Дан Ханън, Washington Examiner

Това е като новина от началото на ХХ век: автократичен министър-председател, застрелян от поет в някакъв отдалечен град в Централна Европа. Но колкото повече разглеждаме покушението срещу Роберт Фицо, толкова по-съвременно изглежда то.

Самият Фицо е създание на модерната епоха, бивш комунистически апаратчик, който се издигна на власт, като се обяви срещу икономическия либерализъм, а напоследък се включи в културните войни на Тръмп. Опитът за убийство е продукт на тези културни войни, в които всяко политическо различие катастрофира.

Когато на 1 януари 1993 г. се ражда Словашката република, се смята, че политическите убийства са останали в миналото. Разделянето на Чехословакия беше станало по взаимно съгласие и Словакия, исторически по-бедният партньор, започна бързо да се издига към западноевропейския стандарт на живот.

Така правеха държавите по онова време. Те се движеха, макар и трудно и несигурно, към обществото, което хората в Северна Америка и Западна Европа приемат за даденост. По всички показатели светът през 90-те години на ХХ век стана по-мирен, по-демократичен и по-правен. В онази зора беше блаженство да си жив, но да си млад беше истински рай.

Какво се промени?

Защо след седем десетилетия на постоянен напредък либералната демокрация започна да отстъпва след 2012 г.? Защо страна като Словакия, учебникарски пример за ползите от глобализацията и демократизацията, избра путинист с тънко прикрити авторитарни тенденции?

И защо други държави правят същото? Дори в Съединените щати табуто, забраняващо да се застрашава разделението на властите и да се отказва признаване на резултатите от демократични избори, е отслабнало опасно.

Има три възможни обяснения за това какво се е объркало. Първо, световната финансова криза делегитимира пазарната система. Семействата с ниски и средни доходи бяха засегнати от данъци, за да бъдат спасени богатите банкери и облигационери. За пръв и единствен път в историята марксистката критика на капиталистическата система изглеждаше оправдана по същество. Богатите наистина използваха държавната власт, за да запазят богатството си. Избирателите не са забравили.

Второ, безпрецедентно нарасна глобалната миграция, която се дължи на технологичния напредък. Разпространението на смартфоните позволява на хората да прехвърлят информация и кредити, което прави възможни пътувания, за които техните баби и дядовци не са могли и да помислят.

Бързите демографски промени са обезпокоителни. Ние сме териториален вид и когато хората се движат без разрешение в това, което смятаме за наше пространство, реагираме. Словакия не прави изключение. Като изключим украинските бежанци, през миналата година незаконната имиграция в страната се е увеличила девет пъти. "Само един Бог знае колко от тях са терористи или колко имат инфекциозни болести", заяви Фицо по време на предизборната кампания с привкус на Тръмп, по време на която той беше върнат на поста.

Смартфоните ни водят към

третото обяснение

Казано по-просто, екраните са увредили съзнанието ни, скъсили са продължителността на вниманието ни, поставили са ни в политически изолация и са ни направили по-мрачни. Джонатан Хайдт е написал завладяваща книга, наречена "Тревожното поколение", в която показва как смартфоните са направили младите хора по-плахи, по-доверчиви, по-нещастни и по-глупави. От 2012 г. насам във всяка развита страна психичното здраве на младите хора се влошава, увеличават се случаите на самонараняване и самоубийства, а резултатите от тестовете се понижават. Няма друго обяснение, което да съответства на хронологията.

Интересът на Хайдт е насочен към децата под 16-годишна възраст, чиито умове са по-пластични и следователно по-уязвими. Но защо да приемаме, че възрастните са имунизирани? Всички виждаме как пристрастяването към екрана е направило хората по-малко заинтересовани от нюансите, по-склонни да разсъждават обратно на предпочитаните от тях заключения и по-склонни към теории на конспирацията. Не вярвам, че безумните и до голяма степен лишени от факти спорове за изборите през 2020 г. щяха да се развихрят в по-ранна възраст.

"Там, където народът е добре информиран, може да му се повери собственото му правителство", пише Томас Джеферсън. След написването на тези думи хората стават все по-информирани, тъй като грамотността се разпространява, цената на печата пада, а с времето се появява и интернет.

Но може би сме достигнали точката на насищане? Пишат се и се четат повече думи от когато и да било, но ние ставаме все по-мързеливи да прилагаме филтрите на правдоподобността, последователността и здравия разум. Подобно на нашите предграмотни и предпросвещенски предци, започнахме да приемаме, че тези, които не са съгласни с нас, са просто лоши хора.

Когато Путин и Си говорят, както направиха на срещата си на върха тази седмица, за замяна на западния световен ред, те имат основание да бъдат уверени. Този ред, либералният ред, който се наложи от XVIII в. и доминира след 1945 г., зависи от навик на мислене, който ние губим. В света, който ще го наследи, политическите убийства ще бъдат най-малката ни грижа./БГНЕС