Лолита Николова*, САЩ, Солт Лейк Сити

България е една от малкото държави спед 1989, която не успя да намери обща национална платформа за успешна транформация след погубващия нацията комунистически режим. Общият път на много българи - eмиграция, помогна да се създадат условия за оцеляване, но не и за устойчив по-бавен или по-бърз напредък. Навярно повечето са съгласни, че най-големият капитал на българите е желанието за работа и националните добродетели - любов към семейството и учението, гостоприемството, честност и скромност. Всъщност такъв човешки капитал може да направи всеки един милионер особено когато банките дават лесно кредити почти на всеки. Но за съжаление, банките у нас не станаха устойчив фактор на развитие, а фактор за задълбочаване на кризата до състояние на национално банкрутиране. Вместо да привличат инвеститори, законите и социалният климат плашат инвеститорите, които всъщност биха могли дa намерят в България най-прекрасни условия за щастлив живот.

В контекста на несигурност, непрекъснати политически борби и провокации, номинацията на Ирина Бокова за кандидат на ген. секретар на ООН се представя от някои като магическа пръчка България да тръгне напред. Да, но вместо с магьосници, името на Бокова веднага се асоциира с Пинокио поради смехотворния начин да обясни как си е купила апартаментите в Ню Йорк.

Бокова активизира отрицателните емоции 

на толкова много българи от целия свят по една единствена причина. Българите са мислещи хора и логично е в началото на 21 век да кажат на света: Не на комунизма. Социалната драма на жертвите на комунизма разплаква приятелите на Фейсбук и създава опозиция, която е сравнима с 1989. Българите, които развяваха сините знамена през 1989 се чувстват излъгани и унизени, тъй като цялото поведение на Бокова е поведение на традиционен комунист - поведение, което наранява хуманността и заплашва бъдещото на човечеството. Когато целият свят се опита да покаже на Русия, че хората искат цивилизовано развитие, тя се появи на деветомайския парад в Москва. Когато българите искат ужасите на комунизма да се изучават в училищата, тя репродуцира темата на Холокоста както през периода на Студената вода, вместо да постави до Холокоста жертвите на комунизма. И най-важното - ЮНЕСКО е културна организация, докато тя става по собствено желание председател на ЮНЕСКО, за да подмени по типичен комунистически начин културата с тъмна идеология на възцаряване на комунизма. Затова българите по света са категорични: Не на Бокова, защото българите имат хилядолетна история на висока култура и хуманизъм.

С упоритостта си да иска номинация чрез поставени лица и лично чрез медиите, Бокова твърдо тласка България към национално престъпление - да забрави хилядите жертви на комунизма и да подаде ръка за най-ярък опит за възкръсване на комунизма отгоре надолу - чрез заемане на топ позиции и изграждане на широк нетуърк надолу. Куриозно или не, в кафето на ООН вече я чака един българин, на който е кумувал Сергей Станишев.

Бокова не разделя България и българската нация, тъй като нейните привърженици са единици, но упоритостта й да заема висок пост в ООН е най-доброто доказателство, че борбата не е за поста, а за връщането на комунизма в световен мащаб. Защо не се бори по същия начин да си създаде частна компания, а търси политически постове? Отговорът е: частните компании може и да носят повече пари, но нямат механизмите на политическата власт за подчиняванe на мнозинството идеологически или чрез гангстерски/диктаторски видими и невидими методи. Бокова дори не е политически лидер, тъй като няма своя платформа. Тя няма нито една собствена генерална идея, с която да застане на социалната сцена като истинските кандидати за подобни постове, тъй като нейните цели, ако ги сподели, едва ли ще се харесат на някой друг освен на шепа останали комунисти или ала-комунисти. Къде са книгите на Бокова или поне една фундаментална книга за бъдещото на света, в която да бъде демонстрирано цялостно хуманистично виждане и платформа, с която да обедини хората?!

Обратното - като по времето на Тодор Живков у нас, 

тя разчита на «връзки»,

без да e в състояние да представи поне един аргумент, който я прави конкурентен кандидат за високия пост. Да, но това не е пътят на успеха днес, когато повечето държави по света се опитват да върнат вярата на хората, че с честен труд е възможно да станеш богат и че правителствата пазят интересите на честните хора. За разлика от тези честни хора, Бокова се опитва да вкара българското правителство в трапа на миналото, когато комунизмът деформираше всичко.

Бъдещето е трудно за България, но Бокова се опитва да го направи невъзможно с желания за власт, която не само не заслужава, но може сериозно да заплаши спокойствието в света.

* Д-р и. Лолита Николова е българска антроположка, генеаложка и художничка. Тя живее от 15 години в Солт Лейк Сити, Юта, САЩ като изследовател-професор в Международния институт по антропология, който основава и ръководи от 2001 година. Научните й постижения са в областта на праисторията, генеалогията и теория на културата и обществото. Участник е в многобройни научни и обществени форуми. Дъщеря е на известия български живописец от гр. Карлово Петър Николов и сестра на талантливия български график Даниел Хитков, който също живее в Карлово.

Б.Р. Позицията на д-р Лолита Николова пристигна в редакцията на Faktor.bg часове преди Външно министерство да обяви официално номинацията на Ирина Бокова. Въпреки предрешения избор публикуваме текста, защото гласът на всеки българин по света трябва да бъде чут.