Калин Манолов*, специално за Faktor.bg

„Хората трябва да знаят, че има много дълго и дълбоко пазени тайни. Едната от тях е, че за МВР, МО, разузнаването, ДАНС, от бюджета в НОИ се попълват 680 млн. лева всяка година"- каза тогавашният и сегашен премиер Борисов в средата на ноември 2011 г. Във време на криза такова бреме не може повече да бъде поддържано и трябва да се намали, бе недвусмисленото внушение.

Бремето обаче остана и до днес, и не само че не намалява, но и се увеличава. През 2014 г. парламентът гласува бюджет на МВР от 1 млрд. лв., а в края на годината министерството отчете 1,44 млрд. лв. разходи – тоест, получи с 44% повече пари от предвидените. Само за последните месеци на 2015 г., вътрешното и военното министерство ще получат общо четвърт милиард лева в повече, предимно за заплати. България харчи двойно повече от средното в ЕС за вътрешен ред и сигурност, и тройно повече от северните страни. Очевидно имаме системен проблем със силовите си структури - те никога не се вместват в бюджета си. Наглостта им се дължи на един прост факт: никой никога не им е отказвал повече пари, и никой никога не е искал повече и по-качествена работа срещу тях. А ако е поискал и не е получил, не е посмял да изрази недоволството си.

Така се случи и сега. Премиерът, бивш служител на МВР, лично разпореди да се запазят всички социални придобивки на служителите в МВР, които бюджетът за 2016-та година първоначално бе орязал. Работещите в системата ще продължат да получават до 20 заплати накуп при пенсиониране, както и полагащия им се „порцион“. Единствената „реформа“ бе, че новопостъпилите след приемането на бюджета за 2016-та г. вече ще получават до 10 заплати. За неопределено време ще бъдат замразени и полицейските заплати.

Макар редуцирането на обезщетенията на излизащите в пенсия от МО и МВР да бе само палиативна мярка, дори тя не се прие от протестиращите. Те нямат интерес от никакви, най-малко от бързи и категорични реформи, независимо че вътрешната министърка писа обратното в свой Фейсбук пост.Истинското решение е 

да бъдат уволнени половината полицаи,

за да може останалите да имат добри заплати и оборудване и да си вършат работата.

По документи излиза, че ВЕЧЕ сме направили това. Според официалните данни на МВР щатната численост на персонала в министерството е 49 692 души. Според други официални данни, предоставени от МВР на Евростат, броят на полицаите в България е 26 772. Което означава, че или половината работещи в МВР са чиновници, или лъжем европейските си партньори, които имат много по-малко полицаи на глава от населението от България. Това важи и за Румъния, с която винаги сме вървели в пакет. У нас на 100 000 жители се падат по 618 полицаи, в Румъния са 209. Впрочем, след трагичния инцидент в нощен клуб в Букурещ миналата и многохиляден протест тази седмица, премиерът и вътрешният министър на Румъния подадоха оставки. След неколкодневен хаос в центъра на столицата кметицата и вътрешната министърка са още на постовете си. Да не говорим за премиера, чиито лични номинации са и двете.

Но към отговорността и как се поема тя ще се върнем малко по-късно. Още малко за парите. Лесният и бърз начин дефицитът в НОИ да се стопи изисква управляващите най-после да отнемат привилегиите на военни, разузнавачи и полицаи, чувствително да съкратят числеността им, и да закрият дублиращите се структури в МВР, МО и ДАНС. Според сметките на Института за пазарна икономика така могат да се съкратят до 3 милиарда лева от разходната част на бюджета за следващата година. Това е видимата печалба. Преди повече от век и половина великият френски либерал Фредерик Бастиа е пресметнал и невидимата. Сметката му е изключително точна, защото е правена за армия от 100 000 души, колкото са общо българските полицаи и военни. Да кажем, че български депутат предложи те да се съкратят, за да бъдат облекчени данъкоплатците с три милиарда лева. След остри възражения, „аргументирани” със задълженията на държавата към тези хора, които я бранят, с консумацията на храна, вино, облекла, оръжия от страна на армията и полицията, което стимулира индустрията, предложението ще бъде отхвърлено. Загубата от това отхвърляне обаче ще е доста по-голяма от загубата на парите, нужни за запазването на 

50 000 излишни полицаи и войници

Когато някой служи в армията или полицията, не работи в завода или на полето; в единия случай работата е продуктивна, в другия „заетият“ само козирува наляво-надясно. Сто хиляди души, струващи три милиарда лева на данъкоплатците, „дават“ на доставчиците на армията и полицията, както и на самите полицаи под формата на заплата и множество социални придобивки, три милиарда лева. Нито стотинка повече. Но тези пари са извадени от джоба на данъкоплатците, тоест от нашия джоб. Те престават да хранят НАС. Къде е нашата изгода? Станали ли сме по-сигурни за живота, имота и честта си? Разкриват ли престъпленията срещу нас полицаите? Сигурно ли пазят границите ни войниците? ТЕ ли са държавата, както скандираха протестиращите полицаи? Тогава Господ да ни е на помощ!

Освен пропуснати ползи обаче, ние, данъкоплатците, реализираме и директни загуби. Полицаите и войниците нищо не произвеждат. Ако един човек стане войник или полицай, полето и фабриките губят един земеделец или работник. Срещу тристате дни продуктивна работа през годината на работника или селянина стоят тристате дни непродуктивна работа на войника или полицая.

Сега да съкратим тези 100 000 души наполовина. Синдикатите, противници на всякакви съкращения, в такива случаи твърдят, че ако на пазара на труда се появят 50 000 нови работника, конкуренцията ще се засили и заплатите ще намалеят. Но заедно с уволнените, на пазара на труда се прехвърлят и парите, предназначени за заплащане на тяхната работа. Следователно, същата мярка, която увеличава предлагането на работна ръка, увеличава и търсенето; спадане на работните заплати просто няма да има. Хората и парите са налице: просто преди същите хора са взимали същите пари, без да произвеждат нищо. Сега ще ги вземат, за да произвеждат. И това е печалба, а не загуба. Ако има национална печалба от увеличаването на армията и полицията, защо цялото годно за военна служба население не бъде свикано под знамената?

Сега – за отговорността

Полицейските началници, които очевидно не могат да контролират личния си състав, трябва да бъдат незабавно освободени от длъжност. В комплект с вътрешния министър, който не може да контролира тях. Но отговорността за хаоса в един град е най-вече на съответната община. Има специален закон, който й я вменява – Законът за отговорността на държавата и общините за вреди. Позовах се на него през февруари 2007 г., когато внесох иск срещу столичния кмет Бойко Борисов заради бездействието на органите и длъжностните лица от Столична община при блокирането на ключови столични кръстовища от стачката на таксиметровите шофьори. Те не бяха уведомили предварително общината, и блокадата им неимоверно затрудни свободното придвижване на гражданите на столицата. На свое заседание от 11 март 2008 г. Софийският районен съд, 30 състав, с председател Владимир Вълков, осъди Столичната община да ми заплати обезщетение в размер на 1,40 лв. (толкова струваха тогава два билета за градския транспорт) за неимуществени вреди, причинени от незаконно бездействие на общината по време на протеста на таксиметровите шофьори на 9 февруари 2007 г. В мотивите на съда се казваше: „Масовият характер на мероприятието и изрично вменената в отговорност на местната изпълнителна власт преценка за съответствие с обществения интерес, определя изпълнителния орган на местното самоуправление – кметът на общината, като единствено компетентен да създаде необходимата организация[…] С оглед масовия характер на мероприятието, изключително в компетенциите на кмета е да го утвърди с предвидените от правния ред средства за целта, включително чрез възлагане на конкретни действия на органите на полицията. По делото нито се твърди, нито се установява това да е било направено. Следователно, налице е бездействие при упражняването на административна дейност”.

Нямам предвид Фандъкова да става изкупителна жертва на Борисов, преди да подхване поредния си мандат. Но общината не си мръдна пръста да спре хаоса по улиците тези дни, и кметицата може да бъде съдена и осъдена за незаконното си бездействие. Има смисъл: откакто осъдих Борисов, таксита не са блокирали София. Ако сега някой осъди Фандъкова, известно време няма да го правят и полицаи...

Накратко: отговорните за създалата се ситуация членове на правителство и полицейски шефове трябва да си отидат. Нов вътрешен министър и нови полицейски шефове – първо в София, после в други градове, биха били едно добро начало.

И никакви компромиси с „протестиращите“! Като професионалисти те би трябвало да знаят, че с терористи не се преговаря.

*Калин Манолов е журналист с над 25 години опит в радио, телевизионни и печатни медии. От 2011 г. е автор и водещ на предаването „Видимо и невидимо“ по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всяка неделя от 11.00 часа. Председател е на УС на Института за свободен капитализъм „Атлас”. Издател е на български език на трудовете на Айн Ранд и други философи на свободата.