Николай Василев

Слушам в кварталната градинка как двама дядковци коментират войната в Украйна. Единият разгорещено настояваше, че виновни били американците: "Путин сто пъти ги предупреждаваше: "Не приближавайте НАТО към руските граници!" Но те натискаха, натискаха и ето ти война!"
Кварталните дядковци не са единствените, които настояват, че някак Америка е принудила Русия да убива деца в Украйна, да бомбардира градове, да сее смърт. Подобна теза развива маститият американски професор Джон Миършаймър. У нас подобна позиция се защитава от "Възраждане", от БСП и очевидно се споделя от част от населението. 

Тезата не е напълно неоснователна

 Неоснователен е изводът, който защитниците ѝ правят. Според тях едва ли не, ако Русия е била третирана подобаващо, като велика сила, ако ѝ се предоставела зона на влияние около нейните граници, ако страни като Украйна разбирали, че са длъжни да се съобразяват с "чувствителностите" на Кремъл... в Европа ще има мир, любов, сигурност, взаимноизгодна търговия и т.н.

Кварталните дядковци (Костадин Костадинов, Румен Гечев и проф. Миършаймър) са прави в едно. Путин започна войната, защото иска

Русия да бъде третирана като велика сила

Като "полюс" в новия мултиполярен свят. Само че, Русия няма потенциала да бъде такъв полюс. Готовността да убиваш, ако не ти се удовлетворят щенията, не те прави суперсила. Русия няма икономиката, няма технологиите, няма "меката сила" и както се оказа, няма и военната сила, за да играе ролята, която ѝ се иска.
Това разбира се я прави много опасна. Имало е подобни предцеденти. Австро-Унгария подпалва Първата световна война, защото иска да покаже, че е самостоятелна велика сила... за да загуби този си статус само няколко седмици след избухването на войната, когато се превръща в германски сателит, за да се разпадне след поражението през 1918 г. Месеци след 24 февруари 2022 г. Русия се оказа изцяло зависима от Китай. Нито император Франц Йосиф, нито Путин са си представяли подобен развой на събитията. Но пък и познатия с пословичното си богатство цар Крес, когато е попитал Делфийския оракул дали да започне война с персите, е приел витеиватия отговор, че ако започне тази война "едно голямо царство ще падне", като окуражаване. Оказало се, че голямото царство, било неговото.

Историята предлага и по-успешни примери. Кралица Елизабет II посвети живота си, за да придаде достойнство на трансформацията на Великобритания от глобална суперсила във важна, но все пак второстепенна държава. (Не всички приеха трансформацията. Брегзит (и обещанието за някаква нова "глобална Британия) беше отчаян гърч срещу реалностите... които обаче британците вече осъзнават.

Вместо да си фантазира, че може да спре евроатлантическата интеграция на европейските страни от постсъветското пространство, Русия можеше да работи за намиране на достойно и 

сигурно място в периферията на "Колективния запад", 

което да осигури на страната сигурност, а на народа ѝ относително благоденствие, базирано на износа на горива и суровини. 
Историята е наниз от непредвидени последствия и ние не знаем, как ще завърши войната. Но е почти сигурно, че след нея Русия ще е в далеч по-лошо положение от това, в което беше преди тя да започне (реално през "далечната" 2014 г.). 
За съжаление не се знае и какво ще бъде положението на България. "Възраждане" ( и други партии) казват публично това, което дядковците от квартала очакват да чуят и в условията на тежка политическа криза, техният глас може да окаже огромно негативно влияние на политиката на страната и тя, както не веднъж в по-новата ни история, да се окаже сред победените. Или най-малкото, в периферията на лагера на победителите. Сред тези, които са платили висока цена, без да получат нищо в замяна!