Така САЩ си гарантират военноморско превъзходство поне до 2030 г. и потвърждават статута си на свръхдържава

Капитан I ранг о. з. Васил Данов

”Какво, по дяволите, прави тази пирамида в морето?”, би се запитал всеки сухоземен жител, когато зърне ръбестата конструкция на „Зумуолт”. „Кому и защо е било нужно това грозновато чудовище?“

Трите най-модерни американски разрушителя, които у нас се наричат ескадрени миноносци според съветската военноморска терминология, вече служат в състава на Военноморските сили на САЩ. Навършиха се и пет години, откакто първият разрушител застъпи на бойна вахта.

През миналата седмица един от ескадрените миноносци от проекта „Зумуолт” е бил забелязан недалеч от бреговете на Северна Корея. У нас твърде малко се пише и говори за тези най-мощни и съвършени кораби. Далеч повече политически и военни издания, ресорни и „независими” мисирки ни занимават с не произведения танк „Армата”, с неприетия на въоръжение Су-едиколко-си или с хипер-супер-звуковата ракета, показана засега на анимационен филм.

„Стелт“ плюс още нещо

Още с пускането си на вода "Зумуолт" (DDG-1000) се превърна в най-големия и най-скъпия ескадрен миноносец, познат в историята. С водоизместване 14 500 т, дължина 182 м и ширина 24,5 м той превъзхожда по размери цели поколения крайцери. Например, флагманът на руския Черноморски флот ракетният крайцер „Москва“ има пълно водоизместване 11 000 т.

Ръбестият силует, подобен на ютия, е построен по технологията „Стелт“, за да притежава минимална отразяваща повърхност, която или поглъща вълните на радарите, или ги изпраща директно към небето. Наред с използването на композитни материали, радиопоглъщащо покритие и феромагнитни бои целият комплекс от фактори на технологията "Стелт" допринася грамадният есминец да се обозначава върху противниковите радари с размерите на рибарска гемия. Със същата цел са премахнати мачтите и всякакво радиоотразяващо оборудване по главната палуба.  

Вълнорезът повтаря забравени форми на мониторите от Гражданската война в САЩ и от епохата на броненосците в началото на ХХ век. Обратният наклон позволява вълнорезът не да „възсяда“ вълната, както е при съвременните бойни кораби, а да я разсича, като се врязва в нея. При по-висока скорост пръските от вълните обливат значителна част от носа, с което още повече намаляват отразяващата повърхност на есминеца.

Друга иновация е почти пълната електрификация на кораба. Повечето процеси се изпълняват от електрически двигатели. Огромното количество електроенергия се произвежда от дизел-газотурбинна установка, чиято мощност достига 106 080 конски сили. Тази огромна енергия позволява на кораба да развива скорост от 30 възла (54 км/ч). За сравнение, сумарната мощност на линейните кораби – морските чудовища от Първата световна война, е била не повече от 28 000 конски сили.
Най-важното постижение при „Зумуолт“ е гъвкавото управление на електрическите потоци. По искане на конкретни потребители към тях за секунди може да бъде насочена близо 80 % от цялата енергийна мощ на кораба.

Високата степен на автоматизация свежда числеността на екипажа до 140 души, докато личният състав на стандартните есминци достига 300 души. За сметка на свободната жилищна площ всеки член на екипажа се разполага в отделна каюта. 

80 ракети „Томахоук“ и 155-милиметрови оръдия

са основната част от боекомплекта на кораба. Пусковите установки на ракетите са разположени по двата борда, а не както досега да са струпани в един блок. Крилатите, зенитните и противоподводните ракети са отделени с 12-милиметрова стоманена броня. Разсредоточаването им намалява риска от детонация на повече от една ракета при случаен пожар или взрив в някоя от пусковите шахти. 

Корабната артилерия преживява истински ренесанс на трите разрушителя от серията „Зумуолт“. В носовата част са разположени две автоматизирани 155-милиметрови оръдейни установки (6,1 дюйма) Advanced Gun System (AGS), които стрелят с високоточни снаряди на далечина до 160 км. Общият боекомплект на двете установки е 920 снаряда.
Артиллерийският снаряд притежава някои ценни предимства пред авиационната бомба и крилатата ракета, за които са си спомнили създателите на „Зумуолт“:

— използва се при всякакви климатични и температурни условия;
— мигновена реакция и неуязвимост за ПВО и ПРО на противника;
— отсъствие на твърде скъп носител (самолет с летец или ракета); 
— висока плътност на огъня (по плътност огънят на крайцерите от Втората световна война е съпоставим с бомбените и ракетните удари на авиокрило от съвременен самолетоносач);
— далеч по-ниска стойност в сравнение с ракета или самолет при почти същата възможност за огнева поддръжка на морска пехота или десантна операция. Нека да напомня, че и най-скъпият снаряд е близо 1 000 пъти по-евтин от крилата ракета.

И най-сетне: точността на съвременните артилерийски снаряди, насочвани с лазерен лъч или по GPS, не отстъпва на аналогичните авиационни и ракетни боеприпаси.
По огнева мощ „Зумуолт“ 

превъзхожда три пъти всеки друг съвременен ескадрен миноносец

За защита на кораба от въздушен противник е избрана автоматична 57-мм установка «Бофорс» SAK-57 Mk.3. Две такива оръдия са разположени в кърмовата надстройка на разрушителя. Зенитните оръдия правят по 3-4 изстрела в секунда, като използват „интелигентни“ снаряди, чиито взриватели се задействат само в близост до целта. Същите снаряди могат да поразяват на разстояние до 18 км противникови катери или малки моторници и яхти, често използвани от терористи.
Върху кърмовата част на главната палуба могат да кацат до два хеликоптера и три дрона.

Сантиметровият радар SPY-3 притежава уникална чувствителност към нисколетящи противокорабни ракети, като осигурява пълен контрол над морската повърхност и въздушното пространство в радиус до 100 км. Радарът дава възможност:
— да бъде управляван зенитният огън (чрез програмиране на автопилотите на зенитните управляеми ракети и чрез едновременно осветяване на десетки въздушни цели);
— автоматично да бъдат засичани плаващи мини и перископите на подводници;
— да бъде управлявана контрабатарейната борба и синхронизиран артилерийският огън на други есминци чрез проследяване на траекторията на изстреляните снаряди;
— да изпълнява функциите на навигационен радар;
— да работи в режим на радиоелектронна борба (РЕБ).

Лаборатория на бъдещето

В момента «Зумуолт» е най-безшумният от всички бойни кораби на планетата. Поради електрическото задвижване на силовите установки, отвеждане на въздушните мехурчета към подводната част на кораба, облицовката на винтовете и други хитрости шумовият фон на разрушителя съответства на шума от атомна подводница клас «Лос Анджелиз».

Двигателите на супересминеца представляват сложна схема, започваща от британски газови турбини Rolls-Royce Marine Trent-30, които са сред най-мощните в света. Те задвижват електрически генератори, след което електрическата енергия отново се преобразува в механична с помощта на винтовите електрически двигатели. Чрез тази схема значително са намалени вибрациите на корпуса, което рязко снижава шумността и загубите на енергия. 

Пълната автоматизация способства за повишаване на междуремонтния ресурс на всички системи и агрегати. В машинните отделение и около генераторите няма да се мотаят старшини и матроси с омацани до лактите ръце, а техническото обслужване и малките ремонтни дейности се извършват само в базата, след завръщане от поход.
Корабите от серията „Зумуолт“ са твърде скъпи, за да бъдат произведени първоначално предвидените 27 броя. Но сегашните образци представляват опитни платформи за създаване и усъвършенстване на бъдещите поколения бойни кораби.

„Зумуолт“ представлява сериозно комплексно научно-техническо постижение, с което САЩ си гарантират военноморско превъзходство поне до 2030 г. и потвърждават статута си на свръхдържава.

Последвайте Faktor.bg в