Адв. Станислав Станев

„В доклада си от 7 юни 1943 г. германският представител Хофман пише до Берлин:  “Българският цар реши, че евакуацията на евреите в провинцията е достатъчна мярка, поради което планът за депортация е изоставен временно.”

Така Холокоста в България не се състоя.

 Живо доказателство за това е жената в моя разказ, тъй като самата тя бе родена в годината на Холокоста, но го надживя. Време е да кажа, че тази жена съм аз.“

 Тези думи не са мои. Мой принос е акцентът с подчертаване и удебеляване. Автор на този красив изказ е ... Леа Коен, но през далечната 2008 година.
 Да, и аз бях смаян като го научих. Леа Коен, която днес, повече от десет  години по-късно казва: „Те са почитатели на монархията на Борис Трети, аз я ненавиждам, защото е въвела ЗЗН и ни е третирала като животни.“

 От доста време съм забелязал, че г-жа или другарката, както беше модерно да се казва в периода 1944 – 1989 г. (включително по време на „Народния“ „съд“*) Леа Коен демонстрира някаква негативизъм към онзи исторически период, в който България с ловкост и политическа хитрост успя да спаси своите евреи от ужасите на лагерите на смъртта. В началото отдавах този негативизъм на непознаване на историята и затова посрещах патетиките ѝ с блудкава досада. Пасажът, с който започнах (и който прочетох за пръв път съвсем скоро) ме убеди, че не съм прав. 

 Динамиката във възгледите на Леа Коен

я отдавам на някаква конюнктура, която не ме интересува. Реших да изразя мнението си  след  обясненията на Леа Коен, по повод материала на Даниела Горчева „Пепо Менахем Коен – бурмичката в престъпната машина на т.нар. Народен съд”.
 Изкуших се защото с поредния си „литературен полет“ Леа Коен за пореден път си позволи да хвърли сянка върху репутацията на един от най-достойните хора, с които ме е срещал животът – старият царски офицер, може би последният останал жив, който от небето се е борил срещу Хитлер, авиаторът полк. Дянко Марков. 
В обяснението, си по повод текста на Даниела Гочева, публикувано в  no comment авторката за пореден път се опитва да пришие на Дянко Марков антисемитизъм, какъвто няма.
Леа Коен твърди в обясненията си: 

През 2002 година Дянко Марков вече не е депутат. Коен може би се опитва да реферира към реч на стария царски офицер от 2000 година.
Тогава Дянко Марков, дълбоко засегнат от това, че един български депутат и заместник-председател на Народното събрание** си е позволил да похули репутацията на Родината, казва:

Да! Въпреки опитите на Леа Коен и подобните ѝ да ни убедят, че Дянко Марков не харесва евреите,

той е горд, че е част от нация, която ги е спасила

А репликата, с която се опитват да очернят достойния човек (казана в условия на неистови крясъци и нетърпима шумотевица от депутатите на БСП, б.а.) е:

T.e. Дянко Марков изразява съжаление, че цар Борис не е можел да спаси и другите евреи и пояснява, че германското командване (което е считало това население за враждебно) е взело решението за депортация. 
Г-жа Коен не е заблуден човек. Тя е достатъчно интелигентна и най-вероятно е наясно, че терминът „враждебно население“ е военна терминология и се отнася за държава, която е във война. В този момент България не е във война. Воюва Германия и тя има врагове и враждебно население. 
Но не само за Дянко Марков ми е мисълта. 
Винаги съм бил възмутен, когато някой се опитва да обвинява невинен. Винаги съм бил възмутен, когато невинни хора са обвинени в антисемитизъм.
Винаги ми е било странно, когато някой реши да говори от името на всички. Винаги ми е било странно, когато някой реши да говори от името на евреиТЕ - българските. Да се говори от името на евреиТЕ (от името на всички евреи), според мен е неуважение към всички евреи. Евреите са хора, като всички останали: харесват различни неща, подкрепят различни партии, викат за различни отбори. Някои споделят вижданията на Леа Коен, други не споделят. А генерализацията е неуважение към хората, които са генерализирани. Защото ако всички мислим еднакво, значи някой мисли вместо нас. 
Цялата тази работа има и

няколко положителни момента:

 Положително е, че Леа Коен най-накрая призна, че баща ѝ е част от „Народния“ „съд“. От същия този съд, който като опит за индулгенция на БКП не се посвени да „съди“ Димитър Пешев, спасителят на евреите.
 Положително е, че разбрахме, че г-жа Коен е от семейство, което не е било репресирано след 09.09.1944 г., напротив. 
 Разбира се, никой не трябва да бъде принуждаван да се срамува от родителите си, нито да бъде съден за техните грехове. Но на мен лично ми става все по-досадно -  повече от 30 години на демокрация и ценности да ме учат хора, наслаждавали се на онзи строй, и техните деца.

* „Народен“ „съд“ го слагам в отделни кавички, защото нито е народен, нито е съд. Това словосъчетание е една кървава фраза, която се опитва да оправдае избиването на хиляди достойни невинни, които загубиха живота си или които изгниха в лагерите без никаква вина.

** Заместник-председателят на Народното събрание, който в ущърб на клетвата си е погазил репутацията на България, е от партията, управлявала България в период 1944-1989 г. От същата тази партия, по време на управлението на която Пепо Коен е бил „народен“ „съдия“.