В каква степен Русия ще успее да реализира своите планове, ще зависи преди всичко от наличието на системи за противовъздушна отбрана в Украйна
Михайло Гончар**, УНИАН
След последните руски удари мощностите на „Центроенерго“ бяха практически унищожени. Налага се един важен извод, който беше и е на повърхността от 2022 г., когато Русия започна да разрушава нашето производство и електропреносна система през есенно-зимния период. Сегашните събития са продължение или, както смятат руснаците,
ликвидиране на цялата украинска енергийна система
Всъщност става дума за маневрено производство (предимно топлинно, както и водно, което е много по-малко), без което енергийната система не може да функционира стабилно.
Тоест, трябва да разберем, че атаките ще продължат. Особено като се има предвид, че има известни трудности с поддръжката на системите за ПВО както на фронта, така и в тила.
Тоест, днес сме свидетели на една тенденция, която е очевидна още през 2022 – 2023 година.
Тези удари са насочени не само срещу ТЕЦ-ове, които произвеждат само електричество, но и върху ТЕЦ-ове, които генерират предимно топлина за градските топлофикации, и успоредно с това и електроенергия. Това предполага, че агресорът подготвя сценарий, който се опита да осъществи още през зимата на 2022-2023 г. - на своеобразна
„ледена смърт“ (холодомора)
Защото след такива масирани вражески атаки големите градове с население от стотици хиляди души са изправени пред истински проблем с отоплението на жилищата. Освен това не е възможно включването на електрически отоплителни уреди, тъй като ще има недостиг на електроенергия.
Факт е, че през лятото, предвид ремонтната кампания в атомната централа и поради разрушаването на значителна част от топлинните енергоизточници, има опасност от прекъсване на електрозахранването. След унищожаването на 80% от топлогенераторите имаме недостиг на електроенергия, който в момента се покрива от внос и аварийна помощ. А през зимата централната отоплителна система ще бъде сериозно застрашена.
Това не означава, че ще имаме глобален проблем. Но, например, в Харков ще бъде 100% проблем - защото топлоелектрическата централа беше разрушена.
Спомнете си какво направиха руснаците през 2022 г. Удариха Черниговската ТЕЦ, а след това и тази в Харков... После успяхме да ги възстановим. Сега обаче врагът ще продължи да се насочва към големите градове. Вече виждаме как се атакуват Запорожие и Кривой Рог. Как врагът непрекъснато се опитва да пробие противовъздушната отбрана на Киев (а помним, че вече имаше атаки срещу столичната ТЕЦ).
Още нещо: когато има дискусии и различни спорове, че Триполската ТЕЦ е трябвало да бъде защитена, че е имала 100% защита „на хартия“, това са доста абсурдни твърдения. Ако вземем предвид средствата за унищожаване, с които разполага врагът, то няма ефективни инженерни начини за защита на такава циклопска структура каквато е една топлоелектрическа централа (няма значение дали е Трипилия или друга). Освен ако не трябва да построите саркофаг като този в атомната електроцентрала в Чернобил. Но това, разбира се, е абсурдно.
Инженерните средства могат да ви защитят само от някои отломки от дрон, но
ако лети ракета с бойна глава от половин тон,
тогава инженерната защита няма да сработи. Затова на първо място се нуждаем от системи за противовъздушна отбрана и нашите партньори го знаят много добре.
В същото време трябва да се избират приоритети в страната: как маневрено да се осигури производството на енергийни източнии.
Вятърната и слънчевата енергия не могат да станат основен източник, защото са непостоянни. Днес много се говори за мрежа от газобутални електроцентрали. Но трябва да се отбележи и това, че руснаците започнаха да атакуват и обекти от газовата инфраструктура. Тоест, запазването на транзита на газ не им е приоритет. И още нещо: невъзможно е да се построят нови станции за седмици или дори месеци. Например част от оборудването, което беше поръчано през пролетта на 2023 г. след ударите от 2022-2023 г., може да пристигне едва сега, тъй като производственият цикъл е година и половина.
Но повтарям - в каква степен Русия ще успее да реализира своите планове, ще зависи преди всичко от наличието на системи за противовъздушна отбрана в Украйна.
*Холодомор е игра на думи, която препраща исторически към режима на Сталин и Гладомора – съветската рецепта за геноцид чрез глад.
**Михаил Гончар е президент на Центъра по глобалистика "Стратегия ХХІ".
Превод: Faktor.bg
Фактор
След последните руски удари мощностите на „Центроенерго“ бяха практически унищожени. Налага се един важен извод, който беше и е на повърхността от 2022 г., когато Русия започна да разрушава нашето производство и електропреносна система през есенно-зимния период. Сегашните събития са продължение или, както смятат руснаците,
ликвидиране на цялата украинска енергийна система
Всъщност става дума за маневрено производство (предимно топлинно, както и водно, което е много по-малко), без което енергийната система не може да функционира стабилно.
Тоест, трябва да разберем, че атаките ще продължат. Особено като се има предвид, че има известни трудности с поддръжката на системите за ПВО както на фронта, така и в тила.
Тоест, днес сме свидетели на една тенденция, която е очевидна още през 2022 – 2023 година.
Тези удари са насочени не само срещу ТЕЦ-ове, които произвеждат само електричество, но и върху ТЕЦ-ове, които генерират предимно топлина за градските топлофикации, и успоредно с това и електроенергия. Това предполага, че агресорът подготвя сценарий, който се опита да осъществи още през зимата на 2022-2023 г. - на своеобразна
„ледена смърт“ (холодомора)
Защото след такива масирани вражески атаки големите градове с население от стотици хиляди души са изправени пред истински проблем с отоплението на жилищата. Освен това не е възможно включването на електрически отоплителни уреди, тъй като ще има недостиг на електроенергия.
Факт е, че през лятото, предвид ремонтната кампания в атомната централа и поради разрушаването на значителна част от топлинните енергоизточници, има опасност от прекъсване на електрозахранването. След унищожаването на 80% от топлогенераторите имаме недостиг на електроенергия, който в момента се покрива от внос и аварийна помощ. А през зимата централната отоплителна система ще бъде сериозно застрашена.
Това не означава, че ще имаме глобален проблем. Но, например, в Харков ще бъде 100% проблем - защото топлоелектрическата централа беше разрушена.
Спомнете си какво направиха руснаците през 2022 г. Удариха Черниговската ТЕЦ, а след това и тази в Харков... После успяхме да ги възстановим. Сега обаче врагът ще продължи да се насочва към големите градове. Вече виждаме как се атакуват Запорожие и Кривой Рог. Как врагът непрекъснато се опитва да пробие противовъздушната отбрана на Киев (а помним, че вече имаше атаки срещу столичната ТЕЦ).
Още нещо: когато има дискусии и различни спорове, че Триполската ТЕЦ е трябвало да бъде защитена, че е имала 100% защита „на хартия“, това са доста абсурдни твърдения. Ако вземем предвид средствата за унищожаване, с които разполага врагът, то няма ефективни инженерни начини за защита на такава циклопска структура каквато е една топлоелектрическа централа (няма значение дали е Трипилия или друга). Освен ако не трябва да построите саркофаг като този в атомната електроцентрала в Чернобил. Но това, разбира се, е абсурдно.
Инженерните средства могат да ви защитят само от някои отломки от дрон, но
ако лети ракета с бойна глава от половин тон,
тогава инженерната защита няма да сработи. Затова на първо място се нуждаем от системи за противовъздушна отбрана и нашите партньори го знаят много добре.
В същото време трябва да се избират приоритети в страната: как маневрено да се осигури производството на енергийни източнии.
Вятърната и слънчевата енергия не могат да станат основен източник, защото са непостоянни. Днес много се говори за мрежа от газобутални електроцентрали. Но трябва да се отбележи и това, че руснаците започнаха да атакуват и обекти от газовата инфраструктура. Тоест, запазването на транзита на газ не им е приоритет. И още нещо: невъзможно е да се построят нови станции за седмици или дори месеци. Например част от оборудването, което беше поръчано през пролетта на 2023 г. след ударите от 2022-2023 г., може да пристигне едва сега, тъй като производственият цикъл е година и половина.
Но повтарям - в каква степен Русия ще успее да реализира своите планове, ще зависи преди всичко от наличието на системи за противовъздушна отбрана в Украйна.
*Холодомор е игра на думи, която препраща исторически към режима на Сталин и Гладомора – съветската рецепта за геноцид чрез глад.
**Михаил Гончар е президент на Центъра по глобалистика "Стратегия ХХІ".
Превод: Faktor.bg
Още от Хляб и пасти
Тихата война на Русия: Диверсии и шпионаж по източния фланг на НАТО
Руска диверсионна активност, особено през последните месеци, засяга пряко България и Румъния, които са терен на поредица от инциденти
Президентските избори: „Нищо не зависи от мен“ или край на безнаказаността на властта?
Явно раковите образования, остатъци от идеологизираното минало, продължават да забавят нормалните за поддържане на общественото здраве реакции
Морска Варна говори, София пак мълчи, а Морето чака!
Но защо морето отсъства от Стратегията за национална сигурност, защо няма ясна национална морска политика и защо трябваше чуждестранен експерт да ни каже, че действаме „на парче“?