Доц. Момчил Дойчев

Преди 10 дни, в навечерието на обявения за национален празник 03.03., предложих на Faktor.bg провеждането на анкета, която да покаже отношението на българите към техния национален празник, към датите, които биха били достойни да са национален празник и съответно да покажем има ли нужда от дискусия и дебат относно това кога е 

най-достойният ден 

за наш, чисто български национален празник.  
Защото досегашният национален празник с всяка година доказва, че по-скоро разделя българите, отколкото да ги обединява. 
Особено потискащо бе честването миналата година, когато празникът бе обсебен от проруски и неокомунистически групи, развяващи руското, а не българското национално знаме. 
За първи път подписването на прелиминарния Сан-Стефански протокол за приключване на Руско-Османската война се  чества на 19 февруари 1880 г. като Ден на император Александър II, роден на 19.02./или 03.03. по нов стил. Официално е определен като „Ден на освобождението“ на 10-годишнината от сключването на Сан-Стефанското руско-османско прелиминарно договорено примирие през 1888 г.
След съветската окупация на страната през 1944 г. датата  03.03. се зачертава, а заедно с националния химн „Шуми Марица“ е обявена за „шовинистична“ и „великобългарска“.
За национален празник е обявена

 датата на деветосептемврийския преврат, 

осъществен от БКП и проруската агентура след началото на съветската окупация на страната.
Едва на вековния юбилей, на 03.03. 1978 г., датата се  празнува като национален празник. Факт е, че комунистическата режим на Тодор Живков тогава с този акт започва процес на „българизация на дотогава напълно съветизираната България. Започва бавен и мъчителен преход от тотален просъветски режим към умерено-страхлива форма на проява на някакъв пробългарски национализъм. Но от следващата година чак до 1990 г., 03.03. отново не се празнува и поради съветски натиск. 
Той става официален празник с указ 236 на председателя на Държавния съвет на НРБ Петър Младенов на 27 февруари 1990 г. и влиза в сила на 5 март същата година. С този акт една дата на съветска окупация се заменя с друга дата, но вече на руската окупация на страната.
Ровейки се в документите относно тази дата с учудване разбрах, че в българската Уикипедия е осъществена фалшификация на фактите, относно този ден. 
1. Първата фалшификация е свързана с представата на мита, че това е денят на Освобождението. Възстановяването на българската държава става не на 03.03.,а на 13.07.1878 г., когато се сключва действителния мирен договор, който предпазва България от превръщането на нововъзникналата държава фактически в автономна губерния в границите, но не на Османската, а на Руската империя.
2. Втората фалшификация е, че става национален празник с „решение на Народното събрание през 1991 г.“ По този начин  се прави опит да се прикрие факта, че това се прави от бившата комунистическа власт, а съвсем не е резултат на национален консенсус.
В анкетата към днешна дата участваха 3455 души. С други думи тя може да се смята за представителна за определен активен сегмент в българското гражданско общество.
Данните от проучването във Faktor.bg ясно показват разделението в българското общество, относно 

обединяваща всички българи дата за национален празник

 Това е неизбежно поради две причини – ценностното разделение в българското общество по направленията – комунизъм- демокрация, Европа – Русия, българофили – русофили. Тези данни, макар и публикувани в електронно издание с определена политическа ориентация са все пак показателни, че 
03.03. не може да продължава да бъде общобългарски национален празник.  
Само 4.9% приемат тази дата като подходяща за български национален празник.
Най-много – 60% от анкетираните смятат, че най-достоен за национален празник е Денят на Независимостта 22.09. На второ място е Денят на Съединението с близо 23%. На трето място е 24.05. с близо 12% от анкетираните.
Какво показват тези данни? 
Първо – че българите, макар и бавно, осъзнават необходимостта от национално обединение но, на обща, чисто българска основа, а не като ден, на който фактически се чества ролята на чужда държава за възраждането на България.
Второ – Българите се ориентират към честване на българската Независимост, а не на мнимото освобождение с помощта на чужда държава. 
Трето – Българите жадуват и за Съединение – показател за чисто българско успешно дело, с което младата държава се противопоставя успешно на всички Велики сили и най-вече на „Освободителката“ Русия.
Четвърто – може би най-безспорната обединяваща дата -24.05. се приема изненадващо едва на трето място след дните на Независимостта и Съединението, защото тя се асоциира с българската просвета и култура, като предимно граждански, а не като държавен национален празник. А и тази дата бе обсебена наскоро от Руската федерация и като неин национален празник.

И накрая, вместо заключение бих казал: 
Има нещо злокобно в това, че "честваме" на практика за национален празник по стар стил 19.02., когато по нов стил русофилите и комунистите „честват“, както видяхме и тази година, с радост обесването на Васил Левски. С този "празник" честваме фактически убийството на първия модерен български държавник и доказваме, че на всеки 3.03. предаваме отново и отново българския национален интерес в полза на Русия.