Преди дни стана ясно, че Сергей Станишев, който вече не е лидер на европейските социалисти се завръща в българската политика. Пред Нова телевизия той каза, че ще потърси формата, за да бъде полезен за обществото и за лявото в България. 
Faktor.bg предлага на своите читатели текст на изследователя на комунизма Нася Кралевска, която от години живее и работи в САЩ. Той припомня достатъчно красноречиво – коя е „новата звезда“, която се готви да огрее отново родния политически небосклон.

Верен син на столетницата

Нася Кралевска*, САЩ 

Вниманието ти се спира първо на цветния колаж с лица на живи и мъртви мъже и жени, който буди у теб недоумение. Какво е събрало в общо каре патриотката баба Тонка с антибългарина Георги Димитров? Или Гоце Делчев с Трайчо Костов? Или Райна Княгиня с Роза Люксембург и Пабло Пикасо? Или мечтателят Христо Смирненски с висшия служител на “Газпром” Герхард Шрьодер? Или Мартин Лутър Кинг с Чавдар Кюранов? Или, или, или…
Плъзгаш поглед нагоре и прочиташ заглавието на книгата “Защото сме социалисти”.  И преживяваш второто си изумление. 
Отново се вглеждаш в отделните физиономии. Откриваш Карл Маркс и други върли марксисти. Търсиш, но не намираш Владимир Илич Ленин и Йосиф Сталин. За сметка на това различаваш заклети техни последователи. Питаш се – биха ли изобразените фанатици и болшевики се зарадвали да се видят редом до Джон Ленън и Атанас Москов, обявени за социалисти? Отговаряш си, че сигурно 

жестоко биха се обидили

Няма ли пък личностите, борили се за човешки и расови права и свободи, включени без тяхно съгласие в колажа, да възроптаят като разпознаят лицата си до тези на насилници? Та нима святата Тонка Обретенова и достойната Райна Княгиня не биха се потресли да се видят редом до убийците и мъчителите на преките си наследници?

Изобщо – пълна бъркотия.

Обясняваш си, как се е получила, едва когато прочетеш името на съчинителя на предлагания на книжния пазар труд – Сергей Станишев, премиер на Република България, блестящ представител на комсоциалистическото мислене. Съсредоточаваш се отново върху карето и забелязваш неговия лик. И то в центъра, сред хора, които могат да се подредят един до друг само във фантазията на подобен автор.

Казваш си, ако историческата истина имаше значение, то историкът Станишев трябваше да избере за корицата лицата на извършителите на атентата на “Света Неделя”, на Вълко Червенков, Антон Югов, Тодор Живков, Лев Главинчев, Антон Иванов, Мирчо Спасов, Николай Газдов, Андрей Луканов и още стотици, та и хиляди подобни персони, 

родени за срам на майка България

Та това са истинските представители на Българската комунистическа партия, периодически сменяща името си и в днешни дни известна като социалистическа. Вдъхновеният писач, който разглежда 117-годишната й история, няма право да ги пренебрегва.
Не само корицата, но и съдържанието на “Защото сме социалисти” обърква и озадачава.

По-долу ще си позволя да обсъдя някои от прозренията на министър-председателя на най-бедната държава от Европейския съюз, управлявана петдесет и девет години от комунисти. (Изваждам общо петте години на правителствата на Филип Димитров и Иван Костов.) На същата тази държава, която през 1939 г. бе на завидно място в Европа по брутен вътрешен продукт на глава от населението. А с днешното водено от социалистите правителство току-що беше наказана със спиране на 220 млн. евро от полагаемите й се еврофондове и със замразяване на други 340 млн. евро поради корупция, неефективност на съдебната система и връзки на представители на политическия елит с престъпния свят.
Премиерът на България явно не го е грижа за съдбата на населението. Има си той друг по-голям дерт, който му е на сърцето – да реабилитира лявата идея. Проблемът е, че и той не знае коя всъщност идеология защитава – социалистическата или комунистическата. Трудно е да се разбере, след като се е захванал да осветли всичките дванадесет десетилетия от историята на червената си партия. 

И така, според Сергей Станишев: 

Социализмът априори бил прогресивна идея, независимо че отнел свободата на хората

Социалистите били най-големите интернационалисти. Тук авторът тактично премълчава, че управляваните от тях държави бяха със затворени граници. 
Характерна черта на социалистите била толерантността им към различните. С това си твърдение комсоциалистът съвсем се е увлякъл. Та той пропуска да спомене, че по време на любимия му строй стотици хиляди не-комунисти загубиха живота си, гниха по лагери и затвори или бяха изселвани, преследвани, следени, потискани. Все пак червеното момче допуска, че в България е имало наказателни заведения, но според него те са съществували само в първите години след Девети.  
Ех, де да беше така!
България била единствената държава със социалисти, предложили различен от сталинския модел. Тук човек направо се смайва. Та нали цял свят знае, че бяхме най-преданият сателит на Съветския съюз и че вождовете на комунистическата ни партия следваха безапелационно заповедите на Йосиф Сталин да тероризират населението и да комунизират и съветизират страната. А след него - на наследниците на поста му. 

Премиерът спокойно доразвива мисълта си. – Студената война и тоталитаризмът (чий точно?) са причините, които не са позволили на българските социалисти да се опитат да реализират несталинския си модел. 
Виж ги ти, горкичките, на кого са били жертва! 
Като излъгани са представени и Тодор Живков, и ръководството на бившата БКП, които не се били облагодетелствали лично. Лидерът на БСП услужливо забравя, че същите те разполагаха с цялата държава и че голяма част от дечицата и протежетата им днес са 

милионери с откраднати от народа средства

Вярно, имало е раздаване на куфарчета с пари, споделя вождът на комсоциалистите, но бащински съветва българите да приключат с обсъждането на въпроса. Още повече, че според него управляващата по него време Българска комунистическа партия нямала нищо общо с престъпното действие. 
Питам се – кой ли друг би могъл да има? 
Станишев е съгласен, че социалните придобивки по време на комунизма били постигнати за сметка на свободата. Хей, този човек май не е чувал, че съществуват безкръвни начини за осигуряване на обществено благо!
Според министър-председателя с руско име реформите в страната ни след падането на Берлинската стена били проведени по най-безотговорен начин от десницата. Очевидно, лукановата и виденовата есен и зима не са го засегнали. А сегашната ситуация в държавата, която самият той управлява, хич, ама хич не го безпокои.
Сергей Станишев не пропуска да се похвали с истинското държавническо поведение на съвременните лидери на партията си. Ще рече - неговото, на Първанов, на Виденов, на Луканов. Пет пари не дава как са оценени те от потърпевшите от действията им българи. 

Явно, не му остава време да следи гражданските настроения. По-добре му е да се унася в собствените си мечти. Една от тях той е така любезен да сподели с читателите си: Ако някой ден заживеем в мирно сътрудничество с извънземна форма на разум, то е наложително на власт да бъдат социалистите.
Ето ти отговор, защо извънземните цивилизации си стоят засега надалеч от нас. 
А Станишев вместо да си фантазира и да пише безсмислици, да вземе да прочете доклада на Петър Младенов от декември 1989 година. Странно, но старият червен лидер се оказа по-откровен от новия, ще рече – модерния. На пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия той публично изнесе чудовищни факти за състоянието на икономиката, селското стопанство и промишлеността в Народна република България. Призна до какъв хал я докара 45-годишното й комунистическо ляво управление.
За разлика от покойния апаратчик, Сергей Станишев си слага очила с розови лещи, когато обсъжда идеите и делата на любимата си партия столетница.
То стара любов – ръжда не хваща. 
А защо пък да е стара? 

май 2008 г.

* Статията е публикувана в сборника с публицистика и интервюта на Нася Кралевска 
“По кривите пътеки на българския преход (и още)”, ИК РИВА, 2022 г.