Огнян Минчев

Реалните измерения на руското влияние върху българската стопанска и политическа система тепърва трябва да бъдат очертавани в тяхната цялост и конкретност. Същото се отнася и до влиянието, което организираната хибридна пропаганда, превърнала България в пространство на война на евразийския империализъм срещу Европа и Запада като цяло, упражнява върху съзнанието и картината за света на все по-голям брой българи. 

Войната в Украйна създава благоприятна среда за изясняване границите и дълбочината на руското стратегическо проникване в българското общество. Проблемът е в това, че няма кой друг освен българската държава да проведе процеса на реална идентификация на параметрите на руското влияние. За съжаление, състоянието, в което се намират държавните институции не благоприятства осъществяването на подобна отговорна задача в полза на националния ни интерес. 

Българското правителство се състои от четири плюс една (Радев) фракции и само две от тях имат готовност за

 сериозна "ревизия" на руското стратегическо влияние в България

 Не е необходимо да се спираме подробно защо Р. Радев и БСП не биха направили абсолютно никакво усилие в тази посока. Те дори не биха се съгласили с откритото - или дори завоалираното поставяне на подобна задача. ИТН и техните забулени в мъгла връзки и зависимости с корпоративния сектор в България също не биха позволили една сериозна идентификация на влиянието на Москва върху българската държава и общество. "Продължаваме промяната" и ДБ биха се нагърбили с подобна задача, но доколко двете формации притежават достатъчен капацитет - политически и експертен - да се справят с нея е въпрос, чийто отговор също не би бил еднозначен.

Съществува един нюанс на политическа зависимост на българските политически партии и управленски екипи от Москва, който трябва да се има предвид когато оценяваме шансовете на държавата да повиши нивото на своя суверенитет спрямо арогантното навлизане на руски корпоративен, пропаганден, шпионски и чисто политически контрол върху България. Има политически фигури и цели партии, които доброволно, по силата на своята дългосрочна - или ситуационна идентификация с проруските позиции в българската политика играят 

осъзната и доброволна роля на руски лобисти

 в България. Част от тях вярват, че ориентацията на България към Русия е сърцевината на българския национален интерес, но по-голямата част - вярващи или не - са и много добре платени. 
Една друга част от българските политици и партийни структури са убедени в във факта, че българският национален интерес е в дългосрочната и динамична интеграция на страната ни в Европа и Запада. Те обаче са принудени - с повече или по-малко натиск - да правят компромиси пред арогантно присъстващия и ултимативен интерес на Москва, защитаван с изнудване, заплахи и щедра корупция. До какви нива на корупционно изкушение работи политическата честност? Отговорът на този въпрос е, разбира се, индивидуален. Но "братушките" обикновено са готови да отидат и да покорят всяка граница на индивидуална почтеност. Ако тя се окаже прекалено висока - има и други методи:

 заплаха с преврат, с компромат, със саморазправа

Българската олигархична система на "завладяната държава" не си позволява често рискове да издига в ключови държавни позиции истински независими хора. Ако все пак това се случи - натискът върху индивидуалната почтеност, както вече казахме, е достатъчно силен, за да може изкушението - или страхът да преодолеят бариерите на почтеността. 

Пиша за всичко това, защото трябва да имаме предвид тези детайли от цялостната картина, ако желаем - по един или друг начин - да преодолеем поне частично олигархичния контрол върху "завладяната държава". 
Освен институционални, политически и измерения на индивидуална почтеност, проблемът за българската обществена и държавна зависимост е натоварен и със значими исторически и културни предусловия и обстоятелства. Българската олигархия е свързана с руските корпоративни, шпионски и политически кръгове, контролиращи страната ни през връзките на много десетилетия сътрудничество, лоялност и принадлежност към културата на евразийската "вертикала на властта", която носи не само система от привилегии, печалби и заплахи за нелоялност. Тя носи и определен цялостен мироглед, който виждаме да се практикува нашироко от мнозина българи на ръководни позиции в стопанството, държавата и публичния живот - освен практикуването му от доста съвсем "обикновени" граждани.

Задачата да се преодолее това наследство на евразийски примитивизъм и авторитаризъм - в корпоративния сектор, в политиката и в общественото съзнание - е грандиозна по своите измерения и предизвикателства. Ние не разрешихме - дори в определена степан - тази задача през изтеклите 30 години на демократична трансформация, затова сега ще трябва да я пре-възложим на следващите поколения българи. Те ще трябва да я разрешат, ако искат да живеят нормално. Ако искат България да я има и да бъде достойна страна, обитаваща свят на достойни хора.