Анализ на Атлантически съвет на България

Преди дни Faktor.bg, позовавайки се на свои източници в руските дипломатическите среди, съобщи, че Кремъл се готви да изпрати нов посланик на Руската федерация в България. Предложението вече е било направено от външния министър Сергей Лавров, като се очаквал и подписът на президента Владимир Путин. Според изданието, мястото на досегашния руски посланик Анатолий Макаров в българската столица вероятно ще бъде заето от Елеонора Валентиновна Митрофанова. 

Новината предизвика очакван интерес, предвид поредния шпионски скандал с изгонването на още двама руски дипломати от руското посолство в София през септември т.г. Съвсем очаквано, натам са насочени и повечето интерпретации, свързани с планираната смяна на посланика.
Логично, тепърва ще се пише и изговори много за това, какво (не) е успял да постигне посланик Макаров през своя мандат досега, както и какво се очаква от наследника на поста му по отношение на фокуса на бъдещата работа на посолството. 
Но не това е най-важното. Някъде 

другаде е заровено кучето

Там, където засега прожекторите на медиите не осветяват. А вероятно службите ни пропускат.
След като руската хибридна война против България навлезе в интензивна фаза и от посолството и руските шпиони у нас ще се очакват по-амбициозни като качество резултати, очакваше се и смяна на представителното лице на Кремъл у нас - посланика. Новата посланичка ще трябва да организира по съответния, зададен от Москва, начин работата на посолството във взаимодействието му с българските държавни институции, обществото, гражданските структури и чуждестранни дипломатически представителства.
И все пак, нека си даваме сметка, че още от съветско време шпионажът и останалата подривна дейност (т.нар. активни мероприятия) се решават, ръководят и осъществяват от тайните служби - външното разузнаване (тогава КГБ, днес Службата за външно разузнаване) и военното (ГРУ), като посланикът само трябва да се грижи да им бъдат осигурени съответните необходими условия да си вършат работата. Също и съответното покритие. С други думи, посланикът не командва службите на място, като особено това важи за ГРУ. 
Затова едва ли може да се очаква особена 

промяна в руската шпионска дейност у нас

 с идването на новия посланик - тя ще си продължи така, както Кремъл иска от Службата за външно разузнаване и ГРУ.
Другаде трябва да насочим поглед в момента. Россотрудничество. Именно тази създадена и дирижирана от Кремъл федерална агенция, която официално работи по въпросите на Общността на независимите държави, съотечествениците, живеещи в чужбина и по международното хуманитарно сътрудничество. Създадена е през септември 2008 г. с Указ на Президента на Руската федерация. Задача на организацията е да работи за имиджа на Русия зад граница. Представена е в 80 държави по света, включително със 73 руски центрове за наука и култура. 
Тази държавна структура, която е била ръководена от очаквания нов посланик Елеонора Митрофанова (19 декември 2017 г. - 25 юни 2020 г.) днес е един от основните 

изпълнители на руската хибридна стратегия,

 разработена и ръководена от Кремъл. 
Нашите очаквания са именно Россотрудничество да се променя и развива, като все повече негови дейности ще бъдат насочени към работа с българското общество. Това ще е изненадващият коварен инструмент на руската хибридна война против България.
Взаимодействието на агенцията с български граждани и организации ще се засили, като вече фокусът в работата очакваме да бъде привеждане, трансформиране на руските послания и наративи на най-подходящия за местната аудитория език. Ето тук за успеха на работата на Россотрудничество става критично взаимодействието му по очаквания от Кремъл начин с Национално движение "Русофили" и другите проруски структури в България, включително политически формации и/или техни крила и отделни индивиди, оценени като формиращи обществени нагласи. 
Неслучайно, обърнете внимание, новият ръководител на Россотрудничество Евгений Александрович Примаков* обяви: "Трябва да говорим на разбираем език за всяка местна общност." Според него работата на ръководената от него федерална агенция не се ограничава само до сънародниците, т.е. руснаците. Тя обхваща всяка една местна аудитория, като с нея се говори именно на разбираем език. Това значи адаптиране на посланията и на начините на предаването им към хората, с които се взаимодейства. Един от основните критерии за ефективност, твърди той, е привличането на неправителствения сектор. 
Що се отнася до популяризиране на руското образование, Примаков счита, че не трябва да се мисли само за увеличаване на квотите за прием на чуждестранни студенти в Руската федерация, но най-вече за разширяване на възможностите за получаване на руско образование в чужбина - детски градини, училища, университети и др.
Предстои реорганизация на агенцията, с цел повишаване на ефективността в работата й, за да може по-лесно да печели приятели зад граница.
Нещо повече. Примаков счита, че името на агенцията трябва да се промени, за да бъде по-привликателно за чужденците. Да й се даде ново име, което да я "опакова" по нов начин в представите на чуждестранната аудитория. Да скъса с традицията на дългите и труднопроизносими съветски имена. Още един признак за промяна в стратегията и за възложените нови очаквания.

Предвид гореизложеното, това е посоката, в която трябва да бъдат насочени анализите във връзка със смяната на посланика и предишната позиция на г-жа Елеонора Валентиновна Митрофанова като ръководител на Россотрудничество.
Ударението в работата на новия посланик ще бъде как да подпомага реализацията на целите именно на Россотрудничество - агенцията, чиято роля днес е да бъде основен инструмент на руската хибридна война чрез

 използването на "мека сила"

 Агенция, с нов ръководител, поставил в центъра на усилията си да говори на "разбираем език за всяка местна общност".
Препоръчваме на МВнР да проучи и вземе предвид причините, поради които на г-жа Митрофанова не е даден агреман за назначение в Испания.
Препоръчваме на българските служби да следят тенденциите в развитието на Россотрудничество. По друг начин казано,
ДАНС, Служба "Военно разузнаване" и Държавна агенция "Разузнаване" трябва да информират правителството и парламента какво е Россотрудничество и на къде отива тази организация.
Българските власти още от сега трябва да пресекат очакваната подривна дейност на агенцията, маскирана като "мека сила" и културно-образователна дейност.
________________________________
*Евгений Примаков е внук на бившия директор на Службата за външно разузнаване, министър на външните работи и министър-председател на Руската федерация Евгений Примаков(1929-2015). Евгений Примаков е бил научен ръководител на Светлана Шаренкова-едно от знаковите лица на русофилите в България и е бил с подчертан интерес към политическия живот на България в първите години на прехода от тоталитаризъм към демокрация след 1989 г.