Анна Николаева, „Столетие“

Руските медии побързаха да нарекат проруски новият български президент-малко известният генерал Румен Радев, който едновременно заявяваше, че е натовски генерал, но подчертаваше, че е за добросъседски отношения с Русия.

Това няма толкова основания, колкото отразява известно задоволство от това, че Русия най-после е престанала да бъде тема табу в предизборните речи на българските политици, а също и от това, че не победи Цецка Цачева, от управляващата партия ГЕРБ – Граждани за европейско развитие на България.

Естествено, че там, където крещят за „европейски избор“, Русия в най-добрият случай е игнорирана.

Нашето очакване да се появи проруски лидер в България не е случайно.

Не трябва да си специалист, за да забележиш парадоксалната ситуация –мнозинството българи се определят като русофили (според различните социологически проучвания от 66% до 85%), но всички български правителства следват фарватера на Запада, послушно изпърлняват неговата воля, въпреки националните интереси на България.

Впрочем, специалистите знаят, че така беше през по-голямата част от новата история, особено тогава, когато политическото, икономическото и военното присъствие на Русия в Югоизточна-Европа отслабваше.

Не е тайна, че през 90-те години Русия напусна Балканите, бяха прекъснати всички съветско-български връзки, които се развиваха десетилетия.

България беше захвърлена на произвола на съдбата

Западноевропейските страни и САЩ побързаха „да окажат помощ“ на България, омотавайки я с кредити, договори и различни други задължения.

Русия не предприе нищо, за да не допусне привличането на България в ЕС и НАТО – по какви причини, и изобщо би ли могла да го предотврати, е отделен въпрос. Фактът си остава факт – нищо не беше направено, макар че процедурата за членство в тези организации е продължителна.

Като подигравка прозвуча и появата на българска земя на натовската база с името „Граф Игнатиев“, прославеният руски дипломат, направил много за това България да получи независимост…

Стъпка по стъпка, подкупвайки управляващия елит, България беше практически лишена от национален суверенитет, беше принудена да унищожи промишлеността с, всички отрасли на икономиката и образованието бяха подчинени на нуждите на ЕС, огромни пари се влагаха в медии, институти, неправителствени организации – грантоядци, призвани да преформатират българското национално съзнание, да лишат българите от историческа памет, да премахнат православието, да създадат бездуховно потребителско общество.

Американският посланикЕрик Рубин открито заяви при пристигането си , че негова главна задача ще бъде

да се бори с руското влияние в България

И дори в тези условия, без участието и подкрепата на Русия, в България възникна уникалното Национална движение русофили, в което участват десетки хиляди регистрирани членове. В страната действат десетки обществени организации, които развиват контакти с Русия.

В мнозинството политически партии има русофилски настроения, откровените русофоби са малобройни и са концентрирани в маргинални партии и неправителствени организации.

Но при „отсъствието“ на Русия на Балканите българските русофили не могат да се противопоставят на цялата мощ на Европа, САЩ и Турция. В България има Американски университет, но няма Руски, има фонд „Америка за България“, но няма руски аналог.

Българските медии, с много малки изключения, са рупор на западната пропаганда и русофобията.

„Помощ, руснаците идват! Настъпват, атакуват, окупират, узурпират ни…Кремъл подмамава, съблазнява, използва контактите и срещите с партньорите от ЕС за тяхната дестабилизация“. Тези „перли“ от американските и западно-европейските вестници се препредават масово от българските медии.

Блестящата българска журналистка Велислава Дърева в своя памфлет с красноречивото заглавие Delirium rusofobicus (Русофобски делириум) е събрала и злорадо е осмяла истеричните крясъци на тема „Руснаците идват, а Путин е виновен за всичко“.

И наистина е смешно – българите се страхуват от руснаците!

Но се оказа, че съвсем не е смешно, в което ни убеждава следният случай.

В началото на август 2016 година директорът на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников бил на почвка в България и негов близък го помолил да се срещне с лидера на БСП Корнелия Нинова.

Срещата се състояла, българският политик и руският аналитик се запознали, изпили по чашка кафе и си поговорили за политика около 30 минути.

Директорът на РИСИ се поинтересувал кого ще издигне БСП на предстоящите президентски избори, Нинова назовала името на Румен. Директорът на РИСИ казал, че не го познава, но се надява, че новият президент ще се откаже поне от русофобската риторика на настоящия, и се пошегувал, че може даже да извади България от НАТО. Лидерката на БСП отговорила, че е рано да се говори за това.

Както съобщава самият организатор на срещата Венцислав Стефанов разговорът не бил поверителен, просто са си поговорили, нищо повече.

Но самият факт на срещата на руския аналитик с лидера на БСП предизвика в България ефект на взривена бомба.

Как? Нинова се е срещала с директора на руски институт? Тя сигурно е съгласувала с него кандидатурата на Радев? Той и е заповядал да подготви излизането на България от НАТО!

Караул, петата колона настъпва!

Цялата тази истерия започна в българския парламент, постъпи предложение да бъде създадена специална комисия за надлежно разследване.

Лидерката на БСП явно не е била готова за такава реакция и избра много неудачен опит да се защити, като първо отрече изобщо да е имало такава среща. Но когато я уличиха в лъжа, тя пък хвърли срещу Решетников абсолютно клеветнически обвинения.

Интересно е, че другарката и по партия Светлана Шаренкова, председател на форума „България-Русия“, макар че тя, както никой друг, знае за големия принос на Решетников за развитието на руско-българските отношения…

Този почти анекдотичен пример очевидно свидетелство за това, че в днешна България българските политици могат спокойно да се срещат с американци, германци, с когото и да било, но не и с руснаци.

Защото нали руснаците спят и сънуват как да подмамят, завербоват….за по-кратко, прочетете памфлета на Дърева.

До какви висоти се е издигнала демокрацията в българското общество, щом политик не смее да се срещне с руски аналитик под

страх от парламентарно разследване

Тази, на пръв поглед, незначителна история позволява по-добре да разберем защо нашите отношения с България са такива, каквито са.

При сегашните обстоятелства и отсъствието на необходимото внимание към развитието на двустранните отношения, както от страна на Русия, така и от България, тънките нишки, свързващи нашите страни остават комитетите за приятелство и дружба, обществените форуми, културните центрове.

В България в подобни организации работят истинските русофили, но има и, както точно отбеляза един български учен, русопаразити, като Шаренкова, които превръщат своята работа в бизнес-проект, и затова не са съгласни да координират дейността си, да обединяват усилията си в името на общото благо и, които мачкат тези, които смятат за свои конкуренти. Начело слагат своите лични амбиции и ПР. Всичко се прави на парче, шуробаджанашки. Те идват в Русия, гръмко крещят за вечната дружба, с патос разсъждават за историческите корени и общата вяра, а цялата им дейност се свежда до политическо дрънкане.

Русия не може равнодушно да наблюдава как намалява руското влияние в България, докато страната се превръща в територия под властта на европейската и американската бюрокрация.

Русия трябва да оказва помощ на тези българи, които виждат в нас защитници на традиционните ценности, обичат и ценят руския език и руската култура, противопоставят се на фалшифицирането на нашата обща история.

Удовлетворяването на взаимните интереси на нашите народи, родени да живеят в братство трябва да стане задача от държавно значение.

Превод: Faktor.bg