Огнян Минчев

В България процесът ще се характеризира с високо напрежение между два полюса. Единият, стремежа на кръгове около президента Радев да установят практическа авторитарна концентрация на властта 

по путински руски образец,

доколкото това е възможно в европейски и атлантически контекст с активна евразийска подкрепа.

Основна цел на руската стратегия в тази посока е да успее практически да изведе една страна от статут на институционално членство в НАТО и ЕС, ако не де юре, то поне де факто. Прецедентът ще бъде поставен в ролята на образец за действие спрямо останалите страни в източна Европа.

Вторият полюс, засилващата се

битка между олигархичните структури 

на българска почва за овладяване на контрола върху държавата и оттам - върху националния финансов и икономически ресурс. Тази битка поражда и ще поражда засилваща се нестабилност, конфликти, бърза смяна на управленски екипи, ожесточена политическа радикализация - и вляво, и вдясно. Стремежът към авторитаризъм ще влезе частично в конфликт с хаотичната непредвидимост на битката между олигархичните крила. Но този конфликт ще бъде овладян, по всяка вероятност с "помощта" на евразийския фактор, доколкото той влияе силно както върху политическите крила, жадуващи авторитарна реставрация и антидемократизъм, така и върху повечето олигархични структури, чието богатство и институционално влияние са пряко или непряко свързани с руски мафиотски - олигархични групи и пари: в енергетиката, хазарта, банковия сектор.

През първия етап на процеса ще преобладават хаосът и дестабилизацията - политическа, институционална и обществена. За нея допринасят и ще допринасят съществено два вида крайно леви радикали. Първите - афиширано 

"западни" троцкисти, които искат всичко невъзможно,

 което им дойде на ум. За всеки случай, те са добре мотивирани да искат невъзможното - революция, борба с двувластието, смазване на остатъците от "досегашната диктатура" и т.н. Имат свои известни говорители, които не осъзнават, че говорят все по-пейоративно и прозрачно. 

Вторите - комунисти от "каменната ера", които разбират, че не могат да възстановят комунизма и затова се борят за установяване на някакъв тип диктатура, която поне малко да му прилича. Пример - възхвалата на Лукашенко от страна на излезлия от пещерата Виденов. 
След крайните леви на сцената, разбира се, ще излязат и крайно десните. Не, нямам предвид "обединени патриоти", каквото и да е отношението ви към тях. Много по-крайни и по-десни от тях, които ще стъпят на същия дневен ред, на който са стъпили и крайно левите. С една разлика - те ще поискат бързо установяване на "национално спасителна" диктатура по евразийски образец. Крайно лявото и крайно дясното винаги са били инструменти на евразийската стратегия спрямо България. Но не само на евразийската стратегия. Да не изпадаме в заблуждение, че случващото се в България е привнесено отвън, от чужди сили. Авторитарният олигархичен и ретроградно-идеологически потенциал на българското общество бързо нараства. 

България има нужда от динамично обновление и демократизация след три десетилетия посткомунизъм. Изтласкването на господстващата днес олигархия от водещи обществени и политически позиции е неизбежна и спешна задача за българското общество. Лошото е, че посткомунизмът унищожи обществените, ценностните и политическите предпоставки за един силен и убедителен процес на демократизация. На сцената са буфосинхронисти, чийно девиз е 

"Вашите мутри - вън, нашите мутри - вътре"

Както обикновено, ще разчитаме на ЕС и на НАТО да не допуснат най-лошите ни кошмари да се окажат действителност. Само че нашите партньори никога не искат и не могат да свършат нашата работа. Те вършат своята работа.