Василий Верменски, svoboda.org

В последно време за възможността от нова война в Югоизточна Европа се говори все по-често.
Първият, който призова призрака на военната катастрофа в региона, стана слабо познатият депутат от Народната скупщина на Сърбия от управляващата Сръбска прогресивна партия Владимир Джуканович. 
Малко след началото на войната в Украйна той написа в Twitter: 
"Струва ми се, че Сърбия ще бъде принудена да започне 

денацификацията на Балканите“

Копирането на термина, който беше използван от Русия в качеството на един от предлозите за военното нахлуване в съседната държава, на пръв поглед изглежда безсмислено.
Но то отразява главната идея на привържениците на създаването на „сръбски свят“, вдъхновени от идеолозите на „руския свят“ – да съберат всички сърби в една държава под егидата на Белград. Към настоящия момент заплахата от война се проявява по относително различен начин, но възниква от същата идея.
Милорад Додик, президент на Република Сръбска, част от състава на Босна и Херцеговина, със свойствената му прямота отсече: 
„Моите приятели са Орбан, Вучич и Путин, а нашата столица е Белград. В края на краищата ние ще напуснем Босна и Херцеговина. Ние не искаме да оставаме в нея, това е проблем за нашето оцеляване“.
"Ние" – това са около милион сърби, живеещи в БиХ.
Отдавнашната и подчертано предизвикателна сепаратистка реторика на Додик, който през 2022 година попадна в санкционния списък на САЩ заради корупция и продължаващи заплахи за стабилността и териториалната цялост на БиХ“ изглежда вече не шокира.
Сега ще трябва отново да се вслушваме в нея, особено след като Додик обозначи своята "червена линия": "Резолюцията за Сребреница окончателно ще раздели Босна и Херцеговина“.
В средата на април хиляди привърженици на Додик протестираха в столицата на Република сръбска с плакати със снимката на Путин. На плакатите се виждаха ликовете на сръбския генерал Ратко Младич, който беше осъден на доживотен затвор от Международния наказателен съд за геноцид и военни престъпления.
"Ако Додик обяви, че Рипублика Сръбска се отделя, до час тук ще избухне война“, убеден е вицепрезидентът на РС  Камил Дуракович, противник на политиката на Додик.

"Да бъдат пречупени сърбите"

В Сърбия съпротивата срещу резолюцията за Сребреница, която в частност, осъжда отрицанието на геноцида и героизацията на военните престъпници, което се случва масово в Сърбия и Република Сръбска, е изключително силна. Белград смята, че документът означава автоматично признаване на Република Сръбска за „геноцидно образувание“ и ще доведе до стигматизацията на всички сърби като „геноцидна нация“.
Други тълкуват инициативата като „колективен стремеж на Запада да накаже президента на Сърбия Александър Вучич за това, че е излъгал надеждите“.  
„Западът, пише черногорския дипломат Борис Вукотич, очакваше от Вучич преди всичко отстъпление от националистическата програма, която доведе до трагедията от 90-те години. Вашингтон и Брюксел известно време смятаха, че Вучич може да се превърне в главния гарант на стабилността и сигурността в тази част на Европа. Вместо това 

Вучич отново реанимира идеята за „сръбския свят“,

 постави под съмнение природата на клането в Сребреница, наричайки го „голямо престъпление“, но не и геноцид. 
Вучич нарушава стандартите, създадени от Дейтънския мирен договор, опитва се да блокира преговорите за влизането на Черна гора в ЕС“.
Що се отнася до реакцията на Москва към резолюцията за Сребреница, то тя в известен смисъл беше саморазобличителна.
Ето какво каза министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров в интервю за Алтернативната телевизия на Баня Лука, столицата на РС: 
"Невозможно е да се обясни какви мотиви ръководят европейците в практически план, освен една причина: сърбите са твърде своенравни, твърде самостоятелни в действията си, не се покоряват на изискванията да се присъединят към санкциите против Русия. Целта е да бъдат пречупени сърбите“.
И припомня, че преди 10 години е имало опит в Съвета за сигурност на ООН да бъде приета такава резолюция, за геноцидния характер на клането в Сребреница. 
„И тогава ние наложихме вето“, заяви Лавров.
Wall Street Journal в статията си „Путин иска война на Балканите“ констатира: 
„Владимир Путин открито заявява своето желание да отслаби НАТО и да възстанови историческите граници на Русия. Но докато руските войски са затънали във войната срещу Украйна, Москва може да извлече немалка полза от разпалването на проблеми в други региони. "Правилна" криза би дала на Кремъл възможност да получи местни лостове за влияние чрез доставки на оръжия и посредничество, а едновременно с това ще отвлече вниманието от Украйна, както и ще предостави на Москва лостове за влияние върху западните столици. Западните Балкани са идеалният кандидат. В доклада на американското разузнаване от 5 февруари се казва, че през 2024 година на Западните Балкани нараства рискът от междуетническо насилие. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг през декември предупреди, че Русия планира да дестабилизира ситуацията на Балканите и тези опасения бяха потвърдени и от министъра на външните работи на Великобритания Дейвид Камерън. На Русия не и се налага да изпраща свои войски на Балканите: за дестабилизацията е достатъчна Сърбия, при това може да се разчита, че НАТО ще се колебае да отговори“.

Опасната ситуация в региона на Западните Балкани се изостря 

Всички тези предположения се потвърждават и от високопоставени военни. Главнокомандващият въоръжените сили на НАТО в Европа генерал Кристофър Каволи заяви на 17 април пред Конгреса на САЩ:
"Опасната ситуация в региона на Западните Балкани се изостря. Етническото напрежение в Босна има потенциал за ескалация, а влиянието на Русия и Сърбия подсилва нестабилността в региона“.
Предшественикът на Каволи на поста, генерал Джеймс Ставридис също коментира: 
"Запазва се напрежението между католиците в Хърватия, православните християни основно в Сърбия и мюсюлманите в Албания, Косово и Босна. Путин се стреми да извлече изгода от това. Той знае, че ако страните – членки на НАТО отново бъдат въвлечени в поддържането на реда на неспокойните Балкани, това ще ги „отвлече“ от подкрепата за Украйна. Путин явно поощрява Сърбия да оказва натиск върху поддържаното от НАТО правителство на Косово. Той се стреми също така да дестабилизира слабото правителство на Босна и Херцеговина. Още преди 10 години Додик ме убеждаваше в необходимостта от отделянето на Република Сръбска, което фактически би разрушило страната. След това отделилата се РС ще се обедини със Сърбия и така ще се създаде голяма сръбска държава, което Путин би одобрил с радост“.
Радослав Шикорски, министър на външните работи на Полша директно заяви: 
„Аз се застъпвам за създаването на тежка бригада на ЕС, която би позволила незабавна реакция, за да не ни се налага да молим САЩ да предоставят свои ресурси в случай на извънредна ситуация в съседство“.

А какво става с останалите на Балканите?

Македонският анализатор Любомир Фръчкоски вижда такава картина: 
„Съгласно плановете на Кремъл, регионът на Западните Балкани и особено славянските държави, трябва да бъде превърнат в неутрална буферна зона с тайно или открито влияние на „руския свят“, което би станало своего рода въплъщение на сегашната геополитическа линия на Русия в тази чест на света.
Но доколкото България, Северна Македония и Черна гора са членове на НАТО, Русия изглежда разработва "план Б", продължава Фръчкоски.
Той предвижда разширяване на руското влияние, което обикновено се асоциира в националистическите партии, авторитарни или популистки антимюсюлмански концепции, които поддържат и налагат намеса на православната църква в политиката на основа на панправославния подход и предлагащи международни съюзи алтернативни на ЕС.
Но най-токсично е пропагандисткото направление в дейността на руските спецслужби, което се изразява в използването на социалните медии за създаването на обща обстановка на непредсказуемост, нестабилност и неопределеност, състояние на „постистина“, когато разпространените фейкове се превръщат информационна игра, която печели този, който разпространява повече от тях.
Милорад Додик ескалира именно ефекта от руското пропагандистко влияние в региона. Пред финансирания от Кремъл телевизионен канал RT Balkan той заяви:
„Ние сме народ, който изпита върху себе си санкциите. Западът тренира върху нас, преди да приложи всичко това срещу Русия. Западът провокира конфликта и води война с Русия. Аз мисля, че присъствието на Балканите на руски медии закъснява. Но никога не е късно. Вие сте длъжни да засилите своето присъствие при силна институционална подкрепа“.

Вучич, както и Додик, всъщност е руско доверено лице

Любопитно е, че за опасността от балканска война говорят и проруските източници, но сякаш „от другата страна“. 
В анализ на сръбския вестник "Печат" например се твърди:
"Западното безсилие в украинския конфликт увеличава шансовете за нова война на Балканите. Подготовката за нея вече е започнала, и лъжливите цели са определени: да се попречи на „вредното влияние на Москва“. Всъщност Западът има намерение да създаде на Балканите платформа за антируски действия. Всички изявления на американски и европейски лидери се въртят около една мисъл: необходимо е колкото може по-скоро Балканите да бъдат поставени изцяло под политически и военен контрол. По същество това означава удар с всички средства срещу Сърбия и Република Сръбска".
Балканските политици засега запазват хладнокръвие. Министърът на външните работи на БиХ Елмедин Конакович, в коментар за позицията на сръбския президент за резолюцията на ООН за Сребрениц, заяви: 
"Аз мисля, че ние измъкнахме Вучич от леговището му, откъдето той продаваше на света идеята за това, че той е проевропейски и глобален политик, а всъщност е доверено лице на Русия, също както и Додик“.
А премиерът на Черна гора Милойко Спаич в парламента коментира: 
„В нашата страна живеят черногорци, сърби, хървати, бошняци, албанци. Русия често се намесва в делата на тези етнически групи, за да може после да говори, че те се намират под заплаха. За 25 години наблюдаваме рязка поляризация на обществото и картината е кристално ясно: Русия е заинтересована от създаването на хаос“.

Превод: Faktor.bg