Партийни метаморфози приближават редовното правителство!

Димитър Попов

Колкото повече време минава в разтакаване на мандати, толкова по-големи метаморфози търпят партиите и техните лидери. Прави впечатление, че те омекват, стават по сговорчиви, по гъвкави, диалогични и вариативни. 
Вижте най-радикално настроените от ПП как седнаха на една маса за разговори с ГЕРБ. Дори искаха и Борисов да е на масата, което само преди месец беше недопустима политическа идея. Знаете какви бяха изразите за Борисов – мафиот, корумпиран крадец, провален политик за пенсия. Що се отнася до депутатите от ГЕРБ, желанието на ПП беше те изобщо да не са в парламента. Разговорите между двете партии нямаха пряк резултат, но оформиха една идея, която може да взриви всички представи за възможни коалиции в този парламент.
Тя гласно беше формулирана от Атанас Атанасов от ДБ, който предложи 

във втория мандат да съставят правителство, 

подкрепено от ГЕРБ, ПП и ДБ. Разбира се то нямало да бъде коалиция, нищо нямало да разписват с ГЕРБ и Борисов нямало да иска министри в него. Обаче програмата на това правителство щяла да се обсъжда от трите партии и ако правителството не харесвало на ГЕРБ, те щели да го свалят. Като изключим тези финтифлюшки, че нямало да е коалиция, които трябва да залъжат радикалните симпатизанти на ПП и ДБ, става дума за същата коалиция, за която се говореше веднага след изборите. Тогава тя се наричаше евроатлантическа и се предлагаше от ГЕРБ още с първия им мандат. Помните, че ПП и ДБ категорично отказаха подобно нещо, а ето че месец по-късно те сами го предлагат. 
Доколко е приемлива такава коалиция за ГЕРБ се вижда от реакцията на нейни лидери. След предложението на Атанасов, от партията казаха, че това не е невъзможно и ще очакват официално предложение за подобен вариант, за да го обсъдят съвсем сериозно. Такава сговорчивост на най-голямата партия, победила на изборите, очевидно е компромис, който трудно можеше да се предвиди преди месец.
В този контекст трябва да се разглежда и 

обтягането на отношенията 

между ПП и ДБ от една страна, и БСП от друга. Знаете, че само преди месец трите партии се смятаха за естествени партньори, които заедно ще преговарят за правителство или пък заедно ще бъдат в опозиция. Сега между тях се появиха не само червени линии, а цели разломи. Те минаха по ръба на „хартиената коалиция”, по предложението за даване на военна помощ за Украйна, по икономическата политика в бюджета за следващата година. ПП и ДБ вече не харесват и 

зловещата привързаност на БСП към Путин, 

която до скоро се правеха, че не забелязват. 
Сериозна метаморфоза претърпява и Корнелия Нинова. Вероятно помните, че след изборите тя отказваше да води преговори с ГЕРБ и твърдеше, че единствените и политически партньори са ПП и ДБ. Сега отношенията с „партньорите” се обтегнаха дотолкова, че от БСП не искат изобщо да преговарят с тях във втория мандат. Напротив, ако следите внимателно изявите на червените, ще видите че те вече не изключват общо програмно правителство с ГЕРБ, въпреки че техните партийни органи били решили друго. Което означава само едно – Нинова се е засилила пак да е министър и не я интересува нито с кой мандат ще стане това, нито в каква коалиция.
От ГЕРБ претърпяха още една метаморфоза, като заговориха за програмно правителство с третия мандат, което да има кратък хоризонт, например до следващите местни избори. Най –елементарната математическа сметка показва, че такова правителство е възможно с мнозинство на ГЕРБ, ДПС, БСП и Български възход. А това изпраща в миналото заклинанията, че партията никога няма да приеме коалиция с ДПС и БСП.
Без съмнение политическата ситуация е необичайна и в такава ситуация са възможни само нестандартни решения. Това прави един от двата варианта за редовно правителство, които описах, все по-възможни като перспектива. 
Реализмът изисква да се каже, че заради нескопосаната политика на ДБ и неопитността на ПП, по-вероятен е втория вариант – за програмно правителство на четири партии – ГЕРБ, ДПС, БСП и Български възход. Няма да е „мечтаната” коалиция, но ще е 

някакъв изход от задънената улица, 

в която се намираме сега, и ще позволи на парламента да работи, което изглежда жизнено важно в предстоящата трудна зима. Хоризонтът на такова правителство ще се измерва с месеци и догодина със сигурност ще имаме нови парламентарни избори.