​Андрей Пионтковский: Путин като „добрия” Хитлер?

kasparov.ru

Цялата кремълска демагогия за „антихитлеристка коалиция”, за борба с настъпващата към Русия „Ислямска държава”, която трябва да бъде спряна на далечните ни граници, беше прикритие за това, заедно с „доблестните” ни съюзници да помогнем на Асад физически да унищожи опозицията, а след това да обяви на целия свят: В Сирия има само две сили-Асад и Ислямска държава, моля, изберете си!

Спасението на редник Асад не е единственият мотив на последната путинова авантюра. Но за него той е много органичен и има дълбоко личностен характер. Това не е просто солидарност между диктатори.

В здрачното съзнание на Путин и мнозинството от руския „елит” цялата политика на Обама в Близкия Изток (според мен, абсолютно безпомощна и провалена) представлява коварен заговор на САЩ, насочен срещу Русия и лично против Путин. Пръв мъченически загина Кадафи, следващият набелязан е Асад, а след Асад - Пути.

Ужасната смърт на Кадафи потресе Путин и тогава той се закле, че подобно нещо няма да се случи с Асад. Защото в неговата представа, ако това се случи с Асад, следващият ще бъде самият той - Путин.

И от този момент задникът на Асад се превърна в също такава сакрална ценност, както и Херсон.

Всички цели на тази задморска експедиция са вътрешнополитически. Нещо повече, обслужват 

личнополитическите цели на диктатора,

чиято единствена всепоглъщаща задача е запазване на властта пожизнено.

Най-страшното време за всеки диктатор е външнополитическото поражение. Обкръжението в подобни ситуации губи вяра в непогрешимостта на Кръстника. Исторически примери за това има предостатъчно.

Путин понесе много сериозно идеологическо и политическо поражение в Украйна. Всички идеологеми, провъзгласени от него в историческата му кримска (судетска) реч – Русският свят, Новорусия, възсъединяване на исконно руските земи-се провалиха.

Най-силно го засегнаха умонастроенията и поведението на руските граждани на Украйна, които отхвърлиха химерата за Руския свят, самоопределяйки себе си като наследници на Киевската Рус, а не на Златната орда.

А и руснаците в самата Русия разочароваха своя „национален вожд”. Отначало, седнали в уютните кресла пред телевизорите си, те подкрепиха анексирането на Крим, но се оказа, че не са ентусиасти на войната и продължаващото „братско разчленяване”.

Разбира се, процесът на израждане на руския социум за 15-те путинови години достигна такива ужасяващи мащаби, че за нравствена катастрофа заговориха в своите тираноборчески памфлети даже тези, които дълги години предано служеха на режима.

Чисто нацистката митология за "Руския свят" – цялото това бълнуване за нашата допълнителна хромозома на духовността, 

за уникалния генетичен код, 

за разединената нация, за арийското племе, дошло от Карпатските планини, за смъртта, която за нас, руснаците е радостна и красива – не беше масово приета от руската аудитория.

Един от кремълскителакеи, от тези, които по израза на позабравен руски класик „пресолява с великоруския шовинизъм”, в разгара на кримнашистката кампания юнашки пръдна, лакейски наричайки Путин „добрия Хитлер”. Не мина.Нашият добър, православен народ по-скоро беше готов да види в Путин „добрия Сталин”.

Във всеки случай беше необходимо рязко да се смени пропагандисткият дневен ред, за да бъде отвлечено вниманието от поражението в Украйна. И сирийската кампания на Путин инжектира във вените на руското общество и неговия така наречен елит, конска доза имперски наркотик.

Походът зад три морета явно му се е сторил удачна ПР-находка, която ще реши редица важни психологически задачи:

Да бъде забравен срамният укрински конфуз, да бъде върнат духът на опияняващ триумф на Руската пролет от 2014 година: и младият Гиркин, разстрелващ пленени офицери и корема на депутата Владимир Рибак и свалящ „птички”.

И освен това целта е да бъде отстранена неловкостта и дискомфортът, който все пак изпитват руснаците, убивайки така приличащите на тях украинци, дори и да са юдео-банцеровци.

Пък и да се мобилизират масите в духа на нашата прословута „всемирна отзивчивост” в хода на колониалната експедиция.

Безнаказаните

(засега) бомбардировки на далечните от нас черно*****, и без това обявени за терористи, много по-добре се продават на масовия руски зрител, отколкото протяжните донецки престрелки.

Школата на кавказките войни си казва думата. Както каза нашият брутален алфа –самец: ние сме воини-интернационалисти, не ни интересуват разните му там шиити или сунити. За нас са еднакви. Невинен като дете той дори не подозира, че се набута с самия пъкъл на 1300-годишна религиозна война 1 500 000 000 души.

И най-важното за надигащата се от колене Русия –нейният сакрален среден пръст не изглеждаше много убедително в забутаната Лугандония. Друго си е да го покажеш в цялата му фалическа мощ в невралгичния център на глобалната политика – Близкият Изток, при това украсен с венче от рози-крилатите ракети „Изпепеляващите” SS-N-27!

Единственият начин да се задържи на власт за Путин е играта на великодържавната вълна, защото той прекрасно разбира, че неговата мафиозна „икономика на приятелите” не може да осигури нито достойно жизнено равнище на народа, нито технологично развитие. И въпросът изобщо не е в санкциите. Санкциите просто ускоряват процеса на гниене на путиномиката.

Един важен правителствен чиновник направи забележително изказване тези дни:

„Това лайно, което произвеждаме в несуровинната сфера, можем да продадем на други страни само ако предварително ги окупираме и ги изолираме от останалия свят. А да си изберем достойна ниша в световното разделение на труда, както Китай, например, ние не можем да си позволим, защото сме велика държава”.

Досега никой не е успявал да опише икономическата, политическата и идеологическа същност така пълно, така точно и така простодушно. Аз бих добавил само, че и собственият си народ-путиноносецът храни със същото това лайно, което той горкият, произвежда, заедно с огромната и все по-увеличаваща се 

доза имперски наркотик

Сериозната заплаха за сигурността на Русия и на целия свят днес е не толкова военната авантюра в Сирия, колкото менталността на постукраинският Путин, неговото поведение на наркоман и хазартен играч. След като напълно е махнал с ръка на икономиката, главата на ядрената държава сега, за да съхрани властта си ще се хвърля от една външнополитическа авантюра в друга и ще сменя в „световното казино” масите на които играе до край. Какъв край? Своя, на Русия, на света?

Смъртно обиден на Запада, за това, че Него, най-богатият човек на планетата не го приеха в клуба на истински богатите и важните, нашият нощен портиер заплашва света с изсъхналата сталинска ръка, подаваща се от мундира Brioni, на китката на която се люшка последен модел "Patek Philippe".

Превод: Faktor.bg