Андрей Никулин*, Каспаров.ru

Ограничаването на газовите доставки за Европа по газопровода „Северен поток“ е един от последните козове, който може да разиграе Русия. Според красивата легенда, която кремълските богопомазаници съчиниха сами за себе си, след врътването на кранчето слабите и изнежени европейци трябва да усетят цялата тежест на своето положение, 

да допълзят на колене в Москва

 и да се съгласят с всички руски искания, чийто списък беше разгласяван многократно. По-просто казано – да предадат Украйна и да признаят "величието на Русия", подлагайте шията си под кремълския ботуш.

Подразбираше се, че газовите ограничения ще започнат през есента, заедно с отоплителния сезон, за да може ударът да е максимално болезнен, но изглежда затрудненията (на руските военни – б.р.) по украинските фронтове и европейските мерки за скъсване със зависимостта от доставките на руски енергоносители принудиха Кремъл да започне операцията сега. За да предотврати запълването на западните газови хранилища и рязко да ограничи подкрепата за Киев.
Само че заплахата, която е в ход през последните дни, при липсата на пиково търсене и наличните вече резерви в хранилищата, даде на Европа най-малко половин година за маневриране и подготовка за зимата – разконсервиране на мощности във въглищните и атомните електроцентрали, търсене на нови доставчици, мерки за ограничаване на енергопотреблението и вероятно за продължаване на добива от холандските газови находища, чието затваряне се предвиждаше – не поради изчерпване, а по екологични съображения.
Разбира се, всичко изброено ще увеличи трудностите, пред които е изправена европейската икономика, и неизбежно ще увеличи цените на енергоносителите на местните пазари, но само ще засили желанието на европейците да се отърват колкото може по-скоро от подобен непредсказуем и склонен към шантаж доставчик, и то на всяка цена. И дори някои тактически отстъпки, като съгласието на някои страни и компании да заплащат газовите доставки "в рубли",  ще са насочени към печелене на време реализиране на крайната цел.

Бълнуваната "замръзнала Европа" няма да се състои,

 а в най-лошия случай ще ограничи потреблението на газ за най-големите нефтохимически производства, за да направи икономии. Загубите от тази мярка ще бъдат компенсирани от европейските фондове. А  неизбежността Русия да загуби най-големия и най-изгоден пазар за своите енергоносители, на който търгуваше половин столетие, вече е очевидна. При това именно руските действия ще бъдат аргумента, който ще бъде представен пред избирателите и "путинферщеерите" (разбиращите Путин – б.р.) в различни страни.

Ако по-рано Русия плащаше за своите авантюри с бъдещето на внуците си, а загубите и изоставането биха се отразили върху благополучието на страната едва след поколение, то сега сме в ситуация сами да консумираме плодовете на нашата прекрасна политика.  След година-две съществена част от руския петролен и газов експорт ще се окаже неликвиден и просто няма да има на кого да предлагат горивата си. По лошото е, че и светът, и Европа постепенно ще свикнат да живеят без руските доставки и, за да може Русия да върне поне част от изгубения пазар, ще трябва да положи огромни усилия – дори да е решила вътрешните си проблеми и да е станала относително спокойна демократична страна. 
За да се върне доверието на купувачите, което сега се унищожава така безразсъдно в късогледото желание някак да бъдат уязвени и притиснати политическите опоненти.

* Андрей Никулин е московски политолог, определящ себе си като либерал. Известен е като критик на властите,  макар че понякога се съгласява с решенията им.  
Превод: Faktor.bg