Огнян Минчев*

Нека се върнем за малко при политиката - след като се оказва, че сме паднали под Аристотел. След като сме се докарали дотам, вече няколко години да обвиняваме едно лице - или няколко души (№ КОЙ § Со.) за дереджето на нашето общество и държава, нека си припомним какво направихме за да стигнем дотук. Първо, в продължение на десетилетия не успяхме да създадем политическа система, в която гражданите да могат реално да контролират поне отчасти тези, за които са гласували да дойдат на власт. Виждахме, но се правехме на кьорави, играейки играта на "демократична държава и гражданско общество" - виждахме, че 

и "нашите" и "онези" крадат

всеки ден като за последен и продават общото ни бъдеще на парче поради една единствена причина - елитът, който притежаваме се доминира от шайка нагли тъпаци, които не могат да мислят по-далеч от собствения си джоб и от собствената си уста. Имаше такива, които говориха това, което виждат, но поради факта, че бяха безсилно малцинство, приказките им бързо се превърнаха във фон на грабежа, маскиран като "демокрация".

Второ, 

под идеологическия смокинов лист на "свободния пазар" създадохме олигархична система, комбинираща съсипана и разграбена държава ("държавата е лош стопанин") и нагла бандитска корпоративно търговска - мулташка шайка от милиционери, заграбили националното богатство с насилие и контролиращи националното богатство с рекет върху обществото и остатъците на държавата. Чакахме Адам Смит, а дойдоха Тракторът, Багерът, библиотекарският университет и момченцето "кой"... 

Трето,

"пазарът", който се създаде в резултат на Първо и Второ изхвърли голямата част от обществото извън сферата на достойното препитание. Мушмороците, приватизирали фабрики и заводи, и ги продадоха на скраб, а получилите земята си селяни трябваше да хващат мотиката в прекия смисъл на думата - тракторите бяха вече откраднати. Гладните гета тръгнаха да грабят. А разтуреният обществен порядък по градове и села бе заменян с квази-феодална йерархия на мутренско-патриархален контрол и рекет върху безпомощното население. Това не е държавата на демокрацията - това е държавата на дон Цеци, на братя Галеви, на ТИМ, на първа частна община Несебър. 

Четвърто,

разпадът и де-модернизацията накара повечето хора, които все още имаха сила в ръцете и в главата си да тръгнат към ТЕРМИНАЛ 2. Два милиона души избраха гурбета и емиграцията пред незавидната участ да слугуват на мафията за жълти стотинки. Останаха все по-слабите, все по-възрастните, все по-маргиналните социално, културно и интелектуално. Негативната селекция в ущърб на българското общество засили феодално-репресивния контрол на олигархията върху гражданите... Извинете - върху поданиците на мутренската сатрапия, в каквато стъпка по стъпка се превърнахме. Това не е среда за демокрация. Нещо повече - това не е среда за политика. 

Пето,

лавината на купените гласове, откритият корпоративен и административен рекет върху избирателите, всеобхватният контрол върху живота на нищите - нижещи тютюн или размахващи мотиката - превърнаха номинално демократичната политика в естествения за едно квази-феодално общество процес на самовъзпроизводство на властта на олигархията и нейните марионетки начело на властта. Патриархалната сатрапия не се управлява чрез политика и демокрация. Тя се управлява от вождове - колективни или индивидуални. Тук е нелеп и ненужен плурализмът, политическият разум, съдържателният обществен дебат. Че да не би това да става само в България - вижте Македония, Сърбия, Унгария... Дали да ходим на Изток за повече примери... Затова не роптайте толкова нито срещу Банкя, нито срещу Сарая, нито срещу пъпет шоуто на Раковска, Позитано или Врабча... Защото там, където се докарахме като общество, е нормално да гледаме тези хора и тези отношения. Нелепи са по-скоро очакванията за нещо повече, което можехме да имаме, ако бяхме по-силни и по-умни... Години, години наред...

*Коментарът е публикуван на Фейсбук страницата на автора, заглавието е на Faktor.bg