Константин Мишев

В навечерието на изборите за Европейски парламент разгледах отново външнополитическите платформи на основните партии и коалиции. И също позициите на един играч на сцената без формално да има партия, но на практика е

 водач на нестандартна формация,

 която поне аз наричам  "непартия". Пиша за президента Радев и неговата "непартия". След като беше възприето понятието"некоалиция", защо пък да не може да се каже "непартия"?
Очертават се две групи. Едната е ясна. Там са проруско настроените БСП, "Възраждане" и "непартията" на Радев. В по-малка или по-голяма степен зад тяхното русофилство наднича путинизъм.
При другите нещата стоят по-сложно. Приличат си по това, че  през час или два се кълнат в "евроантлантизъм". Но такова понятие просто няма. Има  континент Европа с острови около него. А от другата страна на океана са Съединените щати и Канада. Има и Европейски съюз, където не членуват всички европейски държави. Някои не ги допускат, а други не желаят да се присъединят. Като се каже "европейски ценности" какво да разбираме? 

Просвещението? Ренесансът?

 Идеите само на Европейския съюз, създаден преди няколко десетилетия?  Или Атинската демокрация?
Обединеното Кралство и Швейцария например не са част от Европейския съюз. Нямат ли европейски ценности? Да задраскаме ли приноса на англичанина Джон Лок или на шотландеца Адам Смит? 
А как например американците и канадците да наричат същите тези "евроатлантически ценности"? АМЕРИКАНОАТЛАНТИЧЕСКИ ценности ли? 
Но да приемем, че под "евроатлантизъм" се разбира участието на България в Европейския съюз и в НАТО. И за по-лесно се използва този неологизъм за щяло и нещяло. Там е работата, че ние сме член на Северноатлантическия отбранителен съюз от 29 март 2004 година. Две десетилетия вече. А на Европейския съюз от 1 януари 2007 година. Двата съюза вече не са цел. И поне аз бих искал да прочета какви идеи имат двете групи от партии за развитието на ЕС и НАТО? 

При "евроатлантиците" е

 пълен идеен буламач

 Защото няма как поне на думи десните  СДС, ГЕРБ и ДСБ да имат сходни позиции със "зелените" или либералите. А какви са "Продължаваме промяната"? И към кое европейско парламентарно семейство ще се присъединят? В много отношения те са по-леви дори от БСП, по-зелени от "зелените" и повече политически коректни и от псевдолибералните цензори на "Десет малки негърчета" или "Том Сойер".

Тук не става дума, че различията в "сглобката" трябва да пречат за постигането на общи национални задачи. Като например пълното членство на България в Шенгенското пространство. По тези въпроси би трябвало да има общи действия също със социалистите и президентските солдати. Но какво конкретно тези партии предлагат на българите преди изборите за Европейски парламент? Нищо не предлагат освен заклинанията, че са "евроатлантици". И нито дума почти как виждат развитието на ЕС и НАТО.

С изненада установих, че единствената(почти) формация, която има ясни външнополитически позиции е Гражданският блок. Това новосъздадено движение, оглавено от бившия главен прокурор Иван Гешев, без дори да се знае дали ще се яви на европейските избори вече има съвсем ясни външноплитически тези. В поредица от речи в различни градове на страната и публикации на страницата си във Фейсбук, Гешев заема 

консервативната и патриотична позиция 

за силен Европейски съюз, но при силни и самостоятелни държави в общността. Някои хора смятат това за радикализъм. Не е.  В Съединените щати още от началото на създаването на този съюз се борят две тези. Повече федерален контрол или повече права на отделните щати. И никой не си позволява да ругае хората, които искат разширяване на  щатското самоуправление.
По принцип консерваторите са за повече права на отделните щати и по-малко власт на федералното правителство.
Ще цитирам точно Иван Гешев и позицията на Гражданския блок:
"Бих искал ясно и категорично да заявя, че България трябва да бъде неотделима част от ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. Убеден съм, че само заедно с другите европейски държави можем да успеем. Ние, българите, не просто сме част от Европа, ние сме едни от създадателите на идеята за общ европейски дом. 
Но защо говоря за ЕВРОПА НА НАЦИИТЕ? Това не е евроскептицизъм. Някои искат пълно централизиране на Европейския съюз или повече бюрократи на власт. Аз искам силна Европа. Но също искам да бъдат силни и самостоятелни държавите в този съюз. Това не е антиевропейска теза. Напротив! Това е Европа на общите наши ценности, но също толерантно отношение към нашите различия. В името на една обща цел - силни и благоденстващи държави в силна и благоденстваща Европа. 
Няма нищо страшно в ЕВРОПА НА НАЦИИТЕ. Точно обратното. Така ще бъдем по-силни. И за мен е важен както българският принос, така и достойното място на България в този съюз." 

Според повечето ляволиберални политици и политолози с които разговарях или поддържам редовна кореспонденция,  Гешев прави груба грешка, като открито подкрепя бившия американски президент Тръмп и сегашните премиери на Унгария и Италия Виктор Орбан и Джорджа Мелони. За новото ляво, което се крие зад либералния бранд, тези държавници са радикални, а някои стигат дотам, че дори ги наричат екстремисти. Едно от обвиненията срещу Гешев е по асоциация (чист маккартизъм). Заради положителното му отношение към Тръмп и Орбан го изкараха дори путинист. А Гешев беше първият европейски главен прокурор, който заяви, че ще изпълни решението на Международния наказателен съд и ще арестува Путин ако руският лидер стъпи на българска земя. Това стана при посещението му в Украйна по покана на главния прокурор на страната Андрей Костин и след като видя с очите си разрушените  Буча и Бородянка. Нещо повече, в Киев  беше подписано споразумение за активно сътрудничество с украинската прокуратура за разследване на военни престъпления, свързани с руската агресия в Украйна. Двамата прокурори се договориха да бъдат създадени съвместни екипи от български и украински прокурори за съвместно разследване на военни престъпления. Разговорите между Гешев и Костин   се състояха на 28 април. Три дни по-късно, на 1 май,  беше извършено покушението срещу българския главен прокурор, а след няколко седмици той беше отстранен от поста.  
Бих искал да уточня. И аз не съм съгласен с някои от позициите на Доналд Тръмп и Виктор Орбан, но да се нарича тяхната политика радикална е пресилено или направо невярно. Како Орбан и Тръмп мислят поне половината от унгарците и американците. А всичките тези хора екстремисти ли са? Смешно ми е как някой новоизлюпен политик или политолог с жълто на устата громи  по телевизията десетки милиони граждани на Съединените щати, които подкрепят Доналд Тръмп. А Съединените щати са водачът на Свободния свят. 

Преди да продължа ви предлагам точен цитат от едно друго изказване на Иван Гешев: 
"По време на едно от моите посещения в Съединените щати един републиканец ме помоли да му кажа нещо на български. Казах му: ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ.
Той ме попита какво означава това. Говоря слабо английски, но се справих. Посочих неговата шапка, на която пишеше MAGA или ДА НАПРАВИМ АМЕРИКА ОТНОВО ВЕЛИКА. Това означава същото, му казах аз, но за моята страна България. Той се засмя и ме прегърна с думите: "Така е братко, човек трябва да обича родината си!" 
Не крия, че идеологически стоя по-близо до републиканците. Трябва обаче да се прави разлика между идейната близост с партии или политически организации в други държави и отношението на един политик към политическия живот в други държави. Особено по отношение на единствената свръхсила, каквато е Америка. 
Да, моите консервативни и патриотични разбирания са по-близки до републиканците в Щатите. Или до ХДС/ХСС в Германия. Или до италианската десница. Но никога не бих си позволил да се изказвам негативно поименно за американските либерали или за немските социалдемократи. Много български политици не пожелаха да разберат това. Едни плюят Байдън, а други Тръмп. Едни обиждаха г-жа Меркел, а други сега хулят г-н Шолц. Ние няма да оправим Съединените щати или Германия. 
Подкрепям публично Тръмп, Орбан и Мелони, но не хуля техните опоненти. Защото в интерес на България е да подържа добри отношения с всяко едно правителство на най-могъщата държава на планетата и на най-силната икономика в Европейския съюз. Затова трябва да се прави разлика между идейна близост и партизанщина в странство. Това съвсем не означава да се подмазваме на чужди правителства или да клечим денонощно пред чужди посолства. Напротив, трябва да пазим нашето българско достойнство без да нагрубяваме достойнството на другите. 

Не стои така въпросът с ръководителите на Еврппейския съюз. Ние сме част от този съюз на независими държави и съвсем естествено е политиката на Европейската комисия да бъде подлагана на критика от политиците в различните държави. Така, както аз нееднократно изразявам моите несъгласия с политиката на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен." 

Но ако за Тръмп и Орбан е писано много у нас, кога вярно, но в повечето случаи далеч от истината, министър-председателката на Италия е почти непозната на българския зрител и читател. Знаете ли защо Джорджа Мелони става дясна активистка? Това е реакцията на едно младо момиче на убийството на прокурора Паоло Борселино от мафията през 1993 година. Тогава Джорджа е била само на 16 години. С други думи, тя се включва в политиката от нуждата за закон и ред. А с какви ли не обиди я заливаше левичарският печат в Италия и Европа по времето на нейната предизборна кампания. Мелони беше очерняна дори като фашистка. 

И в заключение. Нито съм член на Гражданския блок, нито дори имам (за сега) намерение да гласувам за това движение ако се яви на изборите за Европейския парламент. Но всеки гражданин би трябвало да може да вземе решение за кого да гласува въз основа на ясните позиции на участниците в изборите, а не да се подвежда от масираното демонизиране на един или друг кандидат. Та има ли повече демонизиран човек от Иван Гешев? 
Няма.