Свидетели сме на сложен политически пейзаж, изпълнен с популизъм, дезинформация, емоционални призиви

Капитан Румен Георгиев

Има барове, известни с предлагането на отвратителни коктейли. Дори барманът не знае пълния обем на съставките изсипани в него, но едно е сигурно… тези коктейли са сериозни производители на тежък махмурлук.
Някои смятат, че е забавно предизвикателство да изпият едно подобно питие, но когато започнат да го пият и усетят в устата си процеса „пресичане“, с произтичащото от това сгъстяване на цялата смес, настъпва рефлекторно изпразване на съдържанието на стомаха през устата, често и през носа. От миризмата става ясно основните съставки на това питие ….. старо мляко и евтино уиски. Да не си наоколо. Избягвайте подобни предизвикателства. За ваше добро!
За съжаление,  

натрапва ни се поредният политически коктейл

 с неизбежните дозирани съставки, а именно:
- Некомпетентност, 
- Арогантност,
- Невежество.
„Черешката” е шепа „корупция“ прибавена в сместа и…… гадния, миризлив коктейл е готов, известен с наименованието „отврат“. 
Политическите партии, и малки и големи ни го натрапват. Пийте, бе! – казват - Щете не щете! Ако щете! Друго няма! 
Гадост…. другият поне можем да повърнем.
Истината е, че разочарованието от политиците е масово не само в България, но и в по-голямата част от света и подобни „отврати“, със своите вариации, са типични за не малко политически системи.

Масово, правителства и президенти получават лоши оценки: избирателната активност пада; изборът на избирателя се определя от няКОЙ друг; антисистемните партии се роят, а системните се раздират от борби за власт и пари. 
Неспособността политическата система да осигури компетентни хора да заемат ръководни позиции в държавните институции, обяснява защо 70% от нациите в света се ръководят лошо и защо базовият показател за управленска некомпетентност е поне 65%? 
А колко процента е нашата „управленска политическа некомпетентност“? 
Интересно е, че темата е непопулярна, табу, или умишлено пренебрегвана от вечните  анализатори и политолози. Защо?
Оценката на подобна некомпетентност зависи от гледната точка на всеки индивид и в известна степен е субективна, и това е така, защото е подчинена от политически пристрастия/ангажименти и така също от нивото на компетентност на анализатора. Независимо от това, е важно и полезно този въпрос да се постави и дискутира.

Въпроса за управленска политическа некомпетентност  разглеждам в контекста на икономическата стабилност, социалната справедливост, демократичните процеси и антикорупционните усилия в България.
Разсъждавайки върху темата, усетих, че навлизам в „дълбоки води“ и се допитах до Изкуствения интелект /ИИ/ за процента на ефективност или некомпетентност на политическите лидери в управлението на България. ИИ се въздържа да посочи процент, сигурно, защото е тактичен и иска да ни обиди по-малко.

ИИ формулира следните фактори, като най-важни при намиране на отговора на горния въпрос. Цитирам:

1. Корупция и прозрачност: 
България често попада в края на индексите за корупция на ЕС и Световния икономически форум, което може да бъде възприето като индикатор за некомпетентност в управлението. Проблемите със съдебната реформа, неефективността на институциите и връзките между политическите елити и олигарсите също допринасят за негативния образ.

2. Икономическо управление: 
Икономическата политика може да бъде оценена чрез показатели като растеж на БВП, ниво на безработица, инвестиции и социални услуги. България показва определен напредък, но въпреки това все още има сериозни неравенства и проблеми с качеството на обществените услуги.

3. Европейски показатели: 
България получава значителни средства от ЕС, но ефективността на тяхното усвояване и приложението на европейските директиви често е обект на критики, а административната некомпетентност и забавянето на реформи също са чести теми на дискусии. 
Край на цитата.
Извод: От анализа на ИИ излиза, че

 управлението на България е неефективно и некомпетентно

Измерването на процента на "некомпетентност" е възможно и необходимо, защото всички ние плащаме адски висока цена, когато ни управляват некомпетентни политици или назначени от тях хора.

Кой насажда устойчива политическа некомпетентност?
Целта от налаганата от десетки години устойчива политическа некомпетентност е постигането на дисбаланс между социалните и демократични принципи, който да удовлетворява нуждите на властови олигархични кръгове, без да подлага на риск същите тези кръгове на контрол и наказателни производства и санкции. 
Характерно за олигархизацията като процес, е узурпиране, подчиняване и контрол на правителства, надзорни администрации, правна система, масмедии, култура, образование …...
Резултатът от наложената устойчива политическа некомпетентност има конкретни отрицателни измерения и са насочени към:
- накърняване на човешкото достойнство
- влошаваща регионална, държавна и глобална стабилност
- утежнено екологосъобразно икономическо развитие
- сериозни, директни рискове за човешкото здраве и доброто състояние на природата
- отдалечаване от изграждането на справедливо и устойчиво общество

Какво е оценка на политическия риск?

За да придобием по-добра представа за връзката опасности и риск за държавата, е необходимо да се направи оценка на управленския политически риск. Това е процес на идентифициране на опасности, които биха могли да повлияят отрицателно на политическата стабилност на държавата, нейната икономическа устойчивост и работеща правна система. Има и други фактори определящи колко една държава е рискова, но нека да се ограничим до горе споменатите като едни от най- щекотливите в момента.

Контрол на политическия риск на България

Политическият риск включва вредни и негативни последици върху социално-икономическа система, от упражняването на власт от некомпетентни хора, които са назначени/„избрани“ да управляват политико-институционалната система на страната. Некомпетентността спъва процеса на политическа и институционална модернизация, затова е важно да се идентифицира и ограничава, доколкото е възможно. 
За целта е необходимо: 
- да се идентифицира  източникът на опасностите. В мнозинството си, това са политическите ръководители с вземането и прилагането на некомпетентни решения; 
- след това се прави оценка на риска за държавата от подобни некомпетентни действия 
- набелязване на разумни стъпки за премахване или минимизиране на риска
- прилагане на мерките за намаляване на риска, ревизия….
Всичко това се казва контрол на политическия риск. В България подобен контрол липсва или поне не виждаме действия в тази посока.
Свидетели сме на сложен политически пейзаж, изпълнен с популизъм, дезинформация, емоционални призиви. За да бъдем, максимално обективни, трябва да отчетем и факта, че понякога и обществото има нереалистични очаквания за това, което политиците могат да постигнат в рамките на своите мандати, което води до разочарование и усещане за некомпетентност.
Затова, важно условие е подобна оценка на политическия риск на България, да се извърши от компетентни експерти. За сериозните индустрии, като морската, гражданската авиация, ядрената енергетика и др., оценката на риска е рутинна операция и принципът на изпълнение е стандартен. 
Една власт е силна, когато е компетентна! Ха дано, ама надали,…. поне на този етап?
Ще доживеем ли да видим такава обява?

Търсиш работа? Виж най-новата и актуална обява ……
ТЪРСИ СЕ!           ТЪРСИ СЕ!          ТЪРСИ СЕ!          ТЪРСИ СЕ!           ТЪРСИ СЕ!          ТЪРСИ СЕ!

Лице, което да поеме ръководна роля в правителството. Работодател – народа. Компетентен. Честен. Дълги часове. Стресираща работа. Ниско заплащане спрямо квалификация и опит. Успешният кандидат и семейството му трябва да очакват безмилостно лично насилие от медиите и обществеността. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено незабавно и без предизвестие при всякакви избори.
Наслука!