Кольо Парамов, специално за Faktor.bg

Актуализацията на бюджета трябва да се направи от 42-то Народно събрание, след като институцията се окичи с най-ниско ниво на обществено доверие - 8.8 процента. Доверието към бюджета и доверието към парламента днес е унизително. Дори недолюбваният Жан Виденов си отиде при 11 процента одобрение и това съкрушително ниво бе заради тоталната бедност до която БСП тогава доведе държавата. Днес, 17 години по-късно, бедността ни е далеч по-тревожна и зловеща. Червените мобифончета, както Стефан Продев наричаше начеващите червени капиталистчета се изродиха в отвратителна олигархия, която се оказа далеч по-стабилна, а перспективата за обществото е далеч по-несигурна. И всичко е само заради зле проектиран държавен бюджет, лошо, волантаристично обвързани приходи и разходи, без целенасоченост и приоритети. В крайна сметка досега - от началото на Валутния борд - държавният бюджет на България ражда само едно - пословична бедност, ниско потребление, слаба икономическа активност и утвърждаване на порочни властови

принципи на бездържавност

Когато говорим за бездържавност, е необходимо да цитираме председателя на бюджетната комисия в този парламент - народният депутат Йордан Цонев. Последния петък той ни увери искрено и сърцераздирателно от амвона на парламента, че този път ДПС щяло да подходи към актуализацията на Закон номер 1 "държавнически". Казвам "амвона", защото ми се привидя нещо чудно - все едно Цонев бе застанал нависоко в "Александър Невски" и оттам богословът-политик ни убеждаваше за някаква извънземна държавност. Остава да разберем само едно. След като ДПС сега се кълнат отговорно и точно да се представят държавнически, как са работили досега? Явно недържавнически, за да демонстрират днес тази порив промяна.

Настоящият държавен бюджет е просто една логорея на бездържавност, а най-яркият й изразител е самият шеф на бюджетната комисия Цонев, както и тези, които му дадоха руля на българския икономически и финансов кораб. Корабът ни потъва бавно, стабилно, без да отчита „перфектността” на Цонев и неговата пословична религиозност, която трябва да прикрива ламтежа на ортаците му. Днес Цонев, по-популярен като Ментата трябва

да мълчи виновно,

но вместо ясно осъзнаване на провала си, той се опитва да се представи нагло като държавник.

Преди година, когато вследствие на пуча Станишев тръгна да утвърждава по нов начин себе си чрез финансиста Орешарски, бюджетът беше продънен заради наглост, утвърдена омраза и нетърпение в отрицанието. Днес появилият се като сламен човек Орешарски достигна до второто си дъно. Преди дни той сам призна своето падение за онова, от което най-много уж разбира – финансите и бюджетът.

Наблягам умишлено на темата за бюджета на държавата не заради провала и унижението на този или онзи депутат или министър-председател, а заради голямата ни бедност на хората. В България бедността в момента е зверска, а перспективата е много лоша и няма как да се откъснем от клеймото – „най-бедният член на ЕС”. Това не е нито политиканстване, нито времеядство, а казване на голата истина. Днес необходимостта от актуализация на бюджета е далеч по-голяма от който и да е било друг път досега. В България действа дефлационна криза вече дванайсти месец, която ще роди деформации на потреблението и още по-голяма омраза в народа. Паричната криза и неправилната доходна матрица този път ще изненадат всички теоретици на икономическата проблематика и политология. Нужните пари за нормално парично обръщение ги няма. Не могат да се заработят, не могат да осигурят цикличност във входа и изхода на необходимото ДДС и други свежи активи. Уникалните провали на Орешарски и шефа на БНБ Иван Искров, лутането на Станишев до Брюксел и обратно, слободията на семейството от Държавен фонд "Земеделие", провалените европейски проекти, бездействието на службите за сигурност и вилнеещата корупция ни докараха до тупик с тежка перспектива.

Вчера една медия написа: "Кабинетът Орешарски оставя резерв на ръба." През ноември 2013 г., когато се готвеше този венцехвален бюджет, който сега се оказа тотален провал, Йордан Цонев ехидно имитираше бившия финансов министър Дянков. Днес Цонев, известен и като крупие и майстор на пици е в позата на зле разбран корифей на бюджета. Говоря за този депутат, защото последните 18 месеца България нямаше финансов министър в лицето на Чобанов. Той всъщност беше само на картина, без съдържание и истински звук. А трябваше да бъде друг - социален, мобилен и най-вече действащ експерт.

Досега България се влачи по течението

на голямата европейска икономика, без да практикува никакво знание и ползи за народа си. Нямаме приоритети в икономическото развитието, всичко е на самотек, нямаме програма за износа, нямаме програма за ефектите от борда. Само някъде тайно и задкулисно играчите си пресмятат комисионните и разкешват пари. Затова славещата се като земеделска България, която през 40-те години на миналия век хранеше Трия Райх, а в ерата на Живковия комунизъм СССР днес внася 90 процента от чесъна от Китай срещу златни пари. Внася 71 процента от прясното мляко от Унгария, Полша и Сърбия. Земеделска България внася 51 процента от телешкото месо за потребление и още толкова овнешко, заешко и пуешко. Ние внасяме тези продукти, защото нямаме държава и протекционистични политики в сферата на производството и разпределението. Отделяме по един и половина милиарда лева, за да подпомагаме целенасочено раждането на 93 процента от ромчетата в семейства без брак, за да официализираме мнимите самотни майки в циганските гета, без да се интересуваме, че тези хора са си създали една своя порочна система да правят и раждат деца, за да оживяват, вместо да работят, да произвеждат и живеят по-богато.

Държавата на Светеца Йордан Цонев, както го наричат иронично в парламента е пробита отвсякъде. Тя е бедна и глупаво функционираща и не заради друго, а заради глупаво скроения и елементарно лансиран като политически, а всъщност изцяло икономически държавен бюджет. Днес българският бюджет има спешна нужда от 7 милиарда и 100 милиона лева за нова доходна политика, а не само 200 или 300 милиона лева за Здравната каса. И не е важно как ще се нарича резервът - него просто го няма. А като го няма, и ползата от него е такава - негодна. И тогава за последно идваме до главното условие на демокрацията. Можем ли с негодни политически хора да направим годен държавен бюджет, който да насочи България по пътя на Унгария или нещо друго по-добро, по-европейско? Явно е, че не можем и няма нужда да продължаваме с подобни експерименти, още по-малко когато богослови като Цонев ни водят по пътя постлан с рози.