Петър Бояджиев, Франция

Последните 2 месеца се случиха важни събития извън страната, но свързани с бъдещето ѝ и такива, в които България не е безгласна буква. Ще примомня, че с руската агресия в Украйна и анексирането на Крим се затвори една страница от историята на международните отношения. Всички договорености, на които почиваше и мирният период след рухването на съветската империя се обезсмислиха. Затвори се тази страница, а новата започна да се пише, но не е написана, защото се оказахме отново в период на война. Очевидно не такава, каквато я виждаме с нашите остарели представи от времената на Втората световна или на Студената война. Но както светът е променен и не е същият, така и методите на водене на война са различни. Значението на психологическата война при новите условия е многократно по-значимо от когато и да е било. За щастие България е пълноправен член на НАТО и ЕС. Каквито и критики да имаме към двата съюза, те са върхът на човешкото творение в търсенето на мир, просперитет и колективна сигурност.

Може би Русия, за наше съжаление, не намери вратата и нужния език, за да общува с тези две организации и да бъдат извлечени взаимните ползи. В този климат през юни се проведе срещата във Варшава. Нашите полски съюзници не похарчиха 40 милиона евро за нищото. Тази среща очерта линията на поведение на споменатите по-горе организации за идните години при новите условия. Много бегло премина в българските медии присъствието на най-високо ниво на тази среща на ЕС, а то беше едва ли не ключово в историята на двете организации. Няма да влизам в детайлите на срещата. Но решенията взети там виждаме и ще продължаваме да виждаме да се материализират всеки ден.

България също участва в тази среща и никой не трябва да има и съмнение, че нейната външна политика ще бъде адекватна на тези решения. Независимо от изтичащата в канавката руска пета колона в страната. Независимо от старите договорки и приятелства на политиците в задкулисните им игрички и от промосковските медии, решенията ще се прилагат. Споменатите зависимости ще се опитват, чрез методите на психологическата война да ги саботират и затрудняват. Само това им остава. Какво друго могат да правят? Те са затънали да такава степен в калта, че е илюзия да очакваме , че ще излязат от нея. Те са една язва в тъканта на НАТО и ЕС, която не е излечима, но е обречена да изчезне.

На този фон след неуспешния опит за преврат в съседната Турция и в кадъра на психологическата война изпъкна и феноменът за отношенията между България и Турция. Цяла нощ стискахме палци, само че не за едно и също. Ние, патриотите на Отечеството ни, стискахме палци превратът да не успее. Други, стискаха палци превратът да успее. Какво са искали и очаквали - по-добре те да си го обяснят. Ние, които стискахме палци, за да не успее, имахме ясното съзнание, че непотушаването му преместваше ужасът от сирийско-турската граница на българо-турската. Да, ужасът който Турция живее всеки ден на сирийската си граница, просто се премести за няколко часа на границата на ЕС /България и Гърция/ със всичките ужасни за страните ни последствия.

Е, с Божията помощ и за щастие на южната ни съседка най-лошото не се случи. Но събитията бяха трагични за много граждани на Турция. Имаше трупове. Съзнателно използвам тази дума, за да подчертая лицемерието на тази част играещи си на човешки права интриганти, които прескачат тези трупове, за да си пропагандират своите анархо-комунистически ексцентричности.

Чувам главната опорана точка , която има проста цел - да пренесе цялото отвращение от Путин върху турският президент. Известен похват от арсенала на активните мероприятия на съветската империя. Не съм аз адвокат на Ердоган. Той си има и адвокати, и народ, който да го приема или неприема, поддържа или критикува. Моят интерес е, че той днес е президент на нашата съседка и на народа ѝ. А аз знам, че в Турция българите са приемани винаги най-радушно, в сравнение с всички други съседни народи. Знам, че на тази територия има близо един милион граждани, които носят в сърцето си любовта към България, страната където са биле родени или родени техните родители или деди. Знам, че 45-годишната комунистическа антитурска пропаганда и репресии, както 350 000 изгонени не можа да промени това отношени към българите. Турците много ясно успяха да направят разлика между комунист и българин.

Чувам, че някои поставят Русия и Турция на една плоскост от гледна точка на българския национален интерес. Много опасна манипулация като част от психологическата война. За щастие за сега не виждам правителството да се е поддало на тази манипулация. Напротив, чувствам една решителност в сложната обстановка българската дипломация да полага усилия да бъде активна, а не пасивна. Това вече е успех.

В Близкия изток огънят гори. Инрересите са оплетени като свински черва. Този огън пали и чергата на Турция. Тя е най-потърпевшата от този огън. Отношенията ѝ с Русия не могат да се водят от позицията на окопната война, в която се намериха след свалянато на самолета. Това много ясно беше казано във Варшава и Турция изпълнаява своите ангажименти да ги върне в позицията на диалог. Всъщност това, което се прецени и взе като решение във Варшава беше твърдост и неотстъпчивост, но в присъствието на диалог.

Възелът на инетерси между Турция и Русия е огромен. Достатъчно е да се хвърли един поглед на географската карта или на миналото, за да се оцени тази сложност. Но примитивното тълкуване, че Русия и Турция сключвали някакъв съюз за сметка на България или Украйна, или на НАТО и ЕС са много явна част от психологическата война. Ще спомена само няколко точки :

• -Крим /Турция не признава анексирането на Крим/
• -Асад /Турция третира Асад като убиец и настоява за неговото отстраняване/
• -Руският газ и тръбата: Преди време когато се разсъхна далаверата с Южен поток, руската пета колона пусна в обръщени лъжата, че видите ли Турция ни вземала тръбата и тя щяла да прибира таксите за руския газ, който щяла да транзитира за южна Европа и то чрез хъб на гръцката граница. Лъжа за наивници. Сега Турция предлага на Русия, ако иска да си пусне тръба до нея. Да, но вече са в ход проекти за други 2 тръби на газ, който идва от конкуренти на Русия. Така, че добре дошли с руския газ , но ние с турците, без натиск от ЕС вече се диверсифицираме. Така, че чрез интерконекторът между България и Турция, всъщност това което отдавна ни се внушава като необходимост става реалност и за нас, и за Южна Европа.
• В Турция България има близо един милион нейни посланици в лицето на изселниците и техните деца. Къде ги виждате тези посланици в Русия - едва 5% от народа й приема българите за приятели.

Много са взаимните интереси между България и Турция, българската дипломация е длъжна да работи, така че ушите й да плющят. Особено в такива сложни моменти както сегашния. България трябва да бъде лобистът на Турция в Брюксел и само ще спечели от подобен справедлив лобизъм. Защо да не отпадне визовият режима за турските граждани. Терористите и мафиотите това не ги интересува. Те се оправят много добре и сега, пречки за тях няма, страдат обикновените граждани. Безвизовият режим е продобивка за честният турски гражданин и знак за него, че той е част от европейската цивилизация. Това още повече ще го мотивира да понася незгодите от географското си положение като преграда срещу демагозите, които използват исляма за политически цели радикализирайки го.

Накрая, ако ние като съюзници имаме критики към управляващите в Турция - те са от съвсем друг порядък и нямат нищо общо с манипулациите, че между Турция и Русия няма разлика. Те са критики и спорове в една общност, дала доказателства с времето за своята жизнеспособност – НАТО.

Чувам, че предстои и посещение на правителствена делегация в Турция. Да дипломацията ври и кипи, и това само може да ни радва. Няма усилие, което да не си струва в посока да се угаси пожарът в Близкият изток.

Спомням си как уж антикомунистите, вместо да борят интелигентно комунизма преди падането на Берлинската стена, крещяха колко са глупави тези западняци в НАТО и как СССР ги лъжел и побеждавал винаги. Е, тези кресльовци и днес имат последователи, които вместо да борят комунизма с интелект и решителност, ефикасно си кряскат, за да удовлетворят собственото си безлично ЕГО. Днес и от самолет се вижда, че българският комунизъм издъхва. И ако има нещо, което го крепи - то е точно отсъствието на конструктивна алтернатива. Е, в това комунистите бяха много прагматични през последните 26 години - да подпомагат бездарници и кресльовци при налагането им в публичнаото пространство като опоненти. Прочетете мемоарите ма Маркус Волф. Преведени са на български и са пълни с признания в тази посока.