

 страната пак да бъде обвързана, пак самоизолирана заедно с Унгария, както тогава, но сега с другия фашизоиден режим - путинска Русия? Как иначе да тълкуваме заканите на лицето, командващо на Дондуков 2, което дърпа заедно с посланичката на фашистка Русия конците на всички политически марионетки в страната на розите, че България щяла да наложи вето на европейските санкции срещу Русия в атомната енергетика?
Какъв път гласят на България московските марионетки - пак с Унгария, пак против Европа и пак в съюз с фашистка държава? 
Нова национална катастрофа ли им се иска на някои?