За умалителните думички и загадъчната славянска душа

Д-р Любомир Канов

Твърди се, че главно в славянските езици процъфтяват умалителните и галените имена, определения и съществителни. Принаждат го към чувствителната и нежна славянска душа с нейната изключителност и нежност. Особено умилителен е руският език, където дори личните имена се преобразуват в миниатюрни шедьоври на самата сърдечност: Вовочка, Колечка, Надюша, Андрюша, Серьожа, Катюша, Гаврюха (от Гавраил?), Федя, Ваня, Костя...
Изключително сърдечни хора и милостиви много. А като погледнеш как, с цялата си нежна интонация и дълбоки чувствителни интонации на гласа си, са се избивали и са се унищожавали взаимно, всички тези с нежните имена с толкова безпримерна жестокост...

И после какво? Пак сюсюкащи нежни имена, даже вежливо и уважително говорене на име и презиме и на Вие. Балканското славянство обаче е някакси по-грубо, то свежда умалителните до

обозначаване на важни и близки до стомаха физически обекти,

предимно от хранително или алкохолно естество: ракийка, саламец, туршийка, салатка, винце, хлебец, даже кебабче сякаш е умалително от кебаб. Питка, поничка, пърленка, рибка, баничка...Много са. Всъщност, всичко, което може да се яде и ползва, включително и сексуални атрибути, е субект на умалителност. Просто се чудя дали “цици” или цицки, също не е умалителна форма, например на първоначалното ”циц”. Нейсе. 

По отношение на псуването обаче, славянските езици имат водоразделна линия, според която западните славяни псуват като германците, а източните и балканските псуват безмилостно, като използват междувременно и умалителни, които, парадоксално, звучат заплашително. Няма да давам примери. Според моите наблюдения обаче, въпреки прекомерната злоупотреба с умалителни и мили обръщения един към друг, класическите славяни на изток от линията Одер-Ниса са склонни към

безпримерно насилие към своите сънародници по политически причини,

а пък югоизточно от Австро-Унгария, просто към хора от близките им села, етноси, провинции или един към друг, напълно безпричинно. Което, поне за мен, поставя знак за съмнение в привидната топлота на славянските езици и тяхната употреба на умалителни, диминитиви и прочие, което само прави преводите на англо-саксонски езици доста трудна задача, но нищо друго отвъд това, докато реалната нежност и човечност, която се очаква от толкова умилителни и умалителни детски думи си остава само една загадъчна, но непостижима черта на славянската душа.