Защо ДПС и Доган са големият губещ на тези избори?

Лютви Местан, председател на ДОСТ

Седмица след парламентарните избори, въпреки обявените данни и по райони с малки изключения анализаторите (политолози, социолози, психолози, антрополози, журналисти и пр.) не успяха да дадат що-годе вярна оценка за резултата на ДПС.  Зомбирани от клишето за добре организираното, почти военизирано, с твърд и послушен избирател ДПС, анализаторите така и не са видяли ускорената 

ерозия на традиционната електорална база

 на тази партия, която тя компенсира с агресивно купуване на гласове в райони, където не живеят турци и мюсюлмани или делът им спрямо общото население е в границите на 0,1% до 0,3%.

Провокиран съм да представя този анализ от абсолютно несъстоятелните твърдения на уж водещи медии и умове, че ДПС са взели само толкова гласове, колкото им трябват. От повече нямали нужда и затова ги били дали на Слави Трифонов.
Третирането на избирателите като чувал с картофи е обидно за Слави и още по – обидно за избирателите.
Истината е доста по-различна и, убеден съм, Доган си дава болезнена сметка за нея. Той се проваля на два последователни парламентарни вота. През 2017 г. ДПС реализира исторически най-слабия си резултат от 1990-та година насам.  На последните избори (04.04.2021г.) резултатът е още по-лош. Заключението е вярно независимо от факта, че Сараите формално качват 20 000 гласа в сравнение с 2017 г. - от 315 000 на 335 000.
Сериозният анализ на вътрешната сруктура на вота, т.е. на (как беше?) “морфичния резонанс на избирателя”, очертава една далеч 

по-тъжна и грозна картина

 И ако трябва да продължим с „философемите“ – резултатът от 04.04.2021г. очертава дълбока асиметрия между:

Първо - лек количествен ръст; 
Второ - ускорена качествена загуба на традиционен избирател.

Тези две противоположни тенденции си заслужава да бъдат анализирани поотделно.
Откъде идват гласовете на този лек количествен ръст?

Имам лоша новина за Доган – не идват от ДОСТ!

Прилагам сравнителна таблица с резултатите на ДОСТ и ДПС (2017г.) и само на ДПС (2021г.) в  13 избирателни района, които формират около 80% от вота за ДПС.

ДОСТ не се регистрира за тези избори, но над 100 000 нейни избиратели от 2017 г. не се върнаха и няма да се върнат в ДПС, защото разочарованието им отдавна е преминало в истинско отвращение. Затова и тези 4600 гласа вповече в Кърджали не са от местните хора, а по линия на избиратели, дошли с автобусите от Бурса, Измир, Истанбул и Тракийската част на Република Турция, за да упражнят конституционното си право на глас. Въпреки тази подкрепа от Турция за пръв път от 31 години насам ДПС има само 3-ма депутати от Кърджали. Символично губи четвъртия. Обяснението е просто, но болезнено – след създаването на ДОСТ ДПС губи огромна част от традиционния си избирател и гласовете от Турция не могат да компенсират тази загуба. Стратегическият принос на ДОСТ, останал неоценен от анализаторите, е, че възпита в довчера монолитното електорално тяло на ДПС такава култура на отговорно, алтернативно гласуване, която дава своите плодове дори когато ДОСТ не е пряк участник в едни или други избори. Кризата в ДПС произтича от друго. В общността на турците и мюсюлманите текат естествени процеси, които ДПС не е в състояние да спре. Появява се критична маса младо поколение, което 

отхвърля ярема на Сараите

 и търси алтернативно, истинско демократично политическо представителство.
Това с особена сила важи за избирателите, потърсили прехраната си на гурбет в Западна Европа. На тези парламентарни избори ДПС получи едва 3% подкрепа от над 100 000 икономически мигранти в Европа от етнически смесените райони.
Романтичният период, когато турците и мюсюлманите гласуваха безкритично и безалтернативно за ДПС, остана безвъзвратно в миналото. За да компенсира естествения отлив на традиционен избирател и в отчаян опит да запази политическата си тежест и задкулисна власт, без които са невъзможни корупционните му схеми, бизнес-крилото на Сарайското ДПС разработи стратегия за разширяване на дела на купения вот. По показател купени гласове ДПС безспорно е най-успешната партия. В това отношение дори ГЕРБ са просто аматьори.

Прилагам още една сравнителна таблица, която показва как се променя вотът за ДПС в определени райони, в които не живеят етнически турци и мюсюлмани или техният брой спрямо общото население е незначителен. Сравнението е между последните  парламентарни избори (2021 г.) и  първите избори от 1991 г. – 1994 г.

Т. е. само в тези пет области делът на купения вот се равнява на два депутатски мандата. С това купеният вот за ДПС далеч не се изчерпва. Наблюдаваме го и в други избирателни райони като Ст. Загора, Пазарджик, Ловеч, Хасково, Плевен, Варна, Сливен, Пловдив град, Русе, Ямбол, София област и пр. Особено показателни са примерите със Ст. Загора, Пазарджик, Плевен и Ловеч. От 1990 г. До 2009 г. с изключение на Варна това са избирателни райони, в които ДПС събираше подкрепа от традиционни избиратели в границите от 3 до 5 хиляди гласа, за разлика от последните избори, например в Ст. Загора, където гласовете от средно 4 000 се увеличиха на близо 18 000. Същата картина се отнася и за Пазарджик, както и за Ловеч, Плевен, Хасково и др. макар и не в такива драстични мащаби. На другата крайност стои Кърджали, където подкрепата за ДПС през първите години на прехода достигаше до 70 – 80 хиляди гласа, а сега се сви наполовина. С други думи,  възникналата през 1990 г. като политическа партия ДПС, през последните години завърши процеса на трансформирането си в

 откровен корупционно-корпоративен субект, 

който все повече ще разчита на купени гласове. Като извадим близо 40 000 гласа от Турция (когато са за ДПС, тези гласове не са намеса във вътрешните работи и не застрашават националната сигурност на България) и близо 100 000 купени гласове, политическата база на ДПС от гледна точка на традиционен избирател се е свила под 200 000 гласа при над 1 милион български граждани – етнически турци и мюсюлмани. Останалите търсят своето истински демократично алтернативно политическо представителство. За съжаление, системните български партии от демократичния спектър все още не са осмислили стратегически небходимостта да интегрират тези български граждани. Демократична България и Републиканци за България направиха стъпки в правилна посока, но, за съжаление, те бяха твърде плахи. Затова значителна част от разочарованите от ДПС изразиха протеста си с негласуване. Техният демократичен ресурс следва да бъде активиран и затова отправям призив към всички учредители, членове и симпатизанти на ДОСТ да възобновим активната си политическа дейност. Нямаме морално и политическо право да оставим ДПС сами в политическото поле на етнически смесените райони. Отправих заслужена критика към тези, които безпринципно  пристанаха на ГЕРБ – стратегическия партньор на крайните националисти, но не съм казал лоша дума за тези, които въпреки решението ми да подкрепим Демократична България, се включиха в листата на Цветан Цветанов и в листите на други партии на протеста. 
Подавам повторно ръка на всички, които по една или друга причина бяха огорчени или обезсърчени, отново заедно и с общи усилия да дадем отпор на Сарайската корпорация, защото няма знак за равенство между ДПС и турците и мюсюлманите в България, нито пък етнически смесените райони са запазена политическа територия на тази партия. ДОСТ вече го показа. Остава да го разберат и останалите български демократични партии.